Манастирите на Краище – Новото Светогорие! Храмов празник на Гигинския манастир "Св. Козма и Дамян"

Инициативата „Манастирите на Краище – Новото Светогорие“ набира все повече скорост не само с привържениците си, но и с реални действия за развитието и прославата на Храмовете в обсега на инициативата. Както заявиха от Инициативния комитет, опорните точки на маршрута са две – Земенският Манастир, в околностите на малката и китна община Земен, и невероятният Църногорски манастир, известен още като Гигински манастир, наречен на едноименното село, край което е разположен.

13059546_479347872264367_1965234761_n

Днес ще говорим именно за него – за приказния Гигински манастир, който празнува своя храмов празник – „Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Да започнем разказа си така: вижте преди 8 години как е изглеждал този манастир…

Полупаянтов, повлиян от безмилостния ход на времето. А сега?! Един от най-красивите Манастири на България и безспорната перла на Краище. Не стотици, хиляди хора ще се съберат днес по традиция, за да се докоснат до Господ, до вярата, до едно магично място! Снощи имаше Света литургия и бдение, с което бе поставено началото на празника. Всичко, което виждаме днес е продукт на усилията за възраждане на региона като център на вярата на един достоен и много специален човек – отец Никанор!

IMGP6539

А сега и малко история…
Гигинският манастир е разположен в подножието на вр. Китка (1118 м н.в.), в планина Черна гора и заради това е познат и като Черногорски. Манастирът се намира на около 4 км от с. Гигинци, на 20 км от гр. Земен и на 52 км източно от София. Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка” в подножието на връх Тумба . Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ–ХІІ век.
От това време са запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири.

IMGP6549

Манастирът не е пострадал при османското нашествие и по това време се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Земенска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище.
В средата на ХVІІІ век, обаче, пиротските османлии започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит един османлия. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил убит. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.

IMGP6595
Черногорският манастир запустял за няколко години. Към живот го върнали минаващи хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят обителта до него. Манастирът е съграден наново с помощта на населението от околните села Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошерево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. Отначало били построени килии и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница). По-късно, по инициативата на двама братя-свещеници от с. Бегуновци, е построена сегашната църква. В последствие те приели монашество с имената Хрисант и Иларион.

13084307_479350878930733_871401065_n
Възстановяването на манастира ставало в трудните за християните времена, когато кърджалийски банди разрушавали и ограбвали манастири и църкви и тормозели местното население. В Брезнишко вилнеел доброволно приелия исляма Кара Хейзи. Когато любимото му дете се разболяло, обаче, не могли да му помогнат нито ходжи, нито европейски доктори. Тогава му казали, че докато не поправи злините, сторени на християнските храмове, детето му няма да оздравее. Кара Хейзи се вслушал в съвета и дал пари за възстановяване на съсипаните християнски храмове. По това време отците Хрисант и Иларион получили разрешение за строежа на манастирската църква.
Законът в Османската империя не допускал строежа на нови храмове и затова църквата била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо до аязмото от времето на първия манастир. Черквата, която е завършена през 1814 г. има два строителни периода. Първоначалната църква е била еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно, на запад, е пристроен полукръгъл притвор, който всъщност е едно разширение на първоначалния кораб.

IMGP6553
През Възраждането престижът на светата обител се засилила. Тук софийския митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. “Св. Св. Козма и Дамян” е притежавал много имоти от времето на българските царе, дарени от местните чорбаджии и закупени с парите на поклонници.
Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от съседните села. Манастирът е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително – при една сушава година жителите на три села са били изхранени от монасите.

IMGP6599 Един от големите благодетели на манастира е бил Алекси Стефанов от с. Гигинци. Той е дал много средства за уреждане на светата обител. Грижил се е за увеличаването на имотите на манастира. В годините до Втората световна война (1935 – 1940) тук безплатно почиват деца на бедни семейства от Перник и София. През 1937 г. манастирът остава без монаси и за кратко време е управляван от свещеници от околните села.

13046188_479347948931026_59245271_n След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за отдих на трудещите се” и детско летовище (пионерски лагер). Накрая, въпреки наличието на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. – за художествен паметник на културата.

13045443_479350482264106_1584293215_n

13059805_479351132264041_1831275750_n

13059515_479350388930782_643000739_n
През 1998 г. в изоставените, срутващи се сгради отново се заселват монаси, които започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Постепенно сградите се пригаждат за обитаване. Започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление. Облагороден е целебният извор (много са случаите на излекувани миряни, отпили от Светата вода).

IMGP6542

За изхранването на монасите спомага обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира.

IMGP6580

И ето – днес…Манастирът блести с цялото си очарование, камбаните му огласят краище, дарени от различни райони, красотата му се усеща по неповторим начин от всеки стъпил на това място.

IMGP6615