А ти защо се върна?


Има поне сто и една причини да избереш дългото пиене на кафе по български маниер

Щракаш с пръсти и обръщаш гръб на широкия хоризонт, пред който току-що си застанал. В едната си ръка държиш заветната диплома без граници, документ, който те прави конвертируем специалист в целия свят и ти гарантира добро благосъстояние. В другата стискаш куфара, същия, с който си кръстосал Земята на шир и длъж, а в джоба ти припарва отдавна запазен самолетен билет за България, най-бедната страна в ЕС. Връщаш се, за да влезеш в тясната рамка на провинциалния манталитет и меродавното обществено мнение, в блатото на икономическата и социалната нестабилност. Защо? Какво води назад все повече млади, високо образовани, позитивно настроени и нахъсани българи? Тези дни хиляда и петстотин от тях взеха участие в деветия пореден форум за българи с опит в чужбина - "Кариера в България. Защо не?". Иван, Росина и Димитър са само трима от тях.

На въпроса: "Откъде сте?", 29-годишният Иван Стоянов отговаря с усмивка: "От София". Преди седем години обаче при запознанствата си отвъд океана дори не е споменавал България, още по-малко столицата ни. Там, ако си от Стария континент, ти си просто европеец, мащабите са различни - отбелязва младият дизайнер, който е натрупал професионален опит в 19 държави, преди да се завърне в България. Идва с обратен полет, за да "промени причината да му задават въпроса "Защо се върна?". И защото тук му е добре. "Имаме неща, които не могат да се видят никъде по света. Само тук хората стоят с часове лице в лице на една маса и пият дълго кафето си, а покрай кафето разнищват микро- и макропроблемите, споделят какво ги мъчи, какво ги радва, обясняват се взаимно в любов и докато бездействат, говорят за работа... Тази култура на пиене на кафе е уникална, няма я никъде по света", казва младият българин.

Иван заминава за САЩ през 2005 г. и се връща у нас с три дипломи - по мениджмънт, икономика и психология от престижен университет в щата Илинойс. Всяка от тях му коства много труд и безсъние, но днес се шегува, че по онова време е бил

направен от гума и магия,

можел е и да не спи с дни и нощи - с помощта на литър кафе, много кока-кола и неизчерпаемо вдъхновение. Образованието в Щатите му дава професионален старт, предлага му и цветно международно съжителство, много здрави приятелства доживот и възможности за работа по проекти в цял свят, дори днес - дистанционно. Вече не е нужно да си някъде, да си с някого в един офис, за да задвижите и реализирате съвместно една печеливша идея. Можеш да живееш добре и без да емигрантстваш, да не виждаш с години най-близките си, а носталгията да те държи за шията.

"Върнах се в България през 2009 г., на гребена на икономическата криза, но пък с много надежди и огромно любопитство. Бяхме вече в ЕС. Само за четири години държавата се беше променила, но и аз не бях същият. Тук ме сполетя обратният културен шок, та имах нужда от време да се приспособя. Поработих в една голяма компания и пак тръгнах да уча - индустриален дизайн в Италия", разказва Иван Стоянов, който днес оформя вътрешния свят на една банка и смята, подобно на американците, че няма невъзможни неща. Но и че може хем да си точен като швейцарски часовник, хем времето ти да тече по италианския циферблат - бавно, с наслада. Той поне е успял да помири в себе си презокеанската припряност с южняшката философия за живота и позабравеното българско трудолюбие. Казва още, че от широкия свят си е донесъл позитивизма, усмивката, както и умението да кажеш "браво" на всичко, което си заслужава.

Една дъждовна Холандия, която

върти безспир педалите на велосипеда

и крилете на вятърните си мелници. Така си представят Ниската земя всички българи, запътили се към страната с висок стандарт на живот, с установен ред, с добра социална политика и качествено иновативно образование. Когато я приемат в два университета, единият от които в Англия, Росина Гаджева избира университета в холандския град Бреда - заради престижното му образование и легитимната диплома за всяка точка на земното кълбо, но и с идеята всичко научено навън да донесе обратно в родината си. Причините да искаш да се върнеш назад са комплексни. Може да те привика и гласът на сърцето, да те задържи обратно една любов, но и нуждата от топъл дом след дълго скиталчество по чужди квартири, както и желанието да не стоиш безучастен и неутрален към случващото се в родината ти. Тогава загърбваш престижната си работа в голяма международна корпорация от финансовата сфера в Англия, държава, за която много българи стягат емигрантските си куфари. "Върнах се уж за малко, но ето ме, още съм тук и се надявам, че бързо ще си намеря мястото за професионална реализация", казва 24-годишната Росина, която може да се похвали с няколко чужди дипломи и специализации, включително в Малта и Русия.

Различната образователна система от тази на собствената й страна й дава не само конкретните знания, учи я и да се приспособява към многоликата социокултурна среда, но и помага и да осъзнае, че тук й е мястото. "Много българи се оплакват от живота в България, от това, че не успяват да намерят реализация. Според статистиката над 800 хиляди млади хора у нас нито учат, нито работят, а това е стряскащо. В същото време тук има много таланти, създават се продукти на световно ниво. Има и много мотивирани млади хора, те пък могат да мотивират другите да останат българи, за да загърбим стигмата, че страната ни няма бъдеще", казва момичето от град Бяла.

"Когато заживееш в една държава, често разбираш, че детската ти представа за нея е илюзорна. Много хора смятат, че изборът да учиш зад граница е лесен, а престоят навън е пей сърце, че тук всичко е лошо, а навън е идеално, но истината е друга. Да се отделиш от средата си е предизвикателство, особено ако си привързан като мен към семейството си. Животът на българските студенти в чужбина е ежедневна борба, понякога и

по-тежка, отколкото в родината

Ти си оставаш чужденец, който трябва да се интегрира, да намери приятели и среда. Това ми отне време, въпреки че съм доста адаптивен", казва 24-годишният Димитър Димитров, избрал да продължи образованието си във Великобритания въпреки дипломата си от Немската гимназия в София. Димитър завършва международни отношения, после магистратура в Лондонското училище за икономика и политически науки, където изучава външната политика на Русия и Евразия, а накрая пише любопитна дисертация за историята на българо-югославските отношения от 9 септември до 1948 г., годината, в която отношенията между Сталин и Тито се разпадат. Рови в държавния архив у нас, из архивите в Белград, работи с документи на няколко езика. Така последните месеци от следването му преминават между София, Лондон, Белград, но пък задълбоченото му изследване получава най-високата оценка и награда в департамента. "Това беше признание, че всичките ми усилия са си стрували, и поредното доказателство, че ние, българите, можем да успеем навсякъде и да сме по-добри от другите", разказва Димитър. Работата в дипломатическа организация в Берлин добавя друг щрих в CV-то му. С Берлин се харесват взаимно - динамичен, многообразен и пъстър град, мечта за много млади хора. Но той тръгва отново към Англия, за да се дообразова, преди да се завърне в България. Казва, че винаги е гледал на престоя си в чужбина като на преходен период. За едната година откакто се е върнал, Димитър може да разказва с часове. Миналото лято се прибира уж само за месец - да събере документите за дисертацията си, но между другото се явява на конкурс за младежки делегат на България към ООН - позиция, която вече десета година дава шанс на младите българи да имат свой представител в най-голямата световна организация. Тя му отваря много врати, дава му шанс да участва в правенето на политики, да споделя с връстниците визията си за социално-икономическото развитие на България, региона, света. Работата е на доброволен принцип и е още един шанс да общуваш с млади хора, които искат да променят света

и да променят страната си

Особено когато държавата ти е неподредена, когато в нея има още много неща за доизкусуряване, когато всичко хубаво става бавно и мъчително, а негативизмът, езикът на омразата, липсата на толерантност се приемат за нещо нормално. Навън е лесно, защото другите държави са подредени, точно затова си струва тук да запретнеш ръкави, казва Димитър Димитров, който днес работи в Центъра за изследване на демокрацията и е част от гражданската платформа за по-добра България - MovеBG. Макар и година по-късно все се намира някой да го попита: "А ти как можа да се върнеш? Глупаво е да загърбиш по-високия стандарт и заплащане". Той обаче е категоричен: "Навън се научих на нещо много значимо - да обичам страната си много повече, отколкото, преди да я напусна".


Какво четем:

🔴 Предметите в дома, които гонят късмета и щастието

🔴 Къде отидоха мъжете?

🔴 Троян не знае що е безработица

Източник: СЕГА



Коментари



горе