Историята на Здравчето, което чисти тоалетната в Мелник


От първи клас работя, лельо, събота и неделя съм тук на тоалетната по цял ден от 9 до 17 часа. Събирам парички от тоалетната, чистя, поддържам помещенията, искам да си купя модерен телефон и компютър. Ама като смятам, още много време ще трябва да работя. Това разказва сладко русо дете, което в Мелник и околностите всички познават като Здравчето. Казват й малката господарка на голямата тоалетна.

Здравчето е само на 10 години, но вече е навъртяла 3-годишен трудов стаж на мелнишката обществена тоалетна, която е единствена за туристическия град. Детето е пъргаво и умно, тича с един маркуч, мие и чисти след туристите. Тоалетната свети, детето успява да я поддържа безупречно. А отпред пред каменната зидария на обекта е поставила масичка и дава тоалетна хартия срещу 50 стотинки.

„Хората са различни, едни ми дават повече парички, други даже евро ми оставят, но има и българи, дето ми казват - какви пари искаш, ти си дете, нямаш право да работиш и да стоиш тук. Ползват тоалетната и си отиват, споделя натрупания си търговски опит непълнолетната Здравка. Признава обаче, че никой не се е спрял да я попита - ти откъде си, защо работиш тук - само й мърморели.

Явно лицето на беднотията не се харесва, но такъв е животът на Здравка. Тя не знае какво е да имаш своя стая, хубави чаршафи, сутрин, обед и вечер да те чака топла и вкусна храна.

Но не спира да ходи на училище и да се труди. Не се оплаква, напротив, прави планове занапред, колкото може едно дете. Най-близките й мечти опират до това да има своя детска стаичка, компютър и телефон, защото повечето й съученици имали, разказва ни простичко момичето, което всеки ден пътува за съседното село Склаве, за да учи, а в събота и неделя стопанисва тоалетната.

Здравчето е едно от петте деца в семейството на Марияна и Ангел Цапаркови от Мелник. Преди 6 години, на 5 декември 2010 г., избухва пожар, при който е изпепелен домът на фамилията. Бедата не идва сама, родителите са безработни, нямат пукната пара и буквално остават на улицата с невръстните си пет деца. Марияна и Ангел още помнят думите на хора от Мелник, които казали зад гърба им - така ви се пада, щом сте бедни. Жегнало ги, че няма състрадание и човещина.

А пожарът тръгнал от късо съединение заради остарялата електрическа инсталация в сиромашката им къща. За късмет те остават живи, защото по време на произшествието - сутринта, не си били вкъщи.

Седемчленното семейство остава без покрив над главата в дъжда. Същата вечер кметът на Мелник ги настанява в училището, затворено от години. Фамилията оцеляла след бедствието, но били само с дрехите на гърба си. Цялата покъщнина изгоряла в пламъците. Помощ от мелничани не дочакали. Само поетесата от Сандански Катя Ерменкова се трогнала от съдбата им. Веднага докарала една кола с помощи - дрехи, обувки и храна, осигурила им по 3 хляба на ден. Помага и общинският съвет на Сандански. Оттам отпуснали 2,000 лева за изгорялата къща, а след това им осигурили фургон, за да се приютят.

Но нали злото повлича крак, многодетната майка, улисана в проблеми, забравила да подаде декларация за детските надбавки, та семейството се лишило и от тези пари, спомня си за ужасните времена Марияна. Едва успели за 6 години да покрият изгорялата къща и наскоро се нанесли в нея. Но гладът си останал, работа няма.

Затова и децата започнали да работят от рано и със събраните левчета купуват хляб, картофи, захар, най-насъщните продукти.

Петте деца пораснали, всеки си има нужди, но от училище фамилията не ги лишила.

Едва наскоро майката Марияна е назначена за чистачка в мелнишкото кметство, вече е осигурена и взема минималната работна заплата.

„Назначих по временната заетост и бащата, парите са малко, но толкова дават по програмата. Пак е помощ някаква. Няма да оставя хората, толкова ме плюха заради Здравка, че детето работи, но как да го спра? Семейството има нужда от средства за препитание, по-добре ли е да крадат?", обяснява кметът Наско Петев.

А нашата героиня Здравка е доволна, че работи и не се срамува от това, че чисти тоалетна. Радва се, че помага на семейството си за прехраната.

След като историята й стана известна в цяла България, в медиите, които писаха за момиченцето, започнаха да звънят десетки българи от Канада, Франция, Швейцария, Германия и от страната с предложение да изпратят и телефон, и компютър, и всичко останало за бедното семейство. За да няма и помисъл за злоупотреба с дарения, кметът на Мелник Наско Петев се нагърби да оглави дарителската кампания и всичко подарено да стигне до Здравчето.

