Ваксинопрофилактика - често задавани въпроси


1. Какво съдържат ваксините?
Основните съставки на ваксините представляват отслабен (атенюиран) жив или убит (инактивиран) щам на инфекциозен агент или части от него, наричани най-общо антигени. Те се приемат като чужди от имунната система и целта е да предизвикат имунен отговор към ваксината, за да не настъпи заболяване в случай на  последваща среща с патогена. БЦЖ, МПР, ротавирусната, варицелната (не се използва засега у нас), ваксината срещу жълта треска са живи, останалите са инактивирани. Полимиелитната ваксина има два варианта – орална жива и инактивирана. Живата понастоящем не се използва в Европа, а предимно в ендемични страни. Според броя на антигените, принадлежащи към един причинител на заболяване (микроб, патоген, инфекцизен агент), ваксините са:

Моновалентни (съдържат само един щам на микроба);
Поливалентни (съдържат повече от един щам на микроба) – пневмококови: Синфлорикс (10-валентна) и Превенар 13 (13-валентна); полиомиелитна (3-валентна); менингококова (различни видове и валентност); Ротатек (5-валентна), ваксините срещу човешки папилома вирус: Церварикс (2-валентна) и Гардасил (4-валентна, вече има и 9-валентна).
Според броя на антигените, принадлежащи към различни причинители:

Моноваксини (съдържат антиген/и само на един причинител на заболяване);
Комбинирани многокомпонентни (съдържат антиген/и на повече от един причинител на заболяване) – трикомпонентни (триваксини): МПР, ДТК; 4-компонентна: Тетраксим; 5-компонентна: Пентаксим; 6-компонентна: Хексацима.
Помощните вещества във ваксините са: формалдехид (използван  за инактивиране на микроба или токсина при производството на ваксината и за предпазването ѝ от замърсяване), феноксиетанол (консервант), натриев глутамат, полисорбат (стабилизатор), алуминиеви съединения (адюванти), антибиотици (използвани срещу бактериално замърсяване на някои ваксини) и други.

Адювантът се използва във ваксините, за да усили имунния отговор на организма. Има го в инактивираните и антитоксичните ваксини.

Консервантът цели предпазване на ваксината от бактериално/гъбично замърсяване при производството и съхранението. Такъв е Тиомерсал (живачна съставка) – вече не се използва в повечето ваксини. Среща се само в многодозовите флакони в отделни ваксини, например българската ТетаДиф (в календара за 12-годишни деца) и в част от противогрипните. В Европа, САЩ и други страни живачната съставка е забранена за използване при най-малките и ваксини с такова съдържание не се допускат. Все още се съдържа и в други детски ваксини, но разрешени за прилагане само в страни от третия свят. Други консерванти във ваксините са формалдехид и фенолни деривати.

Стабилизаторът във ваксините запазва качествата ѝ при производството и съхранението. Например MgCl2, MgSO4, лактоза, желатин, сорбитол, полисорбат 80 и други.

Някои ваксини са генномодифицирани (рекомбинантна ДНК технология) –  хепатит Б ваксината Енжерикс (прилага се в първия ден след раждането); комбинираната Хексацима (от втория месец); ваксините срещу човешки папилома вирус – Церварикс и Гардасил (по желание, от 12 години).

2. Какви са възможните нежелани реакции след ваксинация (НРВ)?
В зависимост от различни характеристики, нежеланите реакции след ваксинация се класифицират като локални и системни; леки и тежки (според интензитета на реакцията); сериозни и други, които не са сериозни (според изхода на НРВ или предприетите мерки за овладяването ѝ); спрямо честотата си биват много чести, чести, нечести, редки, много редки. Обикновено най-честите НРВ са болка, зачервяване и подуване на мястото на приложение и невисока температура. Те отшумяват бързо, без лечение и са считани за нормална реакция на организма в отговор на ваксината. Всички други реакции, различаващи се по тежест и характеристики от гореизброените, следва да бъдат проследени с внимание, да се уведоми личния лекар, за да назначи лечение и да съобщи за реакцията в РЗИ. Ако се налага, да се посети спешен център и специалист.

Ваксините крият потенциален риск от алергична реакция към някоя от съставките им. Тежките алергични реакции са рядко срещани, може да се проявят до 3 дни след ваксинацията, а анафилактичен шок и анафилактоидна реакция  – до 12 часа. Независимо от тежестта, алергичната реакция изисква незабавно посещение в лечебно заведение. Добре е по възможност да се установи коя ваксинална съставка се явява алерген. Наличието на такава реакция изключва последваща ваксинация със същата ваксина, а вероятно и с други в зависимост от установения алерген. Дори под защитата на противоалергично лекарство няма гаранция, че реакцията няма да се повтори при последваща ваксинация или че няма да е по-сериозна от предишната, а противоалергичният медикамент може да компрометира имунния отговор към ваксината, което я обезсмисля.

Има НРВ, които са характерни за конкретни ваксини, например живата триваксина МПР може да причини морбили с понижена вирулентност, паротитоподобен синдром или менингеални симптоми, артрит от рубеолния ваксинален вирус до 30-40 дни след ваксинация. Коклюшната ваксина може да доведе до неврологични нежелани реакции; БЦЖ ваксината – лимфаденит, остеомиелит, дисеминиран БЦЖ-ит, които могат да се появат в течение на година и половина след ваксинацията, и други. Както е видно, някои реакции могат да се появят седмици и месеци след ваксинацията – това е важно да се знае, защото често се лансира заблудата, че щом реакцията се е проявила след повече от 3 дни след ваксината, то тя не се дължи на нея. Тези, както и други НРВ, подлежат на задължително съобщаване, като освен на лекаря, родителят може сам да докладва в сайта на ИАЛ чрез специалния формуляр, предвиден за това. Възможно е дете да отключи автоимунно или друго заболяване от ваксина, някои от тях са описани в листовките на ваксините. Ваксините, намесвайки се в имунната система, е възможно да я провокират да реагира по нежелан начин. Най-уязвими са генетично предразположените към определени заболявания деца.

Други сериозни нежелани реакции, подлежащи на задължително съобщаване според Приложение 10а към чл. 27, т. 5 от Наредба 15/2005 за имунизациите, са: менингит, енцефалит, тромбоцитопения (най-често до 30 дни след ваксина, но може и повече), гърчове с или без температура, продължаващ повече от 3 часа плач,  продължителна температура над 38 градуса, тежки локални реакции, астралгия (болки в ставите), колапс, сепсис, персистиращи обриви, токсичен шок синдром и всеки смъртен случай, възникнал до 4 седмици след ваксинация, при който не могат да се посочат други ясни причини за смъртта.

3. Каква е честотата на инфекциозните болести у нас, за които се използват ваксини?
Справка можете да правите на следните линкове:

Седмична и месечна информация за броя заболели от инфекциозни болести по региони
Регистрирани заболявания от някои заразни болести в периода 1980 – 2014
Епидемиологичен бюлетин на сайта на НЦЗПБ
Седмичен бюлетин за случаите на полиомиелит в световен мащаб
Данни за заболеваемостта от морбили, паротит и рубеола
Заболеваемост от различни форми на туберкулоза в периода 1980 – 2014
Месечни данни за случаи на вирусен хепатит
4. Какво трябва да направи родителят преди, по време и след ваксинация на детето?
Преди посещение за ваксинация: Запознайте  се с листовката  на съответната ваксина, потърсете допълнителна информация за характеристиките и степента ѝ на ефикасност, срещу кои и колко щама е предназначена, противопоказания за ваксиниране и нежеланите реакции. Също  характеристиките и начините за предпазване от заболяванията, срещу които е тя, честотата им в съответната държава и т.н. Поинтересувайте се какви проценти от заболелите за различните  ваксинопредотвратими болести са ваксинирани. Тези полезни данни ще ви помогнат да вземете информирано решение да се възползвате или не от съответната ваксина.

При посещение за ваксинация: Съобщете на лекаря за евентуална фамилна обремененост, генетична предразположеност към определени заболявания, наличие на алергии и автоимунни заболявания, други възможни противопоказания за ваксиниране; задайте му всички интересуващи ви въпроси. Не разрешавайте да се ваксинира нездраво дете. Не е желателно да се прилага повече от една ваксина на посещение.  Между всяка ваксинация трябва да има минимум 30 дни време. Да не се ваксинира по време на летен сезон при висока темпретаурата на въздуха, по време на грипен сезон, при наличие на епидемичен взрив от някаква инфекциозна болест в региона, където живеете. Не разрешавайте ваксиниране преди или след съответната възраст, указана от производителя в листовката. Винаги уведомявайте лекаря, ако поне 7-10 дни назад в обкръжението на детето или семейството е имало инфекциозно болен – това също е противопоказание за ваксиниране, тъй като има вероятност детето да е заразено, но все още да не е проявило симптоми, или да е безсимптомен преносител на инфекцията. И в двата случая има риск – нежелана реакция след ваксинация и/или тежко протичане на заболяването. Може да поискате личният лекар да изготви индивидуална схема за ваксинация, съобразена с особеностите на детето ви. Изискайте лекарят стриктно да впише в журнала и в имунизационния паспорт на детето датата и часа на ваксинация, името на ваксината, производителя, партидния номер и коя поредна доза е. Никой няма право да ваксинира детето Ви без вашето присъствие и съгласие! Само лекар може да ваксинира!

След ваксинация: Поне няколко дни детето се пази от контакт с възможни заразоносители или се избягват места със струпване на повече хора, тъй като по време на имунната реакция към ваксината може да е по-податливо към инфекции и усложнения от тях. При ваксинация с жива ваксина се спазва отлична хигиена за детето и в семейството и се ограничават контактите му с имунокомпрометирани или имуносупресирани лица, понеже в редки случаи е възможно да ги инфектира с ваксиналния вирус. На детето не се дават профилактично  температуропонижаващи или болкоуспокояващи лекарства, ако няма индикация за това, тъй като може да повлияят на имунния отговор към ваксината и/или да замаскират поява на странична реакция, което ще попречи на правилното диагностициране и лечение. Наблюдавайте детето в следващите дни за проява на някакви симптоми, сочещи нежелана реакция след ваксинация – при наличие на различни от леките (наричани „нормални“), уведомете/посетете личния лекар или спешен център, ако се налага. Докладвайте и вие реакцията, като попълните формуляра за съобщаване на нежелани реакции от немедицински лица в сайта на ИАЛ. От личния лекар или специалист може да поискате бележка за явяване на комисия за отлагане/освобождаване от последващи ваксини по медицински противопоказания. Комисията е тричленна, заседава в определени дни към съответното РЗИ. Пред нея се явявате с бележката и  всички налични медицински документи, свързани с получената реакция или друго противопоказание за последващо ваксиниране, но без детето. При отлагане на една или повече ваксини, след изтичане на срока процедурата се повтаря.

5. Какъв минимален времеви интервал трябва да има между ваксините и добре ли е да се прилагат две едновременно?
Минималният период от време, който задължително трябва да мине между два приема на ваксина, е 30 дни. За повече информация прочетете Приложение № 9 към чл. 17 от Наредба 15/2005 за имунизациите. В нормативната уредба няма изискване за поставяне на 2 ваксини наведнъж. Това е по избор на личния лекар или родителя и е желателно да се избягва. В имунизационния календар за някои месеци са предвидени по 2 ваксини, но няма условие да се поставят заедно, нито е проблем да се спази минималния трийсетдневен срок. Когато се налага или по желание на родителя личният лекар може да изготви индивидуална схема за ваксинация с промяна в броя дози и отлагане във времето. В листовката на някои ваксини производителят предлага различен брой дози за първична ваксинационна схема или реваксинация – това може да се вземе предвид от лекаря и родителя при изготвяне на индивидуална схема. Някои лични лекари настояват за едновременно поставяне на ваксини за спестяване на посещенията, но постъпването в организма на два пъти повече основни и помощни вещества, някои от които токсични, крие риск за бебешкия организъм и натоварва допълнително имунната система. Освен това, при поява на нежелана реакция по-трудно ще се установи коя от ваксините я е причинила. Въпреки битуващото мнение, че ваксините в настоящия календар са съвместими за едновременно приложение, не всички марки ваксини са изпитвани за взаимодействието им. Например двете пневмококови – Синфлорикс и Превенар, не са взаимозаменяеми и резултатите от изпитванията на едната не се отнасят за другата. Същевременно е практика у нас да се поставят заедно Хексацима и Синфлорикс, въпреки липсата на изпитване за взаимодействие (такова е провеждано само с Превенар), което може да крие риск и не е известно дали взаимно не се повлияват негативно по отношение на имуногенността и реактивността им.

6. Кои деца не трябва да бъдат ваксинирани?
Деца, при които са се проявили нежелани реакции при предишна ваксина, включително алергични; деца с компрометирана имунна система или на които се прилагат имунопотискащи лекарства и химиотерапия. При наличие на температура, трансплантация или различни болести – автоимунни, алергични, хематологични, сърдечни, чернодробни, инфекциозни, онкологични, имунодефицитни и други. Противопоказанията са описани в Приложение № 10 към чл. 20 от Наредба 15/2005 г. за имунизациите. Освен тях, по преценка на специалист детето може да не бъдат прилагани ваксини и по други медицински противопоказания или някои случаи на генетична предразположеност към определени заболявания. Не е редно да се прилага ваксина и при наличие на вътреболнична инфекция и някакво лечение на детето с прилагане на антибиотици, например в родилните и неонатологични отделения. За отлагане или освобождаване от ваксини се взема бележка от личния лекар или  специалист, с която родителят се явява пред комисия към съответната РЗИ с всички налични документи, без детето. Комисията се състои от тричленен екип от специалисти, заседава на определени дати. При отлагане на ваксините, след изтичане на срока се взема нова бележка и отново се посещава комисията, която преценява дали още да се отложат ваксините.

7. Възможно ли е да се приложат различни от предвидените като марка и компонентност ваксини в имунизационния календар?
Да. Според последните промени в Наредба 15/2005 г. няма ограничение какви ваксини ще се използват, стига да се спази условието за прилагане на определените за съответната възраст антигени. Последното не означава, че не може да се откажат някои или всички ваксини, в случай че има протвипоказания или по желание. Родителите все по-често се интересуват от възможността да използват монопрепарати или ваксини с по-малка компонентност. Такива са прилагани у нас преди години, но с вкарването на нови и нови антигени в календара се използват комбинирани ваксини с все по-голяма компонентност. В другите страни има избор на марки и видове ваксини, но за съжаление у нас не се внасят дори при налично разрешение за употреба. Това означава, че ако родител иска различна ваксина от предвидените от българските здравни власти, или трябва да отиде с детето в друга европейска страна за  ваксинация, или да внесе необходимия брой дози при спазване на температурния режим и други условия за пренасяне. Преди това е желателно да се направи консултация с лекар или производителя, допитване до МЗ или в аптеки дали не предстои внос на търсената ваксина или дали могат да я осигурят.

8. Можем ли да откажем ваксини и какво следва от отказа?
Да. Всеки има право на информирано съгласие (отказ) според чл. 87 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, ратифицирана у нас, която според чл. 5.(4) от Конституцията е част от вътрешното ни законодателство, както и с предимство пред тези норми, които  ѝ  противоречат (а именно чл. 58 от ЗЗ, постановяващ задължителност на ваксините у нас). Отделно от това, Европейският съд по правата на човека намира, че задължителната ваксинация като недоброволна медицинска манипулация представлява вмешателство в правото на зачитане на личния живот, гарантирано от чл. 8, ал. 1 от европейската Конвенция за правата на човека, с решението си по делото  Salvetti – Italy (№ 42197/98) във връзка с търсено обезщетение за увреждане от задължителна ваксина. Всеки може да откаже една, повече или всички ваксини за себе си и/или децата си, но поради задължителния им статут според чл. 58, от техния отказ следват някои административни санкции и ограничения – спират детските надбавки на неваксинираното дете, лишаване от държавна ясла/градина и евентуално глоба от 50 лв. Алтернатива на държавните градини са частните, кооперативите, наемане на детегледачка и т.н.

При отказ от ваксина, родителят полага подпис в журнала или амбулаторния лист при личния лекар за всяка ваксина, когато ѝ дойде време по календар. Не се подават никакви декларации и общи откази; не се отказват ваксини предварително – преди да е дошло време за съответната; не се ходи и контактува с РЗИ ако лекарят иска това – няма такова изискване в нормативната уредба и това е достатъчно основание, за да не се прави.
За информирано съгласие/отказ няма условие да се обосновава, няма изискване за образователен ценз и т.н. Тоест по презумция абсолютно всеки без никакви обяснения може да приеме или откаже такава профилактична интервенция. Единствено при отказ от двете ваксини при раждане се попълва декларация. Клиниките имат различни изисквания – едни искат попълнена готова декларация, някои и нотариално заверена, други предлагат техни бланки, които родителят попълва на място, затова предварително се информирайте каква е практиката при отказ в съответната клиника, където ще протече раждането. При отказ от ваксини в родилното родителят не заплаща нищо за престоя и грижите за бебето, тъй като и без поставени ваксини клинична пътека №279 се счита за завършена и това изрично е записано в нея!

Важно: Училището е задължително по Конституция за всички деца в България (чл. 53, ал. 1 и 2), затова няма никакво ограничение неваксинираните да го посещават и никой няма право да плаши с изключване заради липсваща ваксина. Единственото изискване на училищните власти е да се занесе бележка от личния лекар с ваксинационния статус на детето към момента. Ако липсват някои или няма сложени ваксини, носи се бележка с наличните или пише, че е без ваксини. В повечето европейски страни всички ваксини в имунизационния календар по закон са по избор и няма санкции и ограничения в случай на отказ. Такива държави са: Германия, Русия, Великобритания, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус и Литва. Конституционният съд в Чехия и Турция също постанови право на избор за ваксините. В Хърватия отпадна ваксинацията в родилните отделения и първите ваксини вече започват от втория месец, както е в повечето европейски страни.

9. Може ли дете да се зарази от ваксина?
От инактивираните ваксини няма как да настъпи заразяване с болестта, срещу която са предназначени, тъй като в тях няма жив вирус или бактерий. В много редки случаи може да настъпи инфектиране от живите ваксини при ваксинирания или контактен с него. Най-често това е възможно при компрометирана имунна система, но не е задължително условие. Понякога инфектиране като нежелана реакция може да настъпи при ваксинирания с живата триваксина МПР (морбили, паротит, рубеола) – постваксинално морбили с понижена вирулентност, в новата листовка е записано като „морбили-подобен синдром“; паротитоподобен синдром, включително орхит, паротит и епидидимит. При наличие на такава реакция родителят може да поиска кръвен тест за наличие на ваксиналния вирус, за доказване на връзка с ваксината като причина. Няма данни за заразени контактни, но е хубаво да се знае, че вирусите се екскретират от фаринкса на ваксинирания между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден. При ваксиниране с ротавирусната ваксина (жива орална) вирусът се отделя с изпражненията, като пиковата екскреция е около 7-мия ден. Има документирано предаване на ваксиналния вирус от ваксиниран на контактни родствени лица. В листовката е посочено, че ваксината трябва да се прилага с внимание на лица, които са в близък контакт с лица с имунен дефицит, например  със злокачествени заболявания, имунокомпрометирани или на имуносупресивна терапия. Контактните с наскоро ваксинирани трябва да спазват добра лична хигиена (напр. да си мият ръцете след смяна на детските пелени). Същият риск има и при ваксиниран с живата орална полиоваксина или контактен с него – в редки случаи води до ваксино-асоцииран паралитичен полиомиелит. Рискът съществува до няколко седмици след ваксинацията – до около 30 дни при ваксинирания и до 60 дни при контактни. По тази причина ваксината се използва предимно в ендемични страни, а в Европа и други страни се прилага инактивирана ваксина. Ваксиниран с инактивирана полиоваксина не е предпазен от възможно заразяване при контакт с ваксиниран с живата ваксина. В момента се осъществява глобално синхронизирано преминаване от тривалентна към двувалентна жива ваксина, тъй като дивия полиовирус тип 2 от години вече не се среща в природата, а ваксиналният му еквивалент в живата ваксина е отговорен за около 40% от случаите на ваксино-асоцииран паралитичен полиомиелит.

10. Кога трябва да се постави първата ваксина?
Това е решение на родителя, желателно е след консулация с лекар. В българския имунизационен календар в първите дни от раждането са предвидени две ваксини – БЦЖ и срещу хепатит Б, но в повечето европейски страни първите ваксинации започват от 2-ри месец след раждането, като ваксиниране на новородени се прилага само при рискови групи. Ваксинацията в родилното крие известни рискове поради възможността в този ранен етап да не са проявени или разпознати медицински противопоказания при бебето за извършването ѝ. Друг рисков фактор, който изключва прилагане на ваксина, е наличие на вътреболнична инфекция в родилното или неонатологично отделение. Ако на бебето в първите часове и дни се прилага някакъв антибиотик, дори да не е дадено обяснение на родителите защо, това е показателно за бактериална инфекция – също несъвместима с ваксинация. В случай че родителят иска да откаже първите две ваксини след раждането на детето, проверява с какъв документ става това в съответната клиника. Най-често му предоставят готова декларация, която да попълни или изискват от него да занесе вече попълнена, в редки случаи нотариално заверена.

11. Според някои внушения неваксинираните деца били „опасни“ за обществото. Имат ли основание подобни твърдения?
Заразоносител и евентуално опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно, а не предварително и по принцип. Няма как да се предскаже дали някой след време би имал среща с даден причинител на инфекциозно заболяване и дали ще се разболее, за да се твърди, че неваксинираните са заплаха по презумция. Ефикасността при различните ваксини варира, при някои е спорна, никоя не пази до живот, а само няколко години, освен това ваксините не съдържат всички щамове на причинителя на заболяване, така че ваксинирани също може да боледуват при среща с инфекциозен агент, в такъв момент те са заразоносители и разпространители на инфекцията. Всички предишни поколения са ваксинирани с по-малко ваксини – по логиката на твърденията за заплаха от неваксинираните,  те също би трябвало да се считат за опасни, а това не е така. Да се твърди, че неваксинираните излагат на риск ваксинираните, е признание за съмнения в ефикасността на ваксиналните препарати и от друга страна неоснователно обвинение спрямо здрави деца, за които няма как да се предскаже дали някога ще боледуват от инфекциозна болест, за която има ваксина.

Някои медицински специалисти опитват да втълпяват чувство на вина и несигурност в родителите, изказващи съмнения за ваксините, като им вменяват, че са безотговорни към други лица. Това би могло да се перифразира така: „Бъдете готови да жертвате детето си в името на обществото по отношение на ваксините и техните потенциални рискове“. Никакво бъдещо несигурно събитие като евентуалното спасяване на неизвестен брой лица, не може да оправдае прекия възможен риск от увреждане или смърт на нито едно дете. В унисон с това, чл. 2 от европейската Конвенция за правата на човека и биомедицината, ратифицирана у нас, част от вътрешното право на страната и имаща предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат  /според чл. 5 (4) от Конституцията на РБ/, гласи:
Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.

12. Вярно ли е, че ваксинираните също боледуват, но изкарват заболяването по-леко? Ефикасни ли са ваксините?
Ваксините са създадени с цел да не настъпва заболяване и да се унищожи причинителя му в природата. Боледуването на ваксиниран показва