Плевенската панорама - героите са живи

Построена за по-малко от 11 месеца, работещи на три смени без почивка българи и руснаци, огромно желание да участват в невиждан по мащаби проект – с такъв невиждан ентусиазъм се ражда панорама “Плевенска епопея”. Историческият строеж започва в началото на 1977 г., а поводът – 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство.

През 1961 г. идеята за панорама, но на връх Шипка, се подема от ген. Иван Винаров, тогава председател на Комитета за българо-съветска дружба. Посещавайки по-късно родния си град Плевен, той споделя идеята си. През септември 1974 г. в Плевен идва партийна делегация от Ростов на Дон. Обсъждайки сътрудничество между двата побратимени града, се споменава за идеята да се построи панорама. Тя е възприета от руснаците, които обещават ростовски художници, които имат необходимия опит, да помогнат в нейното изрисуване, а ростовските промишлени предприятия да доставят нужното оборудване. Още тогава за главен изпълнител е предложен заслужилия художник Николай Овечкин. Той е твърдо убеден, че панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата – предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти те обикалят всички места, където са се водили боевете за Плевен, за да изберат място за построяване. Приема се предложението на Овечкин панорамата да се построи на хълма до редута Кованлък, на мястото, където са се водили най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен.

След обявения конкурс за изработване на архитектурен идеен проект, ръководството и проектирането се поема само от архитектите Пламена Цачева и Иво Петров, които по това време са съответно на 25 и на 27 години. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка, работи се при тежки зимни условия и дълбок над 55 см сняг. На 2 февруари се полага първия бетон в основите на сградата и по-нататък се извършват основните строителни работи. Ежедневно в помощ към основната бригада се включват доброволци бригадири от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада. Работи се на три смени, като за целта цялата строителна площадка е осветена с прожектори.

Към средата на юли 1977 г. е завършен грубият строеж заедно с покривна конструкция. Следва целенасочена работа да се завършат най-напред работите в панорамната зала, за да се монтира платното и художниците да започнат работа. В края на юли 1977 год. предстои монтирането на платното в панорамна зала. Лененото платно е изтъкано в текстилния комбинат в руския град Сурск, то е 115 метра дълго и 15 м широко и пристига в Плевен в метална капсула. За да влезе в залата, се налага да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да се пусне на площадката, където сега е предметния план. Операцията по разгъването му е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин при помощта на инженери, техници и над сто войници.

На 29 август в 22.00 часа вечерта се полага първата четка върху панорамното платното. Художниците започват с изписването на небето. Боите са в кофи на площадките до всеки художник, а за четки служат огромни снопове текстилни влакна, закрепени на дълги дървени дръжки с дължина повече от един метър. Още в Москва живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските художници е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града. За по-малко от месец е направен и предметният план, зала диорама е почистена и готова за работа. Диорамното платно е нарисувано в Москва и след поставянето му се налагат само някои допълнения. На 20 октомври са докарани осемте картини – шест за уводна и две за заключителна зала, седем от тях са рисувани в Москва, а на място авторите само довършват отделни детайли. В същото време извън панорамната зала продължава изпълнението на довършителните работи в останалите зали. Освен това, строителите създават условия за монтаж на оборудването на панорамата.

Така само за 101 дни упорит труд художниците са готови. На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов дава висока оценка на художествено изпълнение и обявява художествено-архитектурния комплекс за приет. На 10 декември 1977 г. в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт панорама “Плевенска епопея 1877 год.” е тържествено открита.

Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна.

Уводна зала - Шест живописни платна (4 Х 3.60 м) отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. - Османско иго; Априлско въстание; Манифестация в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ; Руската армия преминава река Дунав; Защита на Самарското знаме; Боят на Шипка.

Панорамна зала – Панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев е монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 – 10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм (11-12 септември 1877 г.). Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румънци атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия на южния участък, водени от отряда на генерал М. Д. Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”.

Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони. След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември. Продължава да се сражава само Скобелевият отряд срещу две трети от войската на Осман паша. Руското командване, вече оценило този щурм като неуспешен, отказва подкрепление. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край войнишкия си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното руско командване в 17 часа на 12 септември.

В общата композиция на бойното поле е отредено място на изпълняващите хуманния си дълг руски лекари, милосърдни сестри и санитари. Всестранна помощ на руската армия оказва и местното българско население. Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост от руските и румънски войни, Третият щурм завършва с неуспех. Дадени са много жертви. Само в отряда на генерал Скобелев убитите и ранените са 6 500, и затова долината пред турските укрепления, напоена с тяхната кръв, е наречена “Мъртва”. Общите загуби в румънската армия са около 3 хил. убити и ранени, в руската – около 13 хил. Поредният неуспех и многобройните жертви налагат промяна в тактиката. По план и под командване на генерал Тотлебен започва тримесечната блокада на Плевен. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.