Българка е главен треньор на националния отбор по художествена гимнастика в Азербайджан
“Рядко се случва да си роден в една държава, а в друга да се чувстваш все едно
си у дома”, казва Мариана Василева, една от най-успешните ни треньорки по художествена
гимнастика.
Тя води отбора на Азербайджан вече 8 години и за това време тимът е спечелил
8 медала от големи първенства. Под нейно ръководство Марина Дурунда взима сребро
на европейските игри през 2015-а, същата година е и с бронз от първенството на
континента, а на олимпиадата в Рио е в топ 10 – девета.
И както повечето хубави неща се случват случайно, така и съдбата намигва на Мариана.
В началото не е сред фаворитките да поеме младия отбор на азерките. Офертата
е отправена към Лили Игнатова, но тя я отхвърля. Местната федерация обаче настоява
да привлече треньорка от силната българска школа. И кани Василева поне да постави
композициите на ансамбъла за олимпиадата Пекин 2008. Само за 6 месеца работа отборът
успява да направи конкурентни съчетания, които го изстрелват на олимпийски финал
– седми. Оттам нататък пътят за българката е отворен. Тя получава предложение
постоянно да остане с отбора.
“За мен приоритет беше България и тогава си казвах: Аз в чужбина – никога – спомня
си трудното начало треньорката. – Когато отидох в Баку, година и половина държах
куфарите си неразопаковани, готова да се върна обратно. Но свикнах. Мен Господ
ме обича. Оказа се, че попаднах на най-хубавото място и в личен, и в професионален
план.”
Василева дотолкова се сраства с живота там, че признава – често мисли на руски.
Именно на езика на Пушкин тя общува с местните, макар че разбира и азерски.
“Много ми харесва тяхната ценностна система – продължава българката. – Например
уважението към по-възрастните, хората умеят да почитат учителя си, който пък има
право да изисква. Нещо, което сме позабравили у нас. При тях има много интересна
симбиоза между източната култура и европейската. И на мен това ми допада. А последният
път, когато бях в България, в разгара на абитуриентските балове, се ужасих. При
нас равноправието е по-скоро… криворазбрана цивилизация.”
Все пак Василева намира и общото между двата народа, а то е гостоприемството.
“Всичко правят така, че да искаш отново да се върнеш при тях”, казва българката.
Признава обаче, че най-трудно й е било да мотивира момичетата да работят. Но
намира различни методи да ги накара – дали с похвала, дали като им се скара. Но
резултатът винаги е налице. А успехите не закъсняват.
Василева е щастлива, че каквото и да предприеме, решенията й винаги намират пълна
подкрепа от ръководството на федерацията, управлявана от първата дама на Азербайджан
Мехрибан Алиева. Президентшата отблизо следи изявите на момичетата и когато може,
винаги е близо до тях. Но и подкрепя всяка идея за развитието на художествената
гимнастика в страната.
Доверието в българката е толкова голямо, че по инициатива на Василева се създава
и най-големият тренировъчен център в света. Залата е с 6000 зрителски места и
побира 11 килима, на които може едновременно да се играе гимнастика. Отскоро е
създадена и школа за талантливи деца.
“Това е бъдещето за всяка страна – допълва българката. – Да има собствена школа,
да върви по собствен път, да не подражава, но и да се учи от грешките – не само
от своите, но и на другите.”
А момичетата с ентусиазъм приемат всяко новаторство на своята треньорка и се
хвърлят с всички сили да го реализират. Дори правят съчетания на българска музика,
знаят отлично и ритмите на популярната песен “Бяла роза”, а когато се случва да
идват у нас, често се хващат и на хорото.
След 8-годишен престой в Азербайджан семейството на Мариана Василева също намира
своя комфорт в новата си родина. Съпругът Камен Василев е треньор по футбол, а
една от дъщерите – Сиана, вече получи азербайджански паспорт и е ансамбъла. Другата
– Валерия, заляга над учебниците.
“Азербайджан е млада държава, която иска да се утвърди, да покаже на света, че
ги има и не се страхуват да го направят – казва Мариана. – И това ми харесва.
А специално за художествената гимнастика Нешка Робева е създала такава школа,
която се цени и до днес. А дали някой ден ще се върна в България? Кой знае…”
Какво четем:
🔴 Какво се крие в телефона на Григор Димитров? (ВИДЕО)🔴 Локомотив, произведен в Русе, ще тегли швейцарски композиции
🔴 Завръщане в България
Източник: Труд