При мен няма мечти, аз знам какво искам!


Примата на българската естрада Лили Иванова вдигна завесата и сподели неизвестни досега подробности за рода и семейството си в интервю на Валерия Велева за списание “Биограф”.

Всички в моя род са дошли от Марии: баба ми, майка ми е Мария, другата ми баба - Марина, племенницата ми - Мария. Имаше и Иван, и Петър - това бяха имената на моя род. И питам: “Бабо, ти на колко си години?”. Тя ми отговаря: “Кога беше турско робство, бях на 16 - отивай да ги смяташ!”.

Помнеше турското робство и ми е разказвала много неща, но никога не е казвала една лоша дума за турците”, започва изповедта си Лили.
За баба си казва, че е била много красиво момиче по времето, когато турците са събирали красивите девойки и са ги отвеждали. “За да спасят това момиче, го отвеждат в планината, скриват го в една дупка и тя преживява доста време, докато отмине бурята. Родът на баба ми и дядо ми са дошли от Румъния и са се заселили в с. Нисово, Русенско. Отглеждали коне.

Били са известни търговци. Най-расовите коне са били техните - турците са купували от тях

Нищо не съм крила и днес нищо не крия. Но аз не излизам да пея с родителите си на сцената, аз излизам сама. Моите родители не ми се месиха за нищо, може би е имало някакъв неписан закон в нашето семейство и те знаеха, че ако реша нещо, ще го направя и щом съм го решила, значи това е, отсича певицата.

Сама съм изкачила върха. Дойдох в София и бях наясно какво искам. При мен няма мечти, има действие. Животът ти е даден, за да свършиш нещо на тази земя”.

И днес Лили е като опънат лък - готова начаса да се изстреля към поредната сцена, към поредната песен, към поредната изява. С енергия, на която биха завидели върхови спортисти.

Свикнала с атаките на публичността, тя си е изградила житейска философия, която я съхранява и я държи на земята. При нея няма хленч. Няма суета. Не обича да я хвалят. Но държи да бъде оценена. Не заради себе си, а заради достойнството на страната, на която принадлежи.
“Никога не разсъждавам, ако, ако. Никога не се връщам назад! Така е трябвало да стане, какво значи “ако”? Ако бях останала на Запад, щях ли да имам тази кариера...

Пътят на всеки е предначертан. Не ние, Съдбата диктува събитията!,

категорична е Лили.

“Може би е лудост!” Така ми каза и Павлин Иванджиков - мой съученик, син на учителя ми по музика в Кубрат, който ме посрещна в София и му разказах какво искам да правя. Първият ми опит да “стана певица” претърпя неуспех - дойдох с влака от Кубрат, взех си стая в хотел точно срещу бюро “Естрада”, отидох и заявих, че съм дошла да пея. Те ме попитаха какъв опит имам, а аз нямах почти никакъв, и ми казаха, че могат да ме изпратят да пея в ресторант “Сините камъни” в Сливен. Но това никога не е било в плановете ми. Аз знаех, че искам да пея в София. Толкова съм била сигурна, че ще успея.

При мен няма мечти. Какво значи това мечта? Аз знам какво искам! Пясъчни кули никога не съм строила. Животът е най-ценното, което притежава човек. Животът ти е даден, за да свършиш нещо на тази земя. И когато вече знаеш какво искаш, животът става борба, става битка - да постигнеш това, което си решил!

Да пея! Това е моят избор! Какво го касае някой от какво съм се лишавала? Например да се ограничавам да не ям много - това не касае никого, само мен. Певици има много - и дебели, и слаби, избрала съм как да изглеждам и то не е случайно. Никога не съм била пълна - усещах, че като кача не килограми, а грамове само, ставам ленива на сцената. А на сцената винаги трябва да съм във форма. Това не е лишение, това е избор. Личен!

Никога не съм живяла с мечти, мечтите са в книжките. Не мечтая - аз действам!

Всичко, което правя, е обмислено от мен. Може би хора, които не знаят какво искат от живота си и как да го постигнат, са авантюристи.
Дойдох в София през 1961-ва, през 1963-та - ставам певица и заминах веднага за Румъния, там ми издадоха първата плоча, връщам се тук, никой не знае коя съм, нито се интересуваше от мен.


В училището за медицински сестри във Варна

Концертната дирекция ме разпредели да пея в една рок група, “Северните тигри”, в зала ”Универсиада”, като подгряваща певица на Джейн Сверт, шведска певица. Залата се нафрашка, не заради мен, а заради Джейн Сверт. Но след като свърши концертът, ме извикаха в Концертна дирекция, казаха ми, че всички говорели за моето участие на концерта и ме пратиха на турне с групата из страната. Почти нямах репертоар - пеех “Лунни лъчи” на Мими Николова (по музика на Йосиф Цанков, текст Димитър Василев - б.а.), много я харесвах и до днес сме в прекрасни отношения. Получих обаче забележка, че не пея ”Лунни лъчи” като нея, а като себе си.

Две години по-късно вече учех във Варна в училището за медицински сестри. Не съжалявам. Ако бях записала Музикалното училище там, щях да получа друга постановка на гласа. В чужбина са ме питали кой ми е поставил гласа по този начин - сама съм се научила, само съм го формирала. Слушах много музика - италиански и джаз, обикновено Ела Фицджералд. По-късно, когато станах известна, имах един прекрасен учител Иван Пеев. (Иван Пеев е български пианист, композитор и аранжор, син на проф. Иван Пеев - създател на първия български учебник по солфеж - б.а.). Иван Пеев е моята Консерватория!

Ще спомена само тези, които останаха коректни до днес - Александър Йосифов, Тодор Филков, Александър Кипров и Найден Андреев. Но ако трябва да посоча един човек, който много добре ме познава и знае всичко за мен, това е Ангел Попов - Ачо. С него работим заедно от 91-ва година като тонинженер както на моите концерти, така и при звукозаписи. Ачо е изключителен приятел, винаги е заставал зад мен, никога не ме е предавал и знам, че винаги мога да разчитам на него. Не съм имала по-верен човек до мен в кариерата си.
Аз принадлежа на България и на моята публика. Имам претенцията, че съм отстоявала пеенето на български език в цялата си кариера.
Сега аз дърпам юздите за моите изяви, нямам опекун - Концертна дирекция, която да ми казва какво да правя. Какво беше преди - спускат ти план - този месец имаш концерти там, там и там, имаш репертоар, правиш го, тръгваш. Стараех се да бъда различна. Поддържах репертоар от песни на големите български поети и композитори.

Критикуваха ме защо не давам път на младите и докога ще пея. Казват - нея комунистите я лансираха. Е, сега няма комунизъм, пълна свобода, всеки може да се докаже...

Наясно съм със себе си. Никой не може да мине по моя път, моите стъпки никой не може да ги извърви, както и аз да мина по чуждите стъпки.


Какво четем:

🔴 Това никой няма да ви го каже! Ето хитрините на ресторантьорите, с които ни мамят да харчим повече

🔴 Ето какво се случва с бебето на починалата родилка, отказала химиотерапия заради новия живот

🔴 Забавачки събират крупни суми от родители

Източник: Блиц



Коментари



горе