Явлението Лили. Има ли друг изпълнител, който твори вече шесто десетилетие!


На 23 септември примата на българската попмузика Лили Иванова ще зарадва своите почитатели с концерт в Двореца на културата и спорта във Велико Търново.

Георги НЕДЕЛЧЕВ

Сп. "Биограф"


Защо харесваме Лили? Вероятно всеки човек има различен отговор. Някои – просто от носталгия към детството и младостта си. Други – защото ги докосва дълбочината на лириката в песните й. Трети, и те със сигурност са най-много – защото настръхват от емоционалния, драматичен и съкровен начин, по който тя интерпретира някои от най-красивите мелодии, композирани от българи.
Също толкова различни са и мотивите на онези, които твърдят, че не я харесват, или най-малкото се отнасят иронично към нея. Например – за да се изкарат по-модерни, по-млади, по-специални. За да се противопоставят на широките маси – така, както е снобско и тарикатско да казваш, че не харесваш филми като „Титаник“. За да покажат, че имат задълбочени познания в музиката и не приемат специфичната вокална техника, която Лили си е създала и отработила през годините.

Ще си призная – опитвал съм се да разбера тези отрицатели. Като човек, чиито любими групи са „Ю Ту“, „Стийли Ден“ и „Дийп Диш“, понякога ми се е искало и аз да се надсмея над „вечната Лили“, да разказвам вицове за нея и да недоумявам какво толкова намират в песните й. Да пригласям на хора като Явор Дачков, Слави Трифонов, Митко Щерев и шепа журналисти, чиито имена никога няма да говорят нищо на никого. В определени моменти това е щяло да ми донесе ако не популярност, то поне имидж на много компетентен меломан с изтънчен вкус, модерни разбирания и изключително високи критерии. „Минало й е времето“, „Старите й песни бяха по-хубави, а тя вече не ги пее“, „Не се ли умори да се облича като тийнейджърка“, „Много трудно се работи и живее с нея, затова всe я напускат или се скарва с някого“ и прочие и прочие. Защо да не се присъединя към някое от тези твърдения, които определени хора удрят като печати върху Лили Иванова?


Ами защото не мога. Няма как. Независимо дали на живо или на запис, песните на Лили ми въздействат и по някакъв начин обезоръжават. Нейното творчество е като паралелна вселена в музикалния ми свят – не мога да я сравня нито с Ала Пугачова или Емил Димитров, нито с Едит Пиаф, Тина Търнър, Шер, Ела Фицджералд или Арета Франклин. Достатъчни са само няколко фрази, изпяти с характерните за нея отворени гласни, за да почувствам как настръхвам, а понякога и как се просълзявам. Куплетите и припевите на Лили са се загнездили трайно в съзнанието ми и с всяко следващо прослушване вниквам все повече в смисъла им. Но заслугата поезията да ме докосва толкова дълбоко е именно нейна – заради начина, по който изтръгва емоция от крехката си фигура.

В такива моменти, без да познавам Лили лично, съм склонен да се съглася с всеки, който разказва колко дистанциран, заядлив, понякога направо сприхав човек може да бъде тя в ежедневието си. Струва ми се някак си задължително да се въздържаш от излишно изразходване на положителна енергия и емоции, ако искаш да ги запазиш за моментите, в които си пред публика. Докато гледам и слушам Лили, чувствам точно това – как тя запазва всичко добро, положително и свято дълбоко в себе си, далеч от всички, за да го излее в песните си. И слушателят се чувства някак си привилегирован. Усеща, че получава нещо, което не се дава току-така и всекиму.


Този маниакален перфекционизъм, тази опърничавост, заради които Лили е обект на толкова сплетни и шушукания, се отплащат на публиката й. Печеливш е именно тя. Легендите как дни преди концерт избягва да говори с когото и да било, намират своето логично обяснение. Тя не иска да общува с хората просто така – иска да им пее. За нея пеенето е по-важно от говоренето.
Точно затова и на хората никога няма да им омръзне да посещават концертите й. Тази енергия, това особено чувство, че получаваш внимателно складирана, съхранявана и спестявана емоция – те са като наркотик, който е трудно да забравиш и прежалиш.

През последните години се улавям и друго – че много по-често посягам към новите, най-скорошните песни и изпълнения на Лили, отколкото към старите й шлагери. Не че не ми харесват „Хризантемите“, „Детелините“ и „Панаирите“. Не че не настръхвам още от първите акорди на „Камино“, „Експрес танго“ или „Стари мой приятелю“. Обичам тези песни на Лили, но новите й, създадени през този век – още повече. В тях много по-силно се долавят нейният характер и собствен стил, нейната взискателност на всяка цена да постигне точно това, което търси.


„Ветрове“, „За тебе бях“, „Този свят е жена“, „И гори“, „Ти не си за мен“, „Шепот“, „Сърцето е чупливо“, „Една любов“, „Този миг“… Може заглавията им да не са толкова популярни като онези от едно време, но ако си ги пуснете, бързо ще усетите и осъзнаете тяхното величие и великолепие, тяхното превъзходство пред някогашните й хитове. И ще искате да ги слушате отново и отново. Това са все песни, които Лили записва по време, когато други изпълнители от нейното поколение или отдавна са в пенсия, или разчитат най-вече на старите си шлагери, за да запълват концертния си репертоар, доколкото изобщо имат такъв.


За Лили и днес, както и преди десетилетия, продължават да творят най-креативните и доказани млади композитори и автори на текстове. Аранжиментите на песните й са модерни, в тях музиката буквално пулсира. А на всяко свое турне или концерт в различните години Лили предлага коренно променен или най-малкото драстично осъвременен репертоар, с нови версии на старите хитове и в нова стилистика, която да ги представи в непозната светлина.
Тя в най-пълна степен е живо доказателство на максимата, че един творец е толкова велик, колкото е последното му, най-скоро създадено произведение. Наистина не лежи и никога няма да поиска да лежи на стари лаври.

Замислете се – има ли друг изпълнител, чиято кариера минава през шест десетилетия, и който днес да създава музика, която не само не отстъпва, но дори превъзхожда онази от най-силните му млади години? Ето това е тайната на явлението Лили – не прословутата й спортна форма, за която и след десетилетия за нея ще се говорят легенди, а гениалната й способност да живее и твори само в сегашно и бъдеще, никога в минало време. Достатъчно е само да погледнете публиката на нейните концерти – сред нея ще видите хора от всички възможни поколения, които знаят наизуст и старите, и новите й песни.


Дали успях да си отговоря напълно на въпроса защо харесвам и обичам Лили Иванова? Едва ли. Но в моменти като този, когато едно насочено към големите личности списание като Biograph отбелязва важен момент от своята история, е добре да осъзнаем какво притежаваме в лицето на тази дребничка, но голяма, своенравна, но гениална, сдържана в живота, но раздаваща се докрай на сцената певица.


Истински късмет и благословия е, че сме нейни съвременници, че можем да я срещнем и видим в своя град, че можем да я гледаме и слушаме, или просто да се радваме, че тя е някъде наоколо – не просто жива и здрава, а продължаваща да прави музика.


Какво четем:

🔴 Преглеждат безплатно за глаукома, рак и безплодие

🔴 Пенсионери си плащат тока с безценни пушки от Руско-турската освободителна война

🔴 Нобелови лауреати поставиха българин сред десетте най-перспективни млади учени

Източник: epicenter



Коментари



горе