Кристалина Георгиева - колко са силни шансовете на кандидата на последния момент


За възможността българският еврокомисар Кристалина Георгиева да бъде номинирана за генерален секретар на ООН се говори още от миналата година. Днес това вече е факт. Тя е кандидат да оглави най-голямата международна организация една минута преди полунощ, т.е. броени седмици преди решението да бъде взето в Съвета за сигурност и одобрено от Общото събрание.

Това става броени дни преди първото гласуване на 5 октомври в Съвета за сигурност с цветни бюлетини, т.е. когато играта става сериозна и си проличава дали някоя от петте държави с право на вето предупреждава кандидат, че при окончателното гласуване може да го спре. Не е определено колко трябва да са гласуванията, при които бюлетините на петте постоянни членки се отличават от тези на десетте останали. Може съветът да реши незабавно да премине към окончателно гласуване.

Но дори при получено предупреждение интересите на отделните страни, лобирането и борбата за постове в новата администрация на ООН оставят врата, отворена за копромис до последния момент. Така например бе избран Кофи Анан през 1996г. въпреки предполагаемото непрекъснато несъгласие на Франция, която на края все пак не наложи вето.

До края на октомври би трябвало ООН да има нов избран лидер, а на 1 януари 2017г. новият генерален секретар трябва да заеме поста си с подготвен екип. Това означава, че за претендент, включил се в състезанието на този етап, не остава време срещу него да се развихри негативна кампания. От друга страна, не би трябвало да е проблем твърде малкото време за лобиране в нейн интерес, когато става дума за познато лице и с известни по света качества и опит.

През всичките изминали месеци на тиха дипломация и политически ходове единствено Русия потвърди, че за Кристалина Георгиева е водена невидима кампания и че тя е разговаряла с Москва по този повод още през март.

През май 2015 г. Георгиева бе натоварена от Бан Ки Мун със задачата да намери нови източници на финансиране и по-добро управление на хуманитарните мисии на ООН. Мнозина възприеха това като сигнал, че тя ще поеме поста на генерален секретар на организацията, след като в края на 2016г. изтече втория и последен мандат на Бан Ки Мун. През януари 2016г. отговарящият за бюджета и човешките ресурси еврокомисар предложи дръзката идея за данък върху лукса и развлеченията с цел финансиране на ООН.

На продължилите няколко месеца слухове коя ще е българската кандидатура за поста на Бан Ки Мун се сложи край на 9 февруари късно вечерта, когато в лаконично съобщение на сайта на Министерство на външните работи бе посочено, че правителството на Борисов потвърждава решение на кабинета "Орешарски" от средата на юни 2014г. за издигане на директора на ЮНЕСКО Ирина Бокова за състезанието. Така на практика правителството изпълни решението на предишната власт – на фона на натиск за това от страна на вече бившия коалиционен партньор АБВ и лидера му Георги Първанов.

Въпреки това спекулациите около кандидатурата на Георгиева, главно сред западните медии не спряха. Издания като "Уолстрийт Джърнъл", "Икономист" и "Таймс" посочиха, че еврокомисарят е по-добрата кандидатура. Те изтъкнаха опита й на ръководни позиции в Световната банка и ЕС, както и комунистическото минало на Бокова, която нарекоха "кандидат на Кремъл". На фона на широкоразпространеното схващане, че в средите на ООН има силно лоби новият генерален секретар на организацията да идва от Източна Европа и да е жена (и двете биха били за първи път), редица дипломатически източници изтъкнаха, че българският еврокомисар отговаря и на двете условия.

Кристалина Георгиева - колко са силни шансовете на кандидата на последния момент

Спекулациите относно българската кандидатура за генерален секретар на ООН започнаха още миналата година, като двете спрягани имена бяха на еврокомисаря Кристалина Георгиева и на директора на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
 

Дневник


След първите изслушвания на кандидатите за поста през април спекулациите за Георгиева продължиха. Те бяха свързани основно с изразено на закрити врата пред дипломати недоволство от страна на Великобритания. Според медийни публикации британският посланик в ЮНЕСКО е участвал в инициирането на разследване срещу порочни практики в организацията. Ирина Бокова на няколко пъти каза, че не е нарушавала правилата и закона.

След първите изслушвания на кандидатите за генерален секретар на ООН Politico цитира диломатически източници, според които кампанията на Бокова е претърпяла сериозен удар заради статии в Daily Mail и Foreign Policy с твърдения за съмнителни практики при назначаването на служители в организацията на ООН за опазване на културно наследство. Същото издание изтъкна, че именно Великобритания лобира силно за издигането на Кристалина Георгиева.

Като проблем за номинацията на Бокова се посочваше и спирането на американското финансиране на ЮНЕСКО, след като през 2011 г. организацията призна автономията на Палестина (въпреки критиките на вашингтон и други западни държави) на палестинската автономна власт.


Държавният Департамент (оглавяван от Хилъри Клинтън) бе принуден от американски закон да прекрати вноските от около 80 млн. долара годишно. През декември 2015 г. президентът Барак Обама опита да възстанови това финансиране, но Конгресът отново отказа.

Преди около два месеца Ричард Гауън от Европейския съвет за външна политика коментира, че според хора от кухнята на процеса за избор на генерален секретар Кристалина Георгиева или доскорошния ръководител на Върховния комисариат на ООН за бежанците Антонио Гутериш биха могли да предизвикат промяната, от която ООН се нуждае. Според него процедурата е толкова неформална, че ако петте постоянни членки на Съвета за Сигурност подкрепят Георгиева, тя може да се включи.

През юни Европейската комисия заяви, че "Кристалина Георгиева е много заета с прекрасната работа, която върши в областта на бюджета и човешките ресурси". Говорителят на Брюксел Мина Андреева обаче допълни, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и заместникът му Кристалина Георгиева са обсъдили "възможността такъв въпрос да изникне".

Самата Георгиева не отговоря ясно на питанията дали обмисля бъдеще в ООН. В средата на юни в интервю за Би Би Си тя заяви: "Очевидно, внимателно следя състезанието. Мнозина ме призовават да се включа в него. Да видим какво ще стане".

"Тя беше фантастичен мениджър в Световната банка и се доказа като успешен ръководител на международни организации от различен тип." Това написа за Кристалина Георгиева в края на август Лант Притчет от Kennedy School of Government в "Харвард" и дългогодишен икономист в банката. Публикацията му всъщност се казваше "Петте жени, които могат да оглавят Световната банка", но е показателна за репутацията на Георгиева години след като тя напусна тази институция.

Според в. Sunday Times, който публикува интервю с Георгиева на 15 май, няколко страни от Централна и Източна Европа са били готови да издигнат нейната кандидатура. По информация на Politico това са Чехия, Унгария, Румъния и Албания.

След първите пет тайни гласувания в Съвета за сигурност на ООН, който трябва да стигне до консенсус и да предложи на Общото събрание на организацията една кандидатура, водач неизменно е Гутериш. След последното гласуване Бокова бе шеста и спря да бъде водещият претендент сред жените.

Още преди това унгарският премиер Виктор Орбан каза при посещението си в България по повод Кристалина Георгиева: "Уважаваме комисаря, делегиран от България, тя извоюва голямо уважение за себе си и за България, с радост бихме я подкрепили". Той уточни, че кого ще излъчи България, е въпрос на българското правителство, но и че "възможността за Централна Европа е в ръцете на България".


Какво четем:

🔴 Ирина Бокова пред "24 часа" и "Ню Йорк таймс": Все още съм в състезанието

🔴 ОТ КАКВО НИ БОЛИ ГЛАВАТА? Ето как да се справите с мъчението!

🔴 Дневен хороскоп за четвъртък 29 септември 2016 година

Източник: Дневник



Коментари



горе