Музей с москвичи и лади в Пещера


30-годишен “Москвич Алеко” само на 10 000 км, а до него сякаш току-що излязъл от завода т.нар. полски “Фиат”, произведен през 80-те години.

“Варшава” и “Москвич” от края на 60-те години

40-годишни правителствени коли “Чайка”, “Вартбург” от 60-те години, “Варшава” от същия период, бленуваните от повечето българи по онова време “Лада” и “Волга”, автомобилното недоразумение “Запорожец”. И други общо 23 коли, гордост на социалистическата автомобилна индустрия, залязла с краха на социализма в Европа.

Динко Кушев разказва за създаването на музея.

Всичко това е подредено в новооткрития в Пещера музей на автомобили от времето на социализма. Средната възраст на показаните коли е около 40 г. И за да бъде картината пълна, край соцвозилата могат да се видят стотици табели с комунистически лозунги - политически, трудови и други, портрети и снимки на Тодор Живков, Ленин, Георги Димитров и Михаил Горбачов, телевизори и радиоприемници, предмети от бита, цигари и пари, излезли от обращение.

Сякаш току-що излязло от завода култово полско фиатче.

Свят, непознат за

Двата модела на правителствена “Чайка” - “Газ 14” (вляво) и “Газ 13”

поколението,

Черно-бели телевизори, грамофони и радиоапарати от 70-те години са показани между автомобилите.

родено след 1989 г.,

и навяващ носталгия и умиление на голяма част от хората, родени и расли преди това.

Не че по нашите пътища и сега не могат да се видят някои от показаните в Пещера автомобили - дрънкащи, скърцащи и ръждясали, но тези, събрани на едно място - лъскави и възродени, навяват други емоции.

Идеята за музея и нейното реално осъществяване е на братята от Пещера Динко и Евелин Кушеви. И за да бъде всичко в крак с отминалото време, музеят отваря врати на сакралната дата за българския социализъм - 9 септември. Нищо, че заради това се налага цяла нощ да разстилат червения мокет в музейната зала и да подреждат автомобилите върху него.

“Идеята за музея се роди преди 5-6 г. Роден съм през 1975-а и детството ми премина основно през социализма. Често се връщам към онова време, когато нямаше всичко, но имаше спокойствие.

Всъщност създадохме музея по-скоро от носталгия по безгрижното детство, а не към отминалия политически строй. Той е за хората, които искат да си припомнят миналото, и за младите, които трябва да знаят какво е било”, разказа пред “24 часа” Динко Кушев.

Събирането на колите и предмети от миналото се осъществявало постепенно. Издирвал и купувал чрез приятели и интернет.

Първата кола, която купил за колекцията - “Шкода 120”, дори не е в музея, защото все още се реставрира. Основно правило, от което не се допускат изключения, е всяка кола да пристига за експониране на собствен ход и във всеки момент да може да потегли.

В тази връзка през годините той се стремял да купува автентични автомобили - само с оригинални части и дори не са пребоядисвани. Това е и причината все още сред експонатите да няма модел и на култовия “Трабант”, защото бизнесменът държи той да е абсолютно автентичен, така както е излязъл от завода, а такива трудно се намират.

Разбира се, в музея има и реставрирани от него или предишни собственици возила. Но важното е, че всички са в движение. Любопитен факт е, че

всички коли са

с автентични

регистрационни

табели

от онова време - черни за частните и бели за държавните автомобили.

На Динко Кушев често му се случвало собственици на автентични и истински пазени коли да не искат да се разделят с тях и отказвали да ги продадат. Склонявали, след като получавали уверение от него, че колата ще отиде в музей, а не я купува за търговия или някаква друга цел.

“Плащал съм за стара “Лада” по няколко хиляди лева, въпреки че може да се купи и за няколкостотин. Винаги първостепенно е било състоянието на колата”, обяснява Кушев. Неговата идея е периодично експонатите в музея да се подменят.

Освен изложените 23 автомобила имал още около 20, в една или друга степен готови да бъдат показани. Сградата на музея, която е фамилна собственост, позволява в скоро време в изложбата да бъдат вкарани още 3 коли.

Стремежът му е в бъдеще да купи, реставрира и покаже по-стари автомобили от 40-те, 50-те и 60-те години, защото сега показаните коли са най-вече от 70-те и 80-те, но произведени само в социалистическия лагер. Създателят на музея признава, че в момента личният му автомобил е “Мерцедес”, но с удоволствие е шофирал и някои от изложените експонати.

“Синът ми ги е карал

всичките и казва,

че изпитва истинско

удоволствие

Племенникът ми пък преди откриването на музея покара по-новата “Чайка - Газ 14” и ми заяви, че това е уникален автомобил”, разказва с усмивка Динко Кушев.

Всъщност изложените в музея коли “Чайка” са от двата произвеждани в СССР модела - “Газ 13” и “Газ 14”. Въпреки че са произведени през 70-те години, колите са с автоматични скорости, климатици и електрически стъкла.

От “Чайка - Газ 14” са произведени само 1114 бройки за правителствени нужди. През 1988 г. Горбачов, тогава генерален секретар на КПСС, заповядал производството на колата да бъде спряно, а цялата документация за нея и технологичното оборудване в завода да бъдат унищожени.

През тези дни основните посетители в новооткрития музей са предимно жители на Пещера, но Динко Кушев е убеден, че скоро той ще привлече посетители от страната и чужбина. Всъщност това е и другата идея за създаването на експозицията. В тази връзка братята Кушеви са имали пълното съдействие от общината за създаването и откриването на музея. Той е отворен ежедневно от 10 до 18 ч.


Какво четем:

🔴 Механик направи електронен буквар, за да научи сина си да чете

🔴 Тази нощ хиляди мотори превзеха улиците на София (Видео)

🔴 Пътят на един млад български учител от Калифорния до Костинброд (Видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе