В Добруджа военната ни история се пише начисто с блестящи военни победи


В Добруджа военната ни история се пише начисто с блестящи военни победи

След битката при Добрич (5-7 септември 1916 г.) жителите на града погребват достойно загиналите руски войници и офицери

Странни работи стават по нашенско; не че е за пръв път, но винаги е удивително. Колкото повече се смалява - до пълно изчезване - българската войска, толкова по-гръмогласни стават ура-патриотарите. Гигантските трибагреници, "забравените" военни маршове, паметниците - предимно нескопосни (вж. по-долу), прочувствените слова и едрата умилителна мъжка сълза, стичаща се по едва набола брада са предназначени да заменят стопената под чуждоземен диктат българска военна мощ; не че оперетните ни генерали на "Дякон Игнатий" 3 и на "Ген. Тотлебен" 34 са против, съвсем не - войска може и да нямаме вече, но военният милиард все по-бързо изтича от държавната хазна.

Използването на наистина славното ни бойно минало за нечистоплътни политически цели никой не е отменял. И знамената, маршовете и прочувствените слова са по поръчка, това трябва да е ясно на всички; тази парадност трябва да издаде индулгенции на същинските виновници за осъдителното затриване на българската войска. Така де, вижте ни какви сме патриоти - не ни гледайте какво правим, а как хубаво роним сълзи за геройски загиналите синове на България преди век-два. Горките български опълченци и войници, загинали в Освободителната руско-турска война, в трагичните Балкански войни, през Първата и Втората световни войни - ако можеха само да видят как ги употребяват в тая нечиста гавра, щяха в незнайните си гробове да се обърнат стократно . . .

* * *

Има исторически събития, които се развяват като знаме с повод и без повод; някои от тях съвсем справедливо се превръщат в исторически жалони заради изключителния исторически заряд, който носят изначално. Други обаче са насилвани политически - тяхното историческо значение е преувеличавано за да бъде извлечен политически дивидент, обичайно мътен. Битката при Добрич на 5-7 септември 1916 г. е именно от втория тип исторически събития. Това редово отбранително сражение отдавна е засенчило в общественото съзнание същинската българска победа при Тутракан ден-два по-рано понеже се използва като едно от знамената на българските русофоби. И как пък веднъж някой от използвачите на исторически събития не се сети да добави, че именно жителите на Добрич, както свидетелстват спомените от онова време, погребват достойно загиналите при отбраната на града руски войници - 600 са те само в централния участък на тази отбрана.

Не бива да бъда разбиран превратно; на война е като на война - ако не убиваш, теб ще убият. Героизмът на българските войници и офицери в тридневните отбранителни боеве при Добрич има важно военно-стратегическо значение - да се попречи на румънско-руско-сръбските сили да напреднат към Варна е от особено значение за отстояването на победата при Тутракан. Мисълта ни не е да омаловажим едно значимо историческо и военно събитие, дума да не става; опитите за използване на историческите събития за мръсни политически цели обаче ни притесняват, не друго. Битката при Добрич даже се назовава "Добричка епопея" за да бъде противопоставена на Шипченската епопея, където руско-българското бойно братство се скрепява во веки веков.

Битката при Добрич, където българската войска по силата на историческата случайност се изправя за пръв път срещу освободителите ни, остава изолиран случай, но това не пречи на нечистоплътни политикани да ни го натякват час по час; особено по повод на годишнини.

Подготовката за вековния юбилей на битката при Добрич започна през 2012 г.; и това щеше да е похвално, ако не бе изключение. Важни исторически годишнини се прескачат - "забравена" бе, например 730-годишнина от въстанието на Асен и Петър; а дори когато честване все пак има, то се организира най-много няколко месеца по-рано. Но именно 100-годишнината на редовата отбранителна битка при Добрич, която няма политическо продължение, подозрително се готви четири години, при това на най-високо равнище; и това ако не разкрива замислите на организаторите, здраве му кажи . . .

Преди дни бе открит след многогодишна подготовка и паметникът на ген. Иван Колев, чиято Първа конна дивизия е с особени заслуги за победата при Добрич. Впрочем, дали някой е наясно защо изисканият проект за паметника на проф. Крум Дамянов бе изоставен заради поредното неоразмерено произведение на един скулптор, който вече ни "зарадва" с исторически непригодния паметник на цар Самуил в София и с питекантроповидния паметник на цар Иван Срацимир във Видин . . . И каква е всъщност държавната норма за провали в изграждането на паметници; сигурно същата като за провалите на висшите държавни чиновници - неограничена, ако са от нашето политическо котило.

Превратностите в историята, политиката, дипломацията и военното дело не са рядкост. Така се случва - по цяла редица исторически, политически, дипломатически и военни причини, които сега няма да обсъждаме, че по време на Първата световна война България застава на страната на Централните сили; не биваше да се случва, но се случи, понеже не всичко е според човешките желания. Така съвсем очаквано българската войска среща на бойното поле руската войска, която в Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. донася свободата на България. Изобщо в историята има твърде много странности и една повече едва ли трябва да ни притесни; освен когато тези странности започнат да се развяват като нечисто знаме.

* * *

Макар стопанството на България да е добре подготвено за влизането на страната в Първата световна война, съвсем не така стоят нещата с моралната устойчивост на войската и на българския народ изобщо; това е и една от причините за дългото изчакване в позиция на неутралитет. Изтощена все още от Балканските войни, обезверена от несполуките за събирането вкупом на българското землище - или поне на някаква достойна част от него, българската войска влиза във войната с остатъците от по-раншния си ентусиазъм и жертвоготовност; само след 2-3 години войската ни - оголяла, обосяла и гладна, ще се побратимява с "враговете", с руските войници при Исакча, и ще вдига бунтове по фронтовете и в поречието на Струма.

В Добруджа обаче е различно, поне в началото; тук българската войска има "да си връща" на румънската заради вероломството й три години по-рано. А и с Добруджа не са свързани минали военни и политически разочарования, както с Македония и Тракия през Балканските войни. Тук военната ни история се пише начисто с наистина блестящи военни победи.

На 1 септември 1916 г. Централните сили - България, Германия, Австро-Унгария и Турция обявяват война на Румъния. Българите от двете страни на българо-румънската граница - по линията Тутракан-Балчик, посрещат с небивал възторг и надежда започването - най-сетне, на военните действия в Добруджа; и има защо, както скоро ще стане ясно.

Планът на съюзниците предвижда войските на Германия и Австро-Унгария да настъпят в Трансилвания, където са основните румънски сили, а българската Трета войска (вж. Извори), подкрепена от един турски корпус и от 1 германска пехотна дружина, 3 батареи и три ескадрона, да противостоят от юг, в Добруджа; целта е бърза капитулация на Румъния и изваждането й от войната преди руският корпус да успее да пристигне. Впрочем, самото руско командване смята присъствието му в Добруджа по-скоро като "морална подкрепа".

Събитията наистина се развиват светкавично . . .

(следва)

Извори

"Числеността на нашите и неприятелските войски . . .[Към] 1 септември [1916 г.:] Всичко в Трета армия: 62 [пехотни] дружини, 55 батареи, 23 ескадрона, 3 пионерни дружини и 1 минохвъргачен батальон, разположени по [българо-]румънската граница от Дунав до [Черно] море . . .

Според имеющите се сведения противникът разполагаше в Добруджа със следните сили [пак към 1 септември]: . . . А всичко 48 дружини, 45 батареи и 18 ескадрона. За руските [сръбските и хърватските] войски, които щяха да пристигнат [към 6 септември в 16 ч. - руската 61 дивизия (16 батальона/дружини и 6 батареи), руската 3 конна бригада (1 батарея и 12 ескадрона) и сръбска дивизия (12 батальона/дружини и 3 батареи)] в помощ на румънските липсваха всякакви сведения . . .

Дългоочакваната вест за обявяването на войната [1 септември 1916 г.] бе посрещната с радост и горещ ентусиазъм от офицерите и войниците. Силният избух в наболялата българска душа в миг отметна захлупката, що цяла година задържаше жаждата за мъст и голямото желание за среща с враговете на полето на честта. Малката Трета армия [огромната част от румънската войска, според руския военен замисъл, е не в Добруджа срещу българската войска, а в Трансилвания] бе готова да се бие даже при явен изглед за загинване; чиновете й бяха решени да се хвърлят и да смачкат под краката си всичко, което би им се противопоставило по пътя на осъществяване на святата идея.

Из "Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г." на ген. от зап. Стефан Тошев (1859-1924)


Четете още:

🔴 Санираха и изрисуваха блок в Смядово

🔴 По-евтини лекарства от 1 януари 2017 година (обновена)

🔴 Българска виолончелистка с успешна кариера в САЩ





Източник: СЕГА





Коментари

горе