Защо българите в ада нямат нужда от дявол


Немалко пъти съм чувал твърдението, че българите в ада нямат нужда от дявол, защото сами си пречели един на друг да избягат от мъченията. Когато за пръв път чух това бях шокиран. Но всеки нов повод да чуя това просто изречение сам се уверявах колко е вярно.

Къде всъщност се крие проблемът?

Във собственото ни виждане. 

Когато видим човек, който е по-скъпо облечен от нас, води по-здравословен живот от нашия, умее повече неща или просто е успял там, където ние сме се провалили, то у нас напира една емоция.

Завист.

Не можем да признаем положените усилия, не знаем какви жертви този човек е дал, за да постигне своите успехи.

Първата ни мисъл вместо „ Щом той може и аз ще успея“ е „как тоя/тая ще ми се прави на (постави своя несбъдната мечта). Откъде накъде“.

Всичко това сме го чували не един път, а и този проблем присъства в не една от Вазовите творби. Но той се променя като вирус. Придобива имунитет. Забелязал съм, че хората се обграждат не с хора, които да бъдат техен пример, а с приятели, сред които да изпъкват.

Глупавите се събират с по-глупави хора. Едрите - с по-едри. Сякаш има конкурс на тема „Открий човек, чрез който да си избиеш всички комплекси.“ А общите теми, разбира се, са чуждите постижения.

Това лято успях да сваля излишните килограми, които стриктно ме придружават още от детската градина. Имаше позитивни реакции у приятелите ми, но не от всички. Не съм очаквал възхвали и не искам такива. Но имаше и не толкова дружелюбни изказвания. Тези мои „приятели“, които цяло лято пазят стройните си фигури с пица, вафли и газирано пред компютрите намериха сили не да се откажат от нездравословния си начин на живот, а веднага започнаха да откриват други мои недостатъци. Несъразмерни уши, поклащаща се походка.

По тяхно описание аз съм братът на Смийгъл, който не е получил роля във „властелинът на пръстените“. Не, че се мисля за „мистър свят“. Готов съм и да приема родствената си връзка със Смийгъл.

Проблемът е, че човек, когото мислиш за приятел, изведнъш говори за теб с искрена злоба. Дори в твое присъствие. Явно ние избираме своите приятели (и управници) по сходствата в комплексите ни. И който се опита да се промени трябва да бъде смачкан.

Разбира се, в България има и нормални хора. Но мнозинството ги задушава. Или се претопяват, или заминават от летището в София.

Ако напусна България, то ще е не заради недостатъците на родината, а заради вида на преобладаващото население. Защото „свестните у нас считат за луди.“ 


Какво четем:

🔴 Един кът от България с истории за монаси, татари и епископска катедрала

🔴 Еми-Мари Тодорова с европейска титла в Турция

🔴 15-годишно момиче се нуждае от нов бъбрек, за да живее

Източник: Lentata



Коментари



горе