Скандали клатят българските сватби



Ритуалите вадят наяве светлите и тъмните страни на човека

Сватбата стои най-горе в празниците на българина. Рождените, имените и другите звездни дни в каледара са по-ниско. Сватбата е еманация на усещането за безкрая на живота. Свързване на жених и невеста, които ще продължат рода с наследници. Когато тебе вече те няма!

Сватбата вади наяве светлите и тъмните страни на човека. В нея се борят доброто и злото. Тържество ли ще вдигнеш, или скандал ще разбуниш? В нашата история наклонява второто. “Сватба без сръдня не бива”, цитира народната мъдрост Найден Геров в своя “Речник на българский язик”.

Скандалите започват

още пре

Средновековието

Търновска легенда гласи, че цар Иван Александър зърнал в реката гола еврейката Сара. Бил пронизан от Купидон и лудо се влюбил в нея.

“С какво еврейката спечелила сърцето на Иван Александър?”, пита проф. Йордан Андреев и се взира в средновековния ѝ портрет: “Сияещо като слънце лице, ярка руменина, трапчинки по бузите - всичко издава една неподправена жизненост. Може би тъкмо това да е прилегнало най-вече на застаряващия владетел”, заключава професорът.

Царят зарязва жена си Теодора и отива под второ венчило с любовницата. За да унизи бившата царица, при кръщението в православната вяра Сара избира тъкмо името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 г.

Стореното от Иван Александър не се побира в нормите на Средновековието. Тогава владетелят можел да има дузина метреси, но не посягал заради тях на осветения от църквата брак. При това с жена не от знатно коляно, а обикновена гражданка.

И княз Батенберг

сключва

неравностоен брак

За седем години князуване нито една българка не превзема сърцето на Александър Батенберг. Мнозина се натискат, като най-упорита е русчуклийката Милица Петкович. Още при първото идване на Батенберг в града през 1879 г. Милица се лепва за госта. “Навред, гдето мръднел князът, и тя подире му. Оттогава ней остана името “княгинята”, свидетелства Екатерина Каравелова.

След държавния преврат през 1881 г. момата отново се готви да посрещне монарха. “Колкото дрипели имаше в къщата си, като килими, ковьори, черги-мерги, фусти и пр., сичките бе покачила по прозорците над пътя”, чуди ѝ се на акъла Захари Стоянов.

През 1886 г. Батенберг абдикира, оттегля се в Грац и залюбва певицата Йохана Лойзингер. На 6 февруари 1889 г. двамата отиват под венчило. Понеже благородникът е омешал синята кръв с плебейска, трябва да смени името си. По тази причина Батенберг става граф Фон Хартенау.

Фердинанд се

жени с промяна на

конституцията

През 1891 г. княз Фердинанд тръгва из Европа да си търси съпруга. Среща се с Луиза Тосканска, почва да я ухажва, но тя не го харесва.

“Той театралничеше като някой нарцис - спомня си принцесата - и позьорството продължи, докато сметна, че аз несъмнено добих достатъчно впечатления от хубавата му фигура, пръстените и елегантните му жълти ботуши; след това предложи да се разходим из градините на замъка.”

Провалят се и другите амурни совалки на княза. Най-сетне в България скланя да дойде Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Хубаво, но бащата на девицата отказва да даде ръката ѝ заради член 38 на Търновската конституция. Според него наследникът на българския престол трябва да бъде кръстен в православната вяра, а

Пармският херцог

иска да гали

внучета католици

“Стамболов се видя в чудо - пише историкът Стивън Констант. - От една страна необходимостта от женитбата бе неотложна, но от друга страна промяната на Конституцията би го изложила на голяма опасност. Той добре разбираше, че рискува положението си, ако прокара такава мярка.”

Премиерът решава да застане зад династичните интереси. Налага волята си на Народното събрание и депутатите променят неудобния член. Годежът е обявен в замъка Шварцау, сватбата е вдигната във вила Пианоре през 1893 г.

Вместо да благодари на Стамболов, булката се мръщи на празничната трапеза. Били му излезли циреи, установява тя: “А тез подозрителни цирки по врата му... Боже мой, каква гнусота!”

Като се ражда престолонаследникът, Фердинанд се обръща на 180 градуса. За да признае Русия короната му, кръщава Борис Търновски в православното лоно.

Ватикана го отлъчва

от себе си с анатема,

а Мария-Луиза не може да преглътне стореното. От мъка по погазената вяра на предците смъртта я прибира без време през 1899 г.

Овдовелият Фердинанд пак тръгва да си дири невеста. Сега избира германската принцеса Елеонора фон Рьойс Кьостриц. И пред този брак щръкват религиозни проблеми, защото булката е протестантка, а женихът е отлъчен католик.

Фердинанд обаче използва тънкостите на римското канонично право. То разрешава анатемата временно да бъде отменена. С тази вратичка през 1908 г. са извършени две брачни церемонии - католическа в Кобург и протестантска в Гера. На протестантската има още един маньовър.

Понеже Ватиканът забранява на българския владетел да произнесе свещеното “да”, пасторът променя обреда. Вместо да иска съгласието на младоженците поотделно, той се обръща към двамата едновременно. На въпроса му Елеонора отвръща с “Да”, а Фердинанд се разсейва и мълчи.

Мусолини спасява

сватбата

на Борис и Йоанна

През 1930 г. цар Борис III харесва Джована Савойска, щерка на италианския крал Виктор Емануил III. За място на сватбата е определено градчето Асизи. В тамошния Христов храм изниква проблем.

“Ставаше дума за следното - разказва Джована. - Въз основа на много комплицирани правни въпроси, произхождащи от XIV век, монасите от църквата на свети Франциск решиха да издигнат на върха на храма папското знаме. Те считаха (в 1930 г. сме) черквите защитени извънтериториално и следователно за територия на Ватикана.”

Кметът и префектът са против байрака, но черноризците вече гладят платното. Обредът е пред провал, когато се намесва сватбаринът Бенито Мусолини. Той соломоновски предлага до ватиканския флаг да се издигне и италианският.

“Монасите обсъдиха внимателно предложението. После решиха да няма никакво знаме, тъй като светецът никога не е имал такова. И имаха право”, спомня си булката.
Джована се омъжва за православния Борис, приема името Йоанна, но си остава ревностна католичка.
Парламентът в
отпуск заради
щерката на
Стамболийски
На 10 юли 1921 г. дневният ред на Народното събрание е натоварен. Депутатите гласуват закони, решения, предложения. В края на заседанието думата взема Райко Даскалов:

“Господа народни представители! Предстоеше ни да разглеждаме още някои спешни законопроекти, но времето е твърде напреднало; намираме се в най-работния сезон на годината”, отбелязва той, все едно че депутатите орат, сеят и жънат.

В тази връзка Райко предлага парламентът да излезе в отпуск до 1 септември. Гора от ръце щръква във въздуха и предложението е прието.

Истинската причина за ваканцията е сватбата, готвена от премиера Александър Стамболийски. Неговата щерка ще отиде под венчило със сина на оранжев другар. Надежда и Иван ще се вземат на 17 юли в плевенското село Български Карагач, сега Тотлебен. Там кипи трескава дейност.
Вдигнат е
палатъчен лагер
за няколко
хиляди гости
Проверен е градусът на ракията, прецедено е виното. Заклан е селският бик, най-внушителният в околията. Заедно с него под ножа падат шопари и прасенца сукалчета. В жертва са принесени кокошки, патки, гъски и пуйки. Балканска пъстърва, дунавски шаран и черноморски паламуд са даровете от водните басейни.

Специално внимание е отделено на медийното отразяване на събитието. Открита е телеграфопощенска станция, наредено е да присъства директорът на печата, поканени са журналисти, фотографи и кинодокументалисти.

В съдбовното навечерие вестник “Пряпорец” информира: “Довечера заминават за Карагач министрите, множество народни представители и гости. Едно официозно съобщение казва, че сватбата изглеждала да стане много великолепна по броя на гостите и че щяло да се събере много отбран свят от всички краища на Царството.”
Има обаче и
черногледци
като опозиционера
Петър Пешев
В неговия спомен за историческото събитие диша неприкрита завист:

“За да стане сватбата по-бляскава, по-салтанатлия, по-шумна, тъй да се каже царска, диктаторът прати там военни команди, държавни камиони и автомобили, които возеха там сватбарите, гостите и държавни материали за бенгалски огньове, илюминации, забавления и пр. За същата цел в селото бяха изпратени три военни музики, в това число и лейбгвардейската, да свирят на хората и да веселят сватбарите. Музикантите бяха принудени да се накичат с партийни оранжеви ленти. Би помислил човек, че се жени Людовик XIV-й, или някой султански принц, а не един селянин от Карагач - толкоз големи бяха салтанатите!"
Джумбушът
на Ахмед Доган
През 1993 г. лидерът на ДПС надскочи водача на БЗНС. Александър Стамболийски събира 4000 сватбари, Ахмед Доган организира 10 000 маса народ. Джумбушът беше на стадиона в Исперих, където Ахмед и Айсехел дефилираха с файтон под френетични овации.

“Моето изискване беше за ограничен кръг - споделя по-късно Доган. - Но тук се намесиха партийни структури, които настояваха да е на стадиона в Исперих, с изпълнения и народно веселие. Получих голяма критика, че не съм изпратил покани на много хора, въпреки че на стадиона се събраха 10 хиляди души.”

Кичът в българската сватба е от наследствения ориентализъм, който е преживяла нацията. Класически образ на бабаита сватбарин създаде актьорът Димитър Манчев в “Оркестър без име”. Като Миташки той събра в едно някогашния Стамболийски и днешния Христо Стоичков.
Миташки наби
оркестъра,
а Стоичков
посегна на
журналисти
За църковния обред на щерка си Модерния ляв запази манастир, както се резервира маса в кръчма.

На 27 август етрополският “Св. Троица” беше само на негово разположение.
По стародавна православна традиция манастирите са с отворени порти за всякакви гости по всяко време на денонощието. Стоичков обаче, известен с джентълменското си поведение, натири журналистите, които стъпиха в неговата обител. Без съмнение Стоичков е чел Найден Геров. “Сватба без сръдня не бива”, пише приснопаметният възрожденец.

Първата сватбена снимка е на родителите на Христо Ботев

През 1845 г. карловецът Ботьо Петков отива под венчило с калоферката Иванка Дрянкова. Двамата се щракат на кадро и това е първата сватбена снимка в историята на българските нрави. Дело е на пътуващ “светлописец”, както тогава наричали фотографите.

Някои приятели пропускат да честитят на Ботьо и той пише на един в Одеса: “А вий, ако и да ми не пожелахте, аз съм благополучен и щастлив, защо взех една българка, която нищо друго не знае, освен да ме люби искрено и да ме слуша. У мене сиромашия до колене, но съм щастлив.”

Даскал Ботьо Петков е многозаслужил просветител. Реформира калоферското школо, като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Урежда библиотека и книжарница. Превежда, преработва и издава полезни четива. Най-значителното е “Критически издиряния за историята българска” от Юри Венелин.

Въпреки немотията Ботьо и Иванка дават живот на девет деца. Първородният е Христо Ботев.


Какво четем:

🔴 Тракийски култов комплекс Старосел

🔴 Клипът на песента на Поли Генова за Евровизия гледан над 10 млн. пъти (видео)

🔴 Чужденка: Не познавам град в Европа, който може да се конкурира със София

Източник: 24 часа



Коментари



горе