Крепостта Трапезица – историята на едно възраждане. Официалното откриване на обновения обект е в Деня на Независимостта на България

Повечето от църквите са известни с нещо, което само те притежават. Църква номер 5 например е единствената с мозайка. Тя е от времето на първите Асеневци.

Номер 16 е най-ранно датираната. Номер 2 е първата разкопана и една от т.нар. църкви гробници (като 7 и 14), защото в нея са разкрити три гробници. Петър Берон я открива и той предполага, че това е църквата „Св. апостоли”, защото е намерил каменна плоча с изображенията на Архангел Михаил. Църквите с номера 6, 11, 13, 14 са останали в историята като „царските църкви”, защото археолозите са намерили в тях царски персонажи. Номер 12 има късни градежи, а 18 е различна, защото има седалки край стените си и мивки.

МАСОВИЯТ ГРОБ КРАЙ МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ”

МАСОВИЯТ ГРОБ В ИГУМЕНАРНАТА НА МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ” Е ОТКРИТИЕ НА ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ. Тази находка от лятото на 2008 г. остава една от най-атрактивните и от най-загадъчните, защото все още е без отговор въпросът при какви обстоятелства са загинали хората там. А в гроба има останки на 43-ма души. Там са погребани 21 мъже на средна възраст, седем жени, четири деца под седем години, три на възраст между 7 и 14 г. и двама юноши. Има и шест скелета, чийто пол не са успели да уточнят дори и експертите от Института по експериментална морфология и антропология при БАН, които тогава дойдоха на място да работят върху костите.

Природно бедствие или епидемия са основните версии според археолози и историци. За откривателя на този масов гроб Йордан Алексиев най-логична звучи идеята за земетресение, което е разрушило сградата и е затиснало намиращите се в нея хора. Историкът проф. Пламен Павлов тогава каза, че по-вероятна като възможност е чумната епидемия. Мирко Робов се присъединява към идеята за епидемия, макар и да допуска, че може да не е точно чумна, и прибавя още една възможност – масово отравяне.

„Две неща са безспорни – първото е, че в този масов гроб има човешки останки, и второто, че сградите на този огромен манастир са паднали при земетресение”, категоричен е Йордан Алексиев. Аз предполагам, че центърът е или в днешната Вранча, или пък в Стражица. Начинът, по който са нападали тухлите, говори за някаква едновременност. Което ще рече, че те са се срутили наведнъж и на една страна, невъзможно е хора да разрушат сградата по този начин. Освен това скелетите бяха разхвърляни, което е категорично доказателство, че за погребение не може да става и дума. Сред останките, които намерихме, имаше и такива по очи”.

„Щом говорим за масов гроб, имаме погребани хора, които са намерили смъртта си в един много кратък интервал от време. Причините могат да бъдат отравяне, епидемия, масово избиване. Земетресението за мен е най-малко възможното”, казва археологът Мирко Робов, който изследва земетресенията от 1983 г. още когато е работил в двора на църквата „Св. Димитър”, и установил, че преди много години църквата и целият манастир са паднали при земетресение с разрушителен магнитуд.

Мирко Робов е убеден, че хората в масовия гроб не са избити, защото следи от посичания няма. Но не зачертава окончателно и друга причина – да са се натровили или да са отровени. Или да са загинали от някаква епидемия.

През 1347 г. на Балканите е пренесен чумен бацил от Татарската златна орда от Северното Черноморие. Образно казано, пътят на бацила е към България, Византия и оттам към Западна Европа. Така започва страховитата епидемия, която според някои историци и археолози е по-вероятната причина от земетресението.

Има още една версия – ЗА ПОСЕЧЕНИТЕ 110 ТЪРНОВСКИ ПЪРВЕНЦИ, И ТЯ СЪЩО МИНАВА ПРЕЗ УМА НА ЙОРДАН АЛЕКСИЕВ. Споменава я и Мирко Робов, колкото да уточни, че според него там няма посечени останки. Заключенията на антрополозите също са категорични, че няма следи от посичане. „Въпреки тези доказателства и въпреки многото „но”, идеята не ми е чужда, защото е романтична”, усмихва се Йордан Алексиев и цитира казаното от Григорий Цамблак в житието на Патриарх Евтимий: „Военачалникът турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града, повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят.

И всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта. А в забава на ножа превърна гърлата им.

Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв. Пролели посред църква кръвта си пред кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа.

Те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита, те, любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както кристатите на гордия фараон. О, свето опълчение!”…

ТОП ОБЕКТИТЕ НА ТРАПЕЗИЦА

1. Трите комплекса на Трапезица ще привличат вниманието на туристите, категорични са археолозите. Още повече че те са коренно различни по характер. Единият е ВОЕННИЯТ, РАЗКРИТ ОТ ПРОФ. КОНСТАНТИН ТОТЕВ, вторият е обособен около МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ”, проучван от Йордан Алексиев, и третият е около църква номер 3, проучвана от доц. Мирко Робов. Там той намери костен завършек на епископски жезъл и това уникално откритие му дава основанието да смята, че става дума за ЕПИСКОПИЯТА НА ТРАПЕЗИЦА.

2. Църквите с номера 6, 10 и 13, в които има запазени стенописи.

3. Експозицията, чието цяло име е Център за интерпретация на културното наследство. Тя ще бъде официално открита на 22 септември. „В нея ще покажем някои от находките от Трапезица, които са останали при нас: върхове на стрели, животински подкови, предмети от бита, накити. От съображения за сигурност златните пръстени, обеци, наушници, които са излизали от гробовете на хълма, ще останат само за церемонията по откриването. След това ще трябва да ги върнем в трезора”, казва директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

Табла ще показват снимки от хълма и ще дават информация. Туристите ще могат да наблюдават и визуализация и мултимедия.

Най-атрактивната находка е медальонът с лъвовете, който е прототип за герба на Великотърновския университет. Открит е при разкопки през миналия век, уточнява Иван Църов и допълва, че голяма част от находките отдавна са предадени в Археологическия музей в София.

ВИРТУАЛНАТА ТРАПЕЗИЦА

АРХ. ПЛАМЕН ЦАНЕВ Е ПЪРВИЯТ, НАПРАВИЛ ОБЕМНИ ВЪЗСТАНОВКИ НА НЯКОЛКО КУЛТОВИ ОБЕКТА НА ТРАПЕЗИЦА. Сред тях са църква N 8, която е най-големият средновековен храм в България, северната кула, която е най-високата точка на хълма, църква N 3 и сграда N 2, за която също се смята, че е била храм, южната крепостна стена и югоизточната порта.

„Църква N 8 е изключителен обект. Не само защото е най-голямата в Средновековна България, а и защото е имала пет строителни етапа, което на практика означава, че е била изграждана дълги години. Ако приемем, че между всеки етап има около 20 – 30 г., всеки сам може да изчисли”, казва арх. Пламен Цанев. И продължава да разказва, че първо се е появила малка църква, която Иван Асен II е издигнал заради мощите на светеца. Във втория строителен период църквата става двукорабна, а в третия вече е добавен и южният й кораб. Той става отделен параклис, но дава цялостния образ на храма. Тогава е изградено и водохранилището. А в четвъртия си период църквата вече придобива завършен вид на кръстокуполен храм. Най-накрая е добавена и една галерия от западната страна.

Всички тези етапи са отразени в снимките, които показват обемната възстановка на църква N 8. Тя е била широка 14,50 метра и дълга 20 м. Само за сравнение – Патриаршията на Царевец е 12 на 19 м.

Първият проект, който архитектът е направил, е на южната крепостна стена и югоизточната порта на хълма Трапезица. Започнал от тази част на Трапезица, защото тя е най-видимата откъм града. Освен това тази порта някога е била свързана посредством мост с малката порта на Царевец. Това е и най-важната от функционална гледна точка част на Трапезица.

Архитектът е възстановил обемно и две църкви. Църква N 3, която се намира на една от най-високите точки на Трапезица и се вижда от Царевец и от съвременния град. Това е и една от църквите, изобразени върху лист номер две на ватиканския превод на Манасиевата хроника. Тя е кръстокуполна и представителна. Типична е за търновската архитектурна школа. Над нея от години работи Мирко Робов.

Сграда N 2 е в северната част на хълма. Обектът е проучен още преди 130 г. Според повечето изследователи постройката е църква, тъй като при разкопките са намерени фрагменти от стенописи. Други обаче смятат, че откритите фрески не са достатъчен аргумент за нейното култово предназначение. А и правоъгълният план на сградата насочва по-скоро за нейния светски характер. Точно неясният характер на сградата привлякъл вниманието на арх. Пламен Цанев и той предложил своя самостоятелна хипотетична възстановка на сградата.

Северната кула е най-високата точка на хълма и заедно със северната порта образува общ военен комплекс. Кулата се издига на повече от 20 м, построена е на най-високата надморска височина – около 203 м. Според арх. Цанев това е било нещо като военно министерство. Той е възстановил кулата според образците, запазени от 12 – 13 век.

АРХ. ДРАГОМИР ЙОСИФОВ СЪЩО ИМА КОМПЮТЪРНИ ВЪЗСТАНОВКИ НА КРЕПОСТТА. За макетите си той е използвал и описания на византийски хронисти, защото е убеден, че тези картини помагат да преценим какво е имало на хълма и в какви размери. „Използвал съм изчисленията от археологическите разкрития, тъй като съм част от екипа на доц. д-р Константин Дочев. Крепостните стени и кулите са представени в мащаб, така че да се преценят реалните размери. Когато бъде отворена за посещения крепостта, туристите могат да разгледат и тези компютърни макети. Досега новите технологии не се възприемаха много в археологията, но благодарение на тях ефектът от видяното е по-пълен”, коментира арх. Йосифов, който е завършил и история във ВТУ.

Визуализациите на Драгомир Йосифов представят крепостни стени, високи над 15 метра в някои места, както и мощни фортификационни съоръжения. Чрез специална програма младият архитект е направил изчисления за височината на база широчината на основите. Методът е нов, но доста ефективен. Той припомни, че тази част от средновековната столица е била много добре укрепена още от византийците във втората половина на ХІІ век. Те избират и възобновяват наново това особено важно стратегическо място, което пази четирите прохода, четирите пътя, които се кръстосват тук – за морето, за западните български земи, на юг през Хемус и на север през река Дунав. Те подновяват тази крепост, както и Царевец. Още в първите години от възстановяването на българската държава цар Иван Асен І, когато се е занимавал с организацията и отбраната на държавата, издига нови кули.

„Моята голяма идея е да покажем всичко това интерактивно. Аз няма да се съглася, докато съм жив, проектите ми да бъдат използвани за обемно възстановяване на бутафорни крепостни стени и кули. Има си съвременни интересни методи, като холограмния например, който може да покаже много точно как е изглеждал хълмът, без да се налага да го строим отново. Ако зависи от мен, бих направил така, че разкритите зидове да бъдат консервирани, за да ги защитим от атмосферните влияния. И да отличим оригиналите, без да надграждаме със съвременни материали”, обяснява младият архитект.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Какво четем:

Коментари