Ирина Бокова – дипломат с дързък характер



Не е ли уникално явление за древна, но малка България нейната щерка Ирина Бокова да заема високия пост генерален директор на международната организация ЮНЕСКО към ООН? Ирина Бокова е избрана чрез конкурс от Общото събрание на ООН.

Спечелила е избора със своите индивидуални качества и непосилен интелектуален труд. Наложила се е като дипломат от висш ранг с отстоявана самостоятелност и дързък характер в поприще, където се подвизават изключително мъже. Доказала е, че нейното появяване съвсем не е щастлива случайност или житейски късмет

С упорити усилия е изкачвала върлата стълба на дипломатическата йерархия и е успяла да се задържи на връхната площадка два мандата. Българката Ирина Бокова е първата жена, генерален директор на ЮНЕСКО, и първият човек от Югоизточна Европа, заемащ тази важна позиция в структурата на ООН, учредена на 24 октомври 1945 г. в Сан Франциско.

Родното място на дедите и родителите на Ирина е Якоруда, някога рударско село. Това обяснява произхода на нейното име, получено от словосъчетанието „яко руда“.

Едва ли има българско село като Якоруда – от нейните 2500 жители излизат 103-ма партизани, отделно се броят ятаците и помагачите! Идва 9.ІХ.1944 г. В Якоруда и навсякъде в родината ни започва незапомнено строителство, което е прекъснато след 45 г. След 1989 г. Якоруда помръква. Закрити са машиностроителният завод и техникумът. Разтурено и разграбено е кооперативното стопанство. Настъпва незапомнена безработица и бедност. Младите по принуда напускат родното си място… Но се връщат при всяка възможност по повеля на обичта и родовата привързаност. И не е за чудене, че Ирина и брат й се чувстват повече якорудчани, отколкото софиянци.


Бащата

Георги Боков е роден през януари 1920 г. и умира през юни 1989 г. Баща му Филип добивал от смолистите буки катран и го разпродавал в Разложко и Пазарджишко. Майката Карамфила работела на нивите и четяла де що намери книжка и къс от вестник. Семейството имало само Георги. Родителите му силно желаели да го изучат, та и до университет да стигне. Георги завършил гимназия в Пазарджик, а по време на войнишката служба изкарал санитарна школа. В гимназията и в казармата дружал с будни, ляво настроени младежи. От тях възприел идейната нагласа да се приобщава към хората, които се борят за по-добър и по-справедлив живот. В Якоруда се включил в събирането на подписи по време на Соболевата акция за сключване на пакт за взаимопомощ със СССР, тъй като правителството на Богдан Филов отказало подадената на българите ръка от Москва. Времето било военно. Хитлерова Германия вече била нападнала Полша и Чехословакия, но Георги се записал да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет. На втората година е мобилизиран като неблагонадежден и

изпратен в „черни трудови роти“ да чука чакъл

за строящия се път към световрачкото село Левуново. Оттам избягал, събрал в Якоруда петима младежи, с които създал бойна група. Той бил най-възрастният – 21-годишен. Потърсили връзка и се присъединили към Разложкия партизански отряд. Другарите ги приели радушно и от първия ден ги включили в изграждането на землянка вдън рилските гори, в която да се укриват през студените зимни месеци. Георги бил прекръстен с нелегалното име“Доктора“ и провъзгласен за лечител на групата и на отряда. Сам си възложил задачата да информира партизаните за политическите събития в страната и на фронта. За целта започнал да списва вестник от няколко странички, за което си носел хартия и дебела тетрадка. Ден след ден записвал в тетрадката какво е преживял, каква работа е свършил, в какви акции е участвал. Така се оформила бъдещата му книга „Страници из партизанския дневник“, която издава едва през 1980 г. – не бързал да се самоизтъква, както правели други. Първи четци на „Дневника“ били децата му. От малки слушали устните партизански разкази на баща си, но сега осъзнали една неоспорима гордост на Пиринския край – тук е създадена първата партизанска чета в България и от село Добринище е първият български партизанин Иван Козарев!

След 9.ІХ.1944 г. Георги Боков е избран за първи секретар на Околийската ремсова организация. През есента на 1946 г. Боков напуска Околийския комитет на РМС и горската кооперация в Якоруда и заминава на работа в София. Тогава той е още твърде млад, скромен провинциален партиен работник, но е назначен в редакцията на „Работническо дело“. За кратко време момъкът от Якоруда изявява забележими способности в работата си в разрастващата се редакция на „Работническо дело“ и от длъжност на длъжност стига до главен редактор. Избран е в състава на ЦК на БКП, по-късно и в Секретариата на ЦК, три мандата е народен представител, дълги години е преизбиран за председател на СБЖ и подпредседател на Международния съюз на журналистите. Тодор Живков демонстрира при всеки повод своето покровителство над него, от което някои другари и колеги завистливо се дразнят. Макар и близък с първия човек в партията и държавата, главният редактор не прекланя сервилно глава, защото има своя достойна биография. Е, намират се предишни негови другари и “приятели“, които започват да говорят зад гърба му, че е станал високомерен, страни от тях, защото те са си останали на дъното. През 1976 г. Георги Боков беше свален от Тодор Живков от всички държавни, обществени и партийни постове, с изключение на краткото му назначение в Софияпрес, където издава книжката „Якоруда – древна и съвременна“. Боков беше неочаквано пенсиониран едва на 56 (!) с баналното обяснение при такива случаи – „ по целесъобразност“. Е, някъде, пред някои си…

изказал своето несъгласие с безогледното „бащинско“ налагане на Живков да бъде издигана стремглаво дъщеря му Людмила

в партийната и държавната йерархия… Десетки години след смъртта му за него никой нямаше да си спомня, ако не беше необходимо на някого чрез тези лъжи и измислици да се пише срещу дъщеря му Ирина при избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО и сега във връзка с кандидатурата й за генерален директор на ООН. Злонамерен, отмъстителен шегобиец или за да бъде интересен, подхвърлил пред писатели и журналисти, че Боков е участвал в измъчването на карикатуриста Райко Алексиев, който впоследствие починал в Александровска болница на 11 ноември 1944 г. Ама че Боков идва в София две години след смъртта на Алексиев, ама че Боков въобще не го е познавал, това няма значение за клеветата – важно е, че в момента върши работа!


Майката

Майката на Ирина - Надежда Бокова, е дъщеря на Васил и Арсенка Караджови. До нейната 90-годишнина, която отбелязахме през януари т.г., не преставам да се възхищавам от устойчивите черти на добродетелния й характер, от реалистичното й разбиране на промените в живота и проявите на хората. През пролетта на 1944 г. излиза партизанка с група якорудски младежи, отзовали се на повика да се масовизира отрядът. Била омъжена едва 16-годишна, имала вече син на годинка, но не могла да обикне съпруга си, да свикне със семейния живот. Днес казва просто: „В отряда срещнах Георги и се влюбих…“ През настъпилите свободни години романтичната връзка между Георги и Надето се узаконява с брак. Семейството се установява да живее в София. Близо 10 г. дните и нощите й са запълнени с грижи по отглеждане на двете деца, следване, защитава докторска дисертация на тема „Радиобиология и радиационна хигиена“. Преди да се пенсионира, получава звание старши научен сътрудник ІІ степен – доцент! Днес Надето живее в едностаен апартамент в занемарен жилищен блок. За нея денонощно се грижи болногледачка. Синът организира всичко необходимо за старческото й битие.


Дъщерята

17_Irina_Bokova2_Foto_Grigorov_1.jpgИрина Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София. През 1976 г. Ирина Бокова завършва Института по международни отношения в Москва или „Института за посланици“, единственият институт в света, в който се изучават 60 езика! В него са застъпени всички основни науки за една дипломатическа кариера. Времето на Ирина се оказва още по-напрегнато, защото още на втората година се омъжва за Любомир Коларов, който следва в Московския държавен университет – специалност „Радио и телевизия“. Докато завърши висшето си образование, студентското семейство се сдобива с две деца – Павел и Ная. Дипломатическата си кариера Ирина започва в Министерството на външните работи като стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“. От 1982 -1984 г. е трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк. След две години е върната в София и е назначена за втори и първи секретар в отдел “ООН и разоръжаване“. От началото на промените Ирина навлиза бързо в политиката. Участва в заседанията на Кръглата маса, където се обсъждат правилата на прехода към новата „демократична“ политическа система, която се установява в България. Бокова е в групата на Демократичните жени. Избрана е за депутат в 39-ото Народно събрание, а по-късно и за депутат във Великото народно събрание. През 1995 г. в правителството на Жан Виденов става зам.-министър на външните работи. След оставката на Георги Пирински изпълнява временно длъжността на министър. През 1996 г. Ирина Бокова е издигната от БСП за вицепрезидент в тандем с Иван Маразов. В изборите стигат до втори тур с 42,27% гласували за тях. След неуспеха Бокова се връща отново на дипломатическа работа. Назначена е за постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а малко по-късно за посланик на България във Франция и Монако.

Каквато и длъжност да изпълнява, тя неотменно следи задачите и политиката на ООН и ЮНЕСКО, предусещайки шансове за своята бъдеща дипломатическа дейност в техните структури. На 22.ІХ.2009 г. Ирина Бокова е избрана да оглави ЮНЕСКО от представители на 195 държави, членки на ООН, измежду седем кандидати. През 2011 г. отново побеждава съперниците си и поема организацията втори мандат! Повече от очевидно е, че генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова е оценена и получила признание изключително заради индивидуалните й качества, забележителните резултати на нейната всеотдайна работа и нейната изисканост на дипломат от кариерата с приятно харизматично излъчване.


Мария РАДОНОВА


Какво четем:

🔴 Димитров обърна Шарди и продължава на Ю Ес Оупън

🔴 В новия ученически бележник ще има "Отзиви" вместо "Забележки"

🔴 Дневен хороскоп за 2 септември

Източник: Блиц



Коментари



горе