Авигея създават авторска фолклорна музика, свързана с традициите и ценностите на българите

Веселина Борисова за Амбиция:
Здравейте, момичета! Радвам се, че се съгласихте да се включите в страниците на „Амбиция“ чрез това интервю. Всичко около вашата група ми е интересно, но да започнем с това как се събрахте и какво означава „Авигея“?

Авигея:
Събра ни любовта към музиката! Постепенно професионалните ни взаимоотношения разцъфнаха в красиво приятелство. Авигея е добра, мъдра и благоразумна жена, чиито образ и човешки добродетели са представени в старозаветната част на Библията. Впечатлени от нейната житейска история, единодушно взехме решение за името на групата ни и това, което искаме да се роди чрез нея. Образът на Авигея съчетава не само външна красота и харизма, но и благоразумие, мъдрост, смелост и вяра. Всичко, от което самите ние имаме нужда, за да реализираме и най-смелите си мечти. Името „Авигея” е символ на творческия импулс, туптящ в сърцето на всяка една от нас. И тъй като всяка една от нас вярва в Бог, искахме да бъдем максимално близо до него.

Слушайте тяхната музика, докато четете интервюто:

И четирите се занимавате с народна музика от малки. Сформирате квартетът през есента на 2015-та, но смело и бързо набирате популярност и успявате да намерите своето място на българската сцена. С какви очаквания стартирахте и през какви трудности преминахте от тогава до сега?

Ралица: Пътят, който заедно извървяхме, ни научи на много неща. Тръгнахме с нагласата да пеем и да караме хората да изпитват любов към българския фолклор, когато го слушат. Не сме тръгнали с големи очаквания, но пък нагласата, с която тръгнахме, определено даде резултат.

Александра: Ние нямахме ясна представа, но с бърза скорост подредихме целите си. Както всички групи сме имали трудности, но съумяваме бързо да преминем напред, защото няма кой да ни чака.

Питам се позабравена или изместена на заден план остава фолклорната музика в днешно време? За да е по-достъпна и търсена от по-широк кръг хора, може би трябва да е поднесена по нов начин, но без това да я обезличава. Какъв „рефреш“ бихте ѝ дали вие като изпълнители?

Сибина: Време е да помислим за фолклорната музика като жива, звучаща част от нас, българите! Докато я определяме като позабравена или изместена, тя ще си стои такава. Вярвам, че ще успеем да променим отношението си и чувството си към българската народна музика, защото, забравяйки корените си, ние забравяме кои сме!

Ралица: Фолклорната музика е и позабравена, и изместена на заден план. Чрез нашите песни ние осъвременяваме фолклора, като запазваме, разбира се, автентичното звучене. Чрез различните проекти, по които работим, ние се стремим да достигаме максимално до младите хора. Преплитаме фолклора с други музикални стилове и мислим, че мисията ни се реализира успешно.

Александра: Може би изместена, но не за дълго. Ние имаме доста идеи, които съвсем скоро ще бъдат реализирани. Надяваме се чрез тях да достигаме до все повече хора.

Милена: Ние реализираме идеите си чрез различни проекти. Създаваме авторски песни и вече може да се похвалим, че броят им постепенно образува първия ни авторски албум. Следвайки нашата мисия да съхраняваме и предаваме красотата на българския фолклор, ние създаваме авторски концерти за деца и техните родители. Зад гърба си имаме няколко тематични авторски концерта и продължаваме в тази посока.

Да възпитаваме у малките любов към българското чрез музиката, е една от посоките, в които работим. Друга са проектите с музиканти от родната сцена, които харесват творчеството ни и имат желание да работим заедно. Един от тях е Иван Шопов (COOH, Balkansky), с който умело съчетаваме фолклорната и електронната музика. Друг проект е работата ни с Анатоли Тонев (китарист), с който имаме интересно и различно от общоприетото мислене как може да звучи българския фолклор. Анатоли участва в нашата песен “Пролетен дъжд”. Съвместната ни работа с български творци не се изчерпва с това. Ние приветстваме всяка интересна идея и оставяме въображението ни свободно да се изразява.

Експериментирате в музикално отношение. Разкажете ни как попаднахте в общ проект с музиканти като Зигфрид, джаз тромпетиста Ерик Трюфа и една от най-ярките ни народни певици Янка Рупкина? Какво получихте като опит от нея?

Милена: Участието ни на една сцена с Ерик Трюфа, Зигфрид и Янка Рупкина е доказателство, че когато си готов, нещата просто се случват. А също, че трябва да си смел и целеустремен. За участието ни в концерта разбрахме ден по-рано. И тъй като ситуацията бе в стил “да си на точното място, в точното време и да се срещнеш с точните хора”, бих искала да я разкажа, за да е пример, че когато работиш, обичаш и вярваш, ти се дава необходимото. По това време аз работех в екипа на София филм фест (концертът бе част от програмата на фестивала). Едновременно с това се стремях да не пропускам репетициите с момичетата. Това беше и периодът, в който репетирахме с Иван Шопов за участието ни в неговото ONE MAN PARTY.

В един случаен разговор, разбирайки с какво се занимавам (за “Авигея” и концертите, които ни предстоят), колежка от фестивала ме свърза със Зигфрид, който обожава българския фолклор и иска да включи български фолклорни мелодии в концерта (част от програмата на фестивала). Още същия ден се срещнахме с Ерик Трюфа и Зигфрид, пуснахме им наши (авторски) и автентични песни и те ни харесаха. Работата с тях бе изключително интересен и голям опит за нас. Да бъдем на една сцена с Янка Рупкина беше голяма чест и удоволствие. Разказвам подробно тази история, защото искам да кажа, че когато работиш спокойно и упорито в посоката, която си избрал, ти се изпращат най-необходимите уроци в най-подходящото време. Просто трябва да си готов и смел.

Част от музикалната ви „лаборатория“ е и една от новите ви песни - „Пролетен дъжд“. Споделете как се роди идеята за песен в различен от фолклорния стил?

Музиката дава свобода и ние се възползваме максимално от това нейно предимство. “Пролетен дъжд” завладява с нежен ритъм на боса нова и латино настроение. Това е песен, която Сибинчето един ден сподели с нас. Нейни са текстът и музиката. Заедно доразвихме идеята. Всяка наша песен е създадена по този начин. Някоя от нас има идея за музика и текст, споделя я и заедно работим по нея. По случай Великден направихме още една песен с по-различно от фолклорното звучене. За нас е важно да изразяваме своите идеи, мисли, чувства чрез музика. Музикалният стил е само помощно средство.

Имате прекрасни носии. Кой ви помага в избора и изработката за тях? Споделете с нас някои тайни около сценичните ви тоалети.

Както всичко останало и сценичните ни костюми са наш избор. Прекрасната Виолета Грънчарова – Violet VintaGe от гр. Пазарджик, ни помага за дизайнерското решение и изработката им. Освен наш дизайнер, Вили стана и наш близък приятел. Дава откровеното си мнение при избора на модела на тоалетите ни, помага с идеи и прави всичко с любов.

Какво ви предстои и мечтаете ли за изяви извън родината?

Успяваме да си създадем достатъчно работа и не скучаем. Участията ни никнат като гъбки. Това ни радва, защото показва, че интересът към българския фолклор е жив. На 15-ти май ни предстои нов авторски концерт от поредицата за малки и големи със заглавие „ Хоро се вие – сбирайте се!“.

И тъй като мечтите са, за да се реализират, то ние стремглаво сме се втурнали да реализираме своите. През месец май ще бъде и нашето първо международно участие – в Унгария. Поставяме началото и на Музикална фолклорна работилница за малки и големи.

Предстоят ни нови записи, реализирането на интересни и вълнуващи музикални колаборации с други артисти от родната ни сцена, заснемане на видеоклип, концертни изяви и още много други интересни неща, за които бихте могли да се информирате от нашата Facebook страница.

Има ли път според вас към това да се въплъти вкус и повече интерес у подрастващото поколение към фолклора и традициите ни?

Да, има. Ние го наблюдаваме на концертите, които организираме за малки и големи. Децата показват огромен интерес към песните, танците, обичаите, които пресъздаваме заедно с тях. Те искрено се забавляват, пеят, танцуват и играят с нас.

Вие сте от младите хора, избрали да се борят за мечтите си в родината. Коя според вас трябва да е вътрешната сила у един млад човек, направил този избор?

Сибина: Ясното съзнание, че промяната е наша лична отговорност, независимо в личен или обществен план!
Ралица: Желанието за промяна. Любовта към българското.
Александра: Родината ни е прекрасна. Винаги можеш да избягаш, без дори да си опитал.
Милена: Желанието да бъдеш съпричастен, деен, отговорен.

Вашето послание към читателите на „Амбиция“?

Бъдете смели в реализирането на мечтите си и ценете стойностните неща.

Четете още:

Коментари