Зрителите още обичат Зако Хеския
Зако Хеския идва на белия свят на днешния ден, 21 септември, през 1922 година.
Първата си глътка въздух поема в Цариград. Следва мечтата си и завършва Полувисше
училище по кинематография и фототехника през 1952 г.
Зако Хеския
След като дълги години работи като асистент и втори режисьор в Киноцентъра, през 1966-а, вече 44-годишен, той дебютира с първия филм по произведение на Йордан Радичков - "Горещо пладне". Филмът е секелкциониран в конкурсната програма на фестивала в Кан, нещо, което се е случвало само няколко пъти в историята на българското кино.
Меглена Караламбова и Георги Георгиев-Гец в "Осмият", 1969 г.
"Осмият" (1969) с Георги Георгиев-Гец има голям успех сред зрителите и е опит със средствата на приключенски екшън да бъде представен епизод от антифашистката съпротива.
След това Зако Хеския прави два сложни като постановка и продукция филми със сюжет от Втората световна война - трагикомедията "Тримата от запаса" (1971) и епичния "Зарево над Драва".
През 1977 г. му възлагат да направи филм в прослава на участието на Тодор Живков в съпротивата - "Бой последен", по партизанските спомени на писателя Веселин Андреев.
Кирил Варийски в "Йо-хо-хо", 1981 г.
Най-добрият филм на Зако Хеския за мнозина е "Йо-хо-хо" по сценарий на Валери Петров, в който през 1981 г. дебютира и веднага става звезда актьорът Кирил Варийски. В този филм светът на възрастните е представен през очите на децата с нежност, фантазия и хумор. Става дума за приятелството, което помага на един младеж да се избави от самотата и отчаянието и да си върне любовта към живота. "Йо-хо-хо" печели Златна и Специална награда на Международния кинофестивал в Москва.
През 1979 г. режисьорът реализира "Сами сред вълци", а през 1985 г. - "Нощем с белите коне" - два от най-успешните български телевизионни сериали, и двата по сценарии на Павел Вежинов. Първият разказва за конспирациите на съветски разузнавачи в България през 30-те и 40-те години, а вторият е екранизация на много популярния по онова време роман.
Васил Михайлов и Борис Луканов в "Сами сред вълци", 1979 г.
От 1987 г. Зако Хеския ръководи творчески колектив "Дебют" в Студията за игрални филми "Бояна". Той е многократен носител на най-високото национално отличие за филмово творчество - наградата "Златна роза".
"Зако майсторски улавяше на екрана неповторимото в националното ни битие. С най-топла усмивка изразяваше любовта си към човека. Зрителите обичаха, обичат и ще обичат неговите филми, които остават в съкровищницата на българската култура", пише в некролога на Съюза на българските филмови дейци, след като режисьорът умира на 3 юни през 2006-а. Малцина от гилдията и от родния политически елит обаче отдадоха последна почит на режисьора. А той изразяваше с най-топла усмивка любовта си към човека. Зрителите го обичаха. И още го обичат.
На заглавната снимка - кадър от "Тримата от запаса", 1971 г.
Какво четем:
🔴 Историята на един монолог🔴 За българските родители в чужбина: Как да помогнем на детето си да ходи с желание на българско училище
🔴 Мигранти изкупуват центъра на София, превръщат го в "Малкия Бейрут"
Източник: afish
Коментари
Последвайте ни във facebook!
