Ново поколение туризъм във Велинград
Всички припознават Велинград с множеството хотели и минерални басейни. Ние от
„100 обекта“ ще ви разкажем, как открихме една перла в българския туризъм и специално
в обявения за спа столица на Балканите Велинград. Преди това ще ви разкажем накратко
история за града и кое го прави толкова специален и популярен не само в България,
а и в Европа.
Градът е образуван от сливането на 3 села Каменица, Лъджене и Чепино през 1948 година. Намира се на 750-830 метра н.в. Дали е случайно или не, не можем да кажем, но знаем, че на тази надморска височина тялото влиза най-бързо в състояние на релакс и възстановяване.
Велинград е единствения в Европа спа район, където няма вредни емисии във водата и въздуха. Има отрицателна йонизация 8 часа дневно и клетките на организма се възстановяват и подмладяват значително по-бързо.
Има доказателства, че още от Римско време, римляните са изпращали своите войници да се лекуват в района. През 1937 година е изграден първия минерален басейн с олимпийски размери в Европа, а пясъкът за плажа е докаран от Варна.
През 2004г. е обявен за спа център на България, а през 2008г. Велинград става спа столица на Балканите. Намира се на второ място в света по изобилие и разнообразние на минералните извори след Исландия.
Из между тези качества и статистики там се крие и една истинска перла в българския туризъм. Става дума за вила, на която политиката е много по различна от концепцията на масовия туризъм и предлага много повече от него.
Ще се зачудите, кое пък е толкова по-различното? Това, което на нас ни направи много силно впечатление, е че вилата има 8 стаи, може да побере 16 гости, но дори и 2-ма души (една стая) да наемат вилата, тя вече не е на разположение за други гости и остава затворена. И така нашата скромна компания от 6 души успя за 2 дни да затвори вратите на къщата и да се потопи в разкоша на един тепърва започващ уикенд.
В общи линии неусетно премина първия ден от почивката ни. Къпейки се в басейна, лежейки на шезлонгите или релаксирайки на приятна музика до камината в близост до басейна. Ако знаехме, че ще ни е толкова приятно, вероятно щяхме да отседнем за повече дни.
Вечерта се събрахме всички на чаша вино и вкусна вечеря, за да обсъдим плана
за утрешия ден, а той беше много по-пъстър отколкото предполагахме.
Естествено вечерта завърши късно при това в басейна, но за сметка на това трябваше да ставаме рано, защото бяхме запланували опознавателна разходка из района на Велинград.
На следващият ден ароматът на домашно приготвената закуска ни събуди и бързо слязохме долу. Насладихме се на вкуснотиите, които бяха специално приготвени за нас.
След закуската тръгнахме на разходка из града. Естествено първото нещо, което
посетихме беше
В същия ден успяхме да посетим и село Дорково, където са намерени останки от Мастодонт, живял преди по тези земи преди някакви си 5 милиона години. Направената възстановка доста впечатлява с размерите си. Определено си заслужава да се посети.
На връщане към Велинград се отбихме и до цех за тъкане на килими, които се изнасят
предимно за чужбина. С изненада разбрахме, че част от тяхното производство се
намира в двореца на кралицата. Цеха разполага с най-големия стан в цяла Европа
и това позволява тъкането на килими с площ до 140кв. метра. Ей така на шега се
изкъркули поне един час в цеха. Историята му е толкова интересна, че дори решихме
да му посветим отделна статия.
Велинград ни посрещна малко намръщен и леко дъждовен, но за сметка на това басейна беше все така топъл. Отдадохме се на заслужена почивка. Екипът на Вила Вучев се бе погрижил отново нищо да не ни липсва и бяха приготвили невероятна вечеря, съпроводена с домашна ракия и изключително ароматно червено вино. Вечерта премина неусетно, а трябваше да ставаме рано, защото за тези, които не знаят единствената останала работеща теснолинейка на Балканите минава през Велинград и е с маршрут от град Септември до Добринище.
Влакът спираше на гарата във Велинград точно в 10:00. След кратък размисъл до
къде да се возим, купихме билети до най-високата гара на Балкания полуостров –
Аврамово, и се качихме в последния вагон на влака. Композицията се движеше с 30-40км/ч,
като лакатушеше през изключително китни местенца в Родопа планина.
След малко повече от час бяхме на гарата и зачакахме влака да се върне обратно, за да се приберем. През това време направихме няколко фотосесии, селфита, разходки и дори изкачихме един склон и се озовахме доста сериозна денивелация над гарата.
Пътят на обратно беше сънлив и замислен. Возейки се в този влак някак времето
от само себе си се връща с едни 20 години назад и започва без да иска да разсъждава
за отминали неща. Силно препоръчваме разходката с теснолинейката.
Искаме, разбира се не на последно място, специално да благодарим на екипа на
Какво четем:
🔴 В РАЗГАРА НА ПОКЕМОН МАНИЯТА. Търновка връща детските игри на малки и големи с чаровните си зайци от плат и любов🔴 Фоторазходка до Деветашката пещера - една от най-красивите в България
🔴 Нов български филм разказва смешни морски преживявания
Източник: 100obekta
Коментари
Последвайте ни във facebook!
