Eдин век от пускането на Рилската теснолинейка


Със скорост от 12 км в час Рилската теснолинейка се е движела толкова бавно, че е можело да слезеш, да си набереш цветя и пак да се качиш на нея.
Методи Панайотов описа за БТА с тази романтична картина една от най-тесните железопътни линии у нас. Той е един от съставителите на изложбата "100 години от основаването на Рилската железница", която може да бъде разгледана до края на месеца в ДА "Архиви" в София.

През септември се навършва точно един век от пускането на теснолинейката в Рилското корито.

"С тази изложба искаме да се почете железницата и искрено се надяваме да събуди интерес и да помогне за нейното възстановяване", посочи Панайотов. От осем години той поддържа непрекъсната кореспонденция с БДЖ с идеята да получи няколко вагона от влакчето, които да възстанови и да постави в музей.

От идеята до реализацията

Идеята за Рилската железница възниква още когато двамата братя Коста и Тодор Балабанови печелят търга за концесия на Рило-манастирските гори през 1902 г. и построяват дървопреработвателна фабрика в град Кочериново/Бараково. Първоначално свличането на дървените трупи е ставало по течението на Рилска река, която била пълноводна и позволявала плаване. С оглед по-бързото и по-икономично извозване на трупите,Тодор Балабанов е искал да бъде изградена железница.

Поради очертаващото се дълго трасе и забраната на закона да се строят и експлоатират частни железници в България, въпросът остава нерешен и Тодор Балабанов не успява да види фабриката си, свързана с ж.п. линия. Тази мечта е осъществена по-късно от неговия син Иван Балабанов.

Строежът на теснопътни железни линии с междурелсие 600 мм започва в хода на Първата световна война с изграждането на голямата снабдителна теснолинейка от Радомир към Дупница и надолу по река Струма за нуждите на българската армия. Тя е завършена и предадена за експлоатация през пролетта на 1916 г. По-нататък строителството й продължава към Петрич, за да се улесни доставката на траверси, греди, подпори и друг дървен материал, необходим на войсковите части.

Армията възлага да се построи клон от гара Струма на линията Дупница - Горна Джумая, който да я свързва с фабриката на братя Балабанови в с. Бараково. Участъкът е построен само за 20 дни, като се открива за експлоатация на 13 септември 1916 г. Постепенно трасето се увеличава, преминавайки и през Рилския манастир.

Крайният си вид Рилската теснолинейка достига през 1924 г. с дължина от 41,5 км и маршрут от Кочериново до "Кирилова поляна". Разстоянието отнемало около четири часа, изпълнени с много живописни гледки.

Първите пътнически превози

Панайотов отбеляза, че уникалното на Рилската железница е, че разстоянието между релсите е само 600 мм, докато при другите е поне 760 мм. Първоначално тя служи за транспортирането на дървени трупи от по-високите части на Рила планина до дъскорезната фабрика в Бараково. Сведенията за първите превозвани пътници са засечени по документи от 1927 г. Започват да се съставят смесени влакове - с товарни и пътнически вагони.

Специално са произведени и нови видове пътнически вагони - тип ремаркета, използвани през топлите пролетни и горещите летни месеци, за да поемат по-голям поток от пътници към Рилския манастир.

Краят на една железница

Въпреки значителните подобрения, които са направени в железницата през годините, превозите постепенно намаляват - намалява добивът на дървен материал в този район, намаляват поклонниците към Рилския манастир, а същевременно се подобрява достъпът до него с автомобили.

Броят на превозените с теснолинейката през 1959 г. (година преди нейното закриване) е около 130 000 души, или средно по 123 души на ден. За една 600 мм жп линия, където нормалното пътническо вагонче има 20 места за сядане и при три влака на ден, това е много добра цифра, се отбелязва в едно от таблата в изложбата. Те разказват още, че последният влак е потеглил с черно знаме от гара Рилски манастир на 31 март 1960 година.

Журналистите тогава пишат, че всички монаси и работещите в района на манастира, са дошли на изпращането, че локомотивната свирка пищяла непрекъснато за сбогом, докато влакът се спускал по Бричеборския склон, че населението от цялото Рилско корито излязло, за да види последния влак, описва изложбата.

Днес почти цялото трасе на теснолинейката е унищожено и заличено. Запазени са само спомените от него и от дъскорезната фабрика на братя Балабанови, с която е свързан животът на голяма част от местното население.
Наследниците им са предоставили едно огромно хале, където Методи Панайотов мечтае да увековечи железницата в Музей на Рилската теснолинейка.


Какво четем:

🔴 Да се завърнеш от Америка, за да преподаваш на село – изборът на Слава Крайчева

🔴 Роден е Георги Бенковски

🔴 Хороскоп за 21 септември от Антония Мечкова: Телци и Лъвове на услугите на близки, Овни и Козирози се разминават

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе