Недопустимо е да подкрепяме членство на Сърбия в ЕС, преди да се реши проблемът със Западните покрайнини


Изразената от висшестоящи български политици и държавници „безусловна подкрепа за приемането“ на Сърбия в Европейския съюз налага отново, спешно да бъде поставен на дневен ред въпросът за връщането на Западните покрайнини на България. Те бяха откъснати от територията на родината „по стратегически причини“ по силата на Ньойския договор (1919 г.). На държавата ни са отнети Царибродска, Босилеградска и Струмишка околия и анклав от територията на Видинска околия и присъединени към Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Тази българска територия от 1550 кв. км, 2 града и 122 села през 1947-а по силата на Парижкия договор бива придадена на федеративна Югославия, а не на Сърбия, което към днешна дата (след разпада на федерацията) дава сериозни международни правни основания българската държава да пристъпи към политически решения и действия за връщане на отнетите й земи. И за ефективна защита на интересите на днешните българи там. Тази своя категорична теза изразиха видни учени и интелектуалци от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) с председател акад. Григор Велев, подкрепени от парламентарния „Патриотичен фронт“ и други седем национални патриотични организации.

През 1991 г. с разпада на Югославия ФНРЮ престана да бъде държавноправен субект и съгласно международното право всички подписани от нея договори, вкл. за Западните покрайнини, станаха невалидни, загубили са правна сила. Налице са всички юридически основания българската държава да поиска обратното присъединяване на откъснатите свои територии, останали след 1991 г. де факто в ничия територия, а по-късно (през 1997 г.) „завзети“ пак от Сърбия. Този път чрез специален закон на Скупщината, без никакви международноправни основания, е категоричен акад. Велев, чиято позиция поддържат с правни документи и факти и известни юристи и международно признати авторитети от ранга на Марин Марковски.

Всяка българска държавна подкрепа за безусловно приемане на Сърбия в ЕС при съществуващото положение (с исторически несправедливото и юридически незаконното вземане на Западните покрайнини) граничи с национално предателство, предупреждават още от БАНИ. По силата на Лисабонския договор: всеки кандидат за член на европейската общност, какъвто сега е и Сърбия, е длъжен да уреди предварително нерешените териториални въпроси със съседните държави. А въпросът със Западните български покрайнини е тежък, нерешен междудържавен и европейски проблем, който не допуска възможност България, редовен член на ЕС, да си позволява подкрепа за Сърбия, преди Западните покрайнини да бъдат върнати на държавата, на която принадлежат.

Българската академия на науките и изкуствата и съекипните патриотични структури планират по темата серия срещи с парламентарно представените партии, с всички държавни институции и всички кандидат-президенти с очакване за позиция и решение по темата за Западните покрайнини. Имат готовност и за предизвикване на референдум, на който нацията да се произнесе.


Какво четем:

🔴 Представяме ви Боряна Калейн – новата надежда на художествената ни гимнастика

🔴 Какво ще спечелим, ако българин е на върха на ООН

🔴 На 22 септември честваме 108 години от обявяването на Независимостта на България

Източник: Животът днес



Коментари



горе