И ДУМИТЕ СА МАЛКО - НЕВЕНА
АЗ СЪМ АРТИСТКА, ЖИВОТЪТ Е МОЕТО ХОБИ.
Това са думи на голямата, единствена и неповторима Невена Коканова, или просто
Неве, както са я наричали хората, близки до сърцето й. И е напълно права. Невена
се ражда на 12 декември, 1938 година в Дупница. Още тогава тихите снежинки и декемврийското
небе знаят, че милата ни родина ще получи много повече от Коледа и Нова година
в едно. Тя ще получи своята „първата дама на българското кино“ и това ще бъде
достатъчно.
.jpg)
Невена израства в семейството на още по-впечатляваща и достолепна жена. Майка й Елеонора е потомка на австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг и на поборническия Манджуков род. Баща й е Богдан Коканов – царски офицер. Едва когато Неве е на 6 годинки, той е изпратен в Белене. Въпреки че оцелява, семейството няма право да живее повече в столицата. Преселват се в с. Кумарица, днешен Нови Искър, а за Невена е избрана практична икономическа професия и тя започва да учи финанси. Както знаем обаче, каквото е начертано, трудно се трие и след явяване на кастинг за филма „Две победи“ на Борислав Шаралиев невероятното лице на актрисата е показано за пръв път в едър план с репликата: „Какво има?“ Оттогава има много повече от едно „какво“ в звездния път на Неве. Следват кандидатстване във ВИТИЗ, на което не я приемат, а след това работа като стажант-актриса в Ямболския театър, където въобще не ги интересува, че госпожица Коканова няма специално образование. Тогава тя е едва на 18, а след като изиграва Шекспировата Жулиета боса на сцената, за ролята й се разчува в цялата страна. Невена обожава да ходи боса. Актрисата твърди, че сякаш земята я целува, а и така бяга от имиджа на префърцунена, известна артистка от онова време.
НА 19 ТЯ ВЕЧЕ Е ОМЪЖЕНА ЗА ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ, ИЛИ ШАРЛЕТО, КАКТО ГО НАРИЧАТ ВСИЧКИ, КОЙТО СЕ ВЛЮБВА ДО УШИ, КОГАТО ДВАМА СНИМАТ „ГОДИНИ ЗА ЛЮБОВ“ НА ЯНКО ЯНКОВ.
През 1960 г. Коканова вече е част от трупата на Сатирата, а след това всичко сякаш се завърта с пълна сила. Ирина от „Тютюн“ (1962) на Корабов, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) на Рангел Вълчанов, Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) на Въло Радев, Неда от „Отклонение“ и Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) на Гриша Островски и Любомир Шарланджиев. Двама поети пишат сценарии специално за нея – Блага Димитрова и Константин Павлов. Тя става звезда, която е орисана да спира дъха.
ВИЕ МЕ РАЗВЪЛНУВАХТЕ
Това изрича прочутият френски писател Андре Мороа, когато вижда за пръв път нашето
момиче на червения килим в Кан. Той е покосен от невероятната смиреност и красота
на българката и въпреки че на най-престижния кинофорум през май 1963 г. победител
е „Гепардът“ на Висконти, а не „Тютюн“ на Корабов, всички са победени от едно-единствено
лице. Малко след това се случва и голямата, тиха лудост в живота на Невена. Историята
с главно „И“ и любовта с главно „Л“ – „Крадецът на праскови“ (1964) и той… Раде
Маркович.
Сякаш на пръсти пристига любовта при примата на родното кино. На снимачната площадка на романтичната история по Емилиян Станев чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волимй слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се. То вече е станало. Пламнала е голямата, забранена любов между Раде и Невена. Той – женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Юголсавия, тя – омъжена за Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.
ПРИЯТЕЛИ НА СЕМЕЙСТВОТО СИ СПОМНЯТ, ЧЕ ПОНЯКОГА НА ШЕГА ЛЮБЧО Й ПОДХВЪРЛЯ: „АКО МЕ НАПУСНЕШ, ЩЕ УМРА!“ ОТ СВОЯ СТРАНА РАДЕ НАПУСКА СЪПРУГАТА СИ ВЕДНАГА СЛЕД СНИМКИТЕ НА ФИЛМА И ЧАКА СВОЯТА НЕВЕНА.
За ролите си в „Крадецът на праскови“ Маркович и Коканова получават наградите за мъжка и женска роля на Фестивала на българското кино „Златната роза“, но в живота голямата награда им се изплъзва. Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов на миг безвремие, на недишане и неживеене. Любов на летеж. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка и именно там Раде и Невена изживяват най-вълшебните си десет дни. В началото на 70-те години двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си. В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.
МРАЗЯ ДА ГОВОРЯ ЗА МОИТЕ ТРУДНОСТИ. СРАМОТА Е ДА ПРИКАЗВАМ ЗА ТЯХ, КОГАТО ОБИЧТА НА ТОЛКОВА ХОРА МЕ ПРИДРУЖАВА ОТ ПЪРВОТО КОКИЧЕ ДО ПОСЛЕДНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ.
Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Никога тя не се оплаква
от коварната болест, покосила тялото й. Никога не слиза от трона си на „Вечната“
и не позволява да се разбере колко страда действително. Последният й пристан е
с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно. От този
свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма
любов – Раде Маркович. Точно на 10 септември 2010 г., на 88-годишна възраст Раде
поема пътя нагоре, за да търси едни-единствени очи.
Горан Маркович – синът на Раде, след смъртта му намира, грижливо пазени всички
стотици писма, изпращани между баща му и Невенa, а за финал ние казваме, че това
не е една тъжна история. Това е история, която усмихва, която стопля и пред която
се мълчи. Тихо, блажено и дълго. Това е празнична история. Защото по-добре да
си познал и да си живял, отколкото никога да не си срещнал. Весела Коледа!
Какво четем:
🔴 Защо българите в ада нямат нужда от дявол🔴 Един кът от България с истории за монаси, татари и епископска катедрала
🔴 Еми-Мари Тодорова с европейска титла в Турция
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
