"Кои са македонците? Не македонци, а българи!"


В края на XIX Балканите са популярна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват голяма част от личния си и професионален живот в служба на държавите от полуострова.

Сър Артър Джон Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и територията на древна Елада, по-точно – античната Троя и Микена – Хайнрих Шлиман. Той се смята за пионер в изучаването на Егейската цивилизация през бронзовата епоха. Известен е с откриването на двореца на легендарния цар Минос в Кносос на остров Крит.

Сър Артър Евънс доразвива концепцията на Шлиман за Микенската цивилизация, като доказва наличието на друга, по-ранна - Минойската. Той е и първият учен, който определя критските писмена Линеар А и Линеар Б, както и още по-ранна пикстографска писменост.

Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., сър Артър сам е участвал на място в разпределението на помощите.

Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на английския археолог и е адресирано до в. „Таймс“. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително – „Кои са македонците?“. В него авторът далеч по-еднозначно излага своето становище за областта Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тема, която и до днес предизвиква остри противоречия в междудържавните отношения на Балканите.

Ето какво пише сър Артър Евънс:

„Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римско-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „турци“, включително мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шиптари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „македонци“.

Фактът е, че дори в тази страна, и то при зинтерсованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти.

Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо.

Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.“


Какво четем:

🔴 На екскурзия до Торбалъжи, Прадлевци и Пържиграх

🔴 Половин Люлин се напъна да реши домашно по математика за втори клас

🔴 Ивет Лалова пуска модна колекция

Източник: epicenter



Коментари



горе