Най-щурите български изобретения


Виолончело с биволски мехури е наша запазена марка

Самобитният български гений роди невероятни изобретения, които чакат да излязат на светло.

Издирени и реставрирани, тези бисери на въображението плачат за музей на екстраординерната иноваторска мисъл. Той ще бъде важна точка на културния туризъм, за който много се говори, но нищо не се прави.

Европа обаче пак ни изпревари. В австрийския град Хернбаумгартен вече има Музей на абсурдните изобретения. Сред експонатите са преносима зебра за пресичане на пътното платно и лопата със седалка за отмора на копача. Телефон с две слушалки за разговор със себе си впечатлява бъбривците.

Очилата, които лекуват синузит.В калъфа е батерията.

Диетичното хранене е представено от перфорирана чиния, през която изтича манджата.

Шапката чадър пази от дъжд и слънце.

Суетните могат да видят оскубана четка за зъби за хора без зъби и много рядък гребен, предназначен за плешивците. Забравени са обаче мустаците! Посетителите на музея не знаят, че тази фатална празнина е запълнена от нашето

“И ний сме дали нещо на света!”

Още в края на ХІХ век българският коафьор Гица Георгиев проектира “Машинка за управяние и заглаждание на мустаките”. Фигарото учи занаята в Париж и отваря бръснарница на столичната улица “Търговска”. Там неговото изобретение събира мустакатата част от нацията. Редовни клиенти на Гица са премиерът Константин Стоилов, военният министър Рачо Петров, дипломатът Неделчо Колушев, журналистът Йосиф Хербст.

Между тях кипи съревнование кой ще засуче по-впечатляващ мустак. Оказва се, че палмата на първенството държи Колушев. Един ден Йосиф Хербст се взира във физиономията му и завистливо отбелязва: “У него най-хубавото нещо са добре засуканите му мустаци. Но и за тях заслугата е на Гица Георгиев, който по цял час губи, докато дресира опърничавия им косъм...”

Устройството на Гица е приложимо към всякакъв вид подносно окосмяване. В юнашкия жанр то моделира островърхи ала Филип Тотю, или щръкнали хоризонтално, както ги носи Панайот Хитов. Нагодено е към коцкарския змиевиден типаж и към динамичната депутатска мода, която се мени с всеки нов парламент. Един фасон мустаци се носят при стамболовистите, съвсем друг при народняците.

Изобретението на Георгиев увенчава челото му със слава. Той се прочува надлъж и нашир из отечеството. Проф. Александър Балабанов разказва как пътували заедно във влака. Слезли на една гара, а там тълпа от посрещачи - граждани, общинари, полиция. Над всички ехтял “Тих бял Дунав се вълнува...”

Професорът тайно се надявал, че тупурдията е за него, но се оказало, че е за Гица. “Пък току една дама и един едър господин го съзряха, отидоха при него, поклониха му се, туриха му в ръката един огромен букет карамфили и го хванаха под лакът. И го поведоха”, свидетелства Балабанов.

Друг прославен откривател е старозагорският Едисон Михаил Зидаров. Заслугите на Зидаров към човечеството са сравними само с тези на американския му колега. В контекста на отвъдокеанската връзка той е автор на разработката “Спасението на параходите от потъване и пътуването им за 20 часа до Америка”. За пътешествениците Зидаров проектира и специална шапка, която пази от дъжд и слънце с ефекта на чадър.

“Шапката - описва изобретението си той - е бомбе като всички останали. И въпреки това не е такова, защото при дъждоваление покрива тялото на носителя. Тя се състои от три периферии, две от които са скрити под първата. Като завали, е достатъчно само да се натисне едно копче и скритите периферии изскачат в строен ред една подир друга."

Диаметърът на шапката чадър е 68 сантиметра, уточнява Михаил Зидаров. Той сочи и няколко допълнителни предимства на своето изобретение. Ръцете на човека са свободни за всякаква дейност. Когато спре да вали или пече, допълнителните периферии се прибират. “Тя пак става пригодна за ходене в сладкарница, на кинематограф или на концерт”, добавя нашият Едисон.

По линия на концертната дейност се труди Зидаровият побратим Николай Тамбиев. Лютиер с чувствителен слух, той забелязва, че в звука на стандартното виолончело нещо куца. Проблемът е в резонатора, установява Тамбиев и се запретва да усъвършенства инструмента.

Четири години се труди Тамбиев, докато извика “Еврика!". В сублимието на този миг той открива, че няма по-добри мембрани от животинските мехури.

Няколко стада добитък падат под ножа на лютиера - Тамбиев пробва свински, телешки и биволски мехури. Спира се на последните, защото това животно издава най-силен рев. Следващият проблем е колко броя да бъдат монтирани към тялото на виолончелото. Изобретателят прави опити с един, два и три меха. Два биволски мехура са златната среда на съвършения звук, заключава той.

Първото произведение, изпълнено на нестандартния инструмент, е Соната за виолончело и пиано от Григ. След това Тамбиев прави изпитания върху Сюита за соло виолончело на Бах и Концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен.

През 1926 г. изобретателят праща своето творение на Берлинската филхармония. Молбата му е да бъде пробвано в средата на групов оркестър. Отговаря му лично главният диригент Вилхелм Фуртвенглер:

“Господин Тамбиев, ние оценяваме вашите усилия да тласнете музикалното изкуство напред, но засега е невъзможно да изпробваме вашия инструмент. Причината е изключително натоварената програма на оркестъра. Сам разбирате, че подобни изпитания изискват време и специална подготовка. При първа възможност ще направим необходимото, за което надлежно ще ви уведомим. С уважение: В. Фуртвенглер."

По същото време в Берлин се труди българският изобретател Велко Великов. В неговата глава светва идеята да измайстори очила срещу синузит.

Това страдание е мъчило Наполеон, Гарибалди, Бисмарк, Сталин и Айнщайн. Геният Айнщайн обаче не се сеща какво да стори, сеща се Велко Великов. Той имплантира проводник в рамките на редови очила.

Свързана с минибатерия, жицата става нагревател, който целебно топли района на синусите. Така хем виждаш по-добре, хем се цериш.

Очилата на Великов са патентовани през 1930 г. Официалното име на запазената марка е “Очила за електротерапевтично лекуване на носа”. Няколко пробни бройки са произведени от реномираната фирма за оптика “Карл Цайс”. Днес обаче това полезно изобретение е забравено. 


Какво четем:

🔴 Българските изобретения, които промениха света

🔴 Мира Баджева: Не разбирам кресливия ентусиазъм, с който някои обявяват, че почиват в Гърция

🔴 Избирате гръцкото, ако не сте дебил или почитател на мутрите и олигарсите

Източник: 24 часа



Коментари



горе