Безброй пъти сме минавали покрай тях без да им обръщаме внимание. Те са станали неотменна част от градския живот и красят и старите кооперации, и исторически сгради в столичния център. Те са градските часовници. „В миналото е било практика да се поставят часовници на важни обществени сгради, включително и на камбанариите на църквите. „Измерването на времето е свързано с някакви ясни социални ритми. В наше време това не е толкова важно. В миналото обаче това е бил акцент в градската среда. Часовниците имат своята историческа стойност”, заяви пред БГНЕС архитект Любинка Стоилова. За съжаление майсторите, които поддържат тези ценни механизми стават все по-малко. Архитектът е на мнение, че трябва да се поддържат старите знания - часовниците, сградите, върху, които се намират, както и мястото им в градската среда и начина по-който тези часовници могат да се превърнат в акценти, било то осветление или друго оформление, за да имат отново сигналното значение, което са имали в миналото. Един от най-възрастните часовникари в София се казва Гаро Шадиян. Пред БГНЕС той заяви, че в столицата има много кулни и градски часовници. Повечето от тях обаче не са поддържани и са в плачевно състояние. Една част от тях обаче се поддържат, възстановяват и в момента работят, същевременно се правят и нови градски часовници. В момента за тях се грижат 3-4 от възрастните часовникари. Те са и хората, които правят новите градски часовници. Според Шадиян има възраждане на часовниците като разнообразяване на градската среда. В страната има вече склонност да се създават нови часовници и да се ремонтират старите. „Там, където има кули, хората правят часовници. Аз имам направени над 50 нови часовника в цяла България и около 10 ремонтирани стари часовника”, разказа той. Модернизацията при часовниците означава смяна на механиката с автоматика, защото механичната част заема много място и се нуждае от много повече грижи, освен това са и много по-точни. Някои от тях се контролират с GPS система и дори да спре токът, те продължават да работят. Градските часовници се променят не само като технология, но и стилистично - повечето нови часовници се правят със старинна външност, макар че не липсват и модерни, с по-изчистена визия и дори ексцентрични градски часовници. Майстор Шадиян е правил нов градски часовник в най-голямата розоварна у нас - до Карлово, където е направен кът на Бай Ганьо, а часовникът е във формата на бардук, в който се е съхранявало в миналото розовото масло. Нехайството на собствениците се оказва най-честата причина за това един градски часовник да не работи, споделя още майстор Шадиян. Не се дават пари за поддръжката, а когато дълго време не се поправя часовникът, започват да изчезват части от механизма му, обясни той. За сметка на това поддръжката на тези часовници не е скъпа, особено тези, които са електронни, защото могат да работят 10-15 години без да се налага да се ремонтират. Гаро Шадиян е часовникарят, заради когото часовникът на Министерство на земеделието работи. Сградата е построена след Първата световна война, дело е на българския архитект Никола Лазаров, който е френски възпитаник и затова е в бароков стил с извита фасада, две островърхи кули и купол, върху който е разположен часовникът. Макар и да е реставрирана, сградата, която е паметник на културата, запазва архитектурния си облик.