Така говори планината


„Важно е какво намираш, когато дойдеш, и какво ще оставиш, когато си тръгваш – усмихнатата жена кръстоса ръцете си и погледна планината, тя беше част от нея. – Живея във Враца от дълго време, не ми се ходи другаде, можех, но не го направих, научих се да обичам това, което ме заобикаля. Мястото има история, има минало и прекрасна природа. А ако си отворен да видиш и да почувстваш, планината ще ти покаже много, хората – и  тук има и от добрите, и от лошите, ама то къде няма?“

Аз срещнах само от първите през трите дни пътуване из Врачанския балкан. Говорих с хора, слушах ги и пак говорихме, топли, лъчезарни и реалисти, рядко срещани, мисля си, затова все повече правят впечатление. За тях и още много ще ти разказвам по-нататък, а сега, защото стоим на прага на лятото и все по-често в плановете ни се спират предложения за прохлада, за свежо зелено и пръски от планински водопади, ще ти покажа едно от подходящите  места във Врачанската планина.
Неделя сутрин. Денят подскача с хлапашка закачливост към Згориград, а от съседните дворове наперени обитатели се стягат да го посрещнат. Аромат на прясно мляко и топли мекици ме връща в детството, усмивката на нашата домакиня Роза не ми дава да си тръгна от спомена за дните с моята баба и сутрините с топли мекички и сладко от горски плодове. Згориград е на пет километра от Враца, през прохода Вратцата, тъкмо в полите на планината. Къщите са големи и лични, миньорски, разказа ми Роза. „Сега мината не работи, хората са все по-изморени от нямане, но не се оплакваме. Имаме къщата за гости, посрещаме и изпращаме всеки, почукал на вратата, общуването с нови хора ни прави щастливи.” Така изглеждат семейство Антонови със своята уютна къща с малък и китен двор, широко отворени врати, вкусни гозби и големи гостоприемни сърца.
Разделяме се с Роза и спомените за сутрините с баба в планинската ни къща в ранни зори. Очакват ни около два часа и половина преход по Врачанската екопътека към водопада Боров камък, обяд на пъпа на Врачанската планина, кратък маршрут с велосипеди и конна езда. Зеленото на Врачанската планина ни кани, затова бързам да оставя в подножието всичко минало и предстоящо, за да поплувам в омаята на гората, лека и очакваща като дете. Сред ароматите на пролетна гора, песните на птиците и хладната ласка на реката разговорите с планината са два пъти по-интересни. Човек е номад в душата си, все бяга, все сменя посоката и отново сам преживява, а тук, сред дълголетните истини на нещо толкова непреходно, забравяш всичко. Пускам мислите си да се катерят нагоре по пътеката и ги следвам спокойно. Мекотата на планината ме приласкава, прегръща ме и ме понася. Ухае на свежо, на зелено, на живот.
Разминаваме се единствено с бързеите на река Лева. Затичала се е надолу, ще кажеш, че много важна среща има, нашият път е в обратна посока, но Врачанският балкан си струва и стръмнините, и тесните проходи, и надвисналите урви. Природата е като фестивал за сетивата. Екопътеката послушно следва каньона на реката и е добре укрепена, така че да не те занимават притеснения за безопасността на прехода. Дървената система от мостове, стълби и висящи платформи е част от всичко наоколо, така че намесата на човека е напълно оправдана и повече от незабележима.
Всяка стъпка нагоре по стръмната пътека е като поклон за благодарност, за всичко, до което очите ми се докосват и за несътворимото, сътворено от природата. За срещата ми с планината и разговорите с дивото и неповторимо съвършенство на балкана. Така стъпка по стъпка почти под върха, когато зашумените клони се отдръпват, пред погледа ми се открива животовдъхновяващият водопад Боров камък. Невиждан танц на водни капки и слънчеви отражения на върха на планината. Думите не стигат, време е нужно да се осмисли красотата на водната стихия, а разхлаждащият душ под струята му е най-голямата награда.

Времето за посещение на водопада е пролетта и есента, защото през горещите месеци пресъхва, оттегля се в заслужена почивка от жегата. Преди създаването на екопътеката водопадът е бил по-малко познат и достъпен. Според мен това е един от най-красивите водопади в страната ни, а споменът за времето, прекаране под него, ще ме разхлажда още дълго. След кратка почивка продължваме още около двайсет минути до широка планинска поляна. А след това към Горски дом и към всичко, което денят и врачанската планината ни предложат.

48 часа непознатата Враца и природен парк „Врачански Балкан” се организира от Дирекция Природен парк „Врачански Балкан”, Община Враца и Агенция Одисея-ин


Какво четем:

🔴 БАЧКОВСКИЯТ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

🔴 Танцьорите от ФТС "Зора" първи в Балчик

🔴 Най-голямата българска военна победа

Източник: zahorata



Коментари



горе