Първа бе жителка на Гоце Делчев, пожелала анонимност. Тя дари мечтания телефон плюс СИМ карта и абонамент. Нов таблет с платен интернет за 2 години осигури общинският съветник от Гоце Делчев от ГЕРБ и строителен предприемач Ангел Тунчев. Директорът на здравната каса в Русе Калоян Копчев изпрати на момичето ваучер. Вестник „Труд" занесе хранителни продукти от първа необходимост на седемчленната фамилия.

Трудно е да опишеш радостта на едно дете от сънуваните подаръци. Здравка не спа цяла нощ, за първи път направи свой фейсбук профил, а интернет отвори света пред очите й. Докато тя получаваше подаръците в Мелник, с личната си кола от София пристигна семейството на Калин Одаджийски. С него бе дъщеричката му Мишел, на 15 години, и съпругата му. „Дойдохме, за да донесем настолен компютър на Здравка. С приятели компютърджии се организирахме във форум и събрахме части, сглобихме техниката и ето ни тук. Признавам си, че малко бяхме недоверчиви, чудихме се дали е вярна историята и затова поех лично с колата. Но сега виждам, че правилно сме постъпили, разказа Калин, видимо притеснен от медийното присъствие. А нашата героиня Здравка не спря да благодари на всички хора, които са я заобичали чрез медиите.

В кметството, за да окаже помощ, позвъня и българин от Германия. „И нашата къща изгоря преди години, знам какво е за миг да се срине животът ти. Прочетох историята на Здравка и реших, че трябва да помогна. Който не е изживял ада да загубиш дом и покъщнина, не знае какво е, разказва Йордан Стефанов, който е завършил в Германия и останал да се труди там, а сега ще помага на събратя по съдба.

Здравка никога не бе виждала морето, но се намери и една добра българка, която да я покани на морска ваканция и да поеме грижите за нея. Това е Дора Вилчек, съпруга на покойния министър на промишлеността в правителството на Полша по време на премиерстването на Мечислав Раковски. Жената е живяла дълги години в Полша, но сега през лятото отсяда в къщата си във варненското село Здравец.

„Откакто останах съвсем сама, след смъртта на родителите си и на моя съпруг, аз живея през лятото в с. Здравец, на 20 км от Варна, а през зимата в Ница, Франция. Нямам свои деца, но много ги обичам и каня на гости през лятото малчуганите на бедни български семейства и им организирам приятна лятна ваканция в моя дом с ходене на плаж на Камчия, където морето е чисто. Уча ги да плуват, да пеят на английски и френски, да фотографират и т.н. Това ми носи радост и удовлетворение, че мога да предам своите знания и опит като човек, пътувал много по света, на мили български деца, които заслужават внимание, топлота и гостоприемство", разказва Дора Вилчек.

И още десетки са българите, които искат да помогнат с пари, дрехи, посуда за изгорелия дом. Майката на Здравчето - Марияна, не спира да плаче, докато Здравка се радва на подаръците. Кани хората в дома си, който едва са успели да покрият след пожара. Къщата на фамилията се намира в подножието на чудните Мелнишки скали. Домът има две стаи, в едната спят петте им деца на възраст от 6 до 17 години, момичета и момчета, а в другата стая са родителите. Децата се побират на четири легла, за повече няма място. Коридорчето служи за кухня. Има и чардак, но от пожара е паднал покривът, а подпорите са несигурни.

„Чувствам се неудобно от даровете, хората си мислят, че сме мързеливи. Не е така, откакто се помня, се трудя. Копала съм гробове за мъртъвци, с къртач съм къртила камъни, каквото се сетите, това съм работила, за да храня децата си, да имат дрешки и храна. Мъжът ми бе болен години наред, имаше нужда от спешна операция на очите, която бе направена пак благодарение на добри хора, които платиха лечението. След пожара всичко изгоря, даже тенджера нямахме, трудно се съвземаме, но благодарение на кмета, който ме взе на работа, се оправяме", нарежда през сълзи майката Марияна. Признава, че всички деца в семейството се трудят, всеки помага с каквото може. Бащата Асен пътува от село на село и хваща работа, каквато му дадат на момента.

Покрай Здравка всички деца са щастливи, че вече в дома им има компютър.

От изгорялата им къща стърчат останали стъкла от верандата, мизерно е, но пък имат най-красивата гледка в Мелник.

Валерия Белчевска


Какво четем:

🔴 Ето 18-те книги, които да се прочетат до 18 г. (видео)

🔴 8 неща, които нашите баби и дядовци са правели, а днес е вредно

🔴 Не Ванга, а дядо Влайчо е класиран за ясновидец номер 1 на България

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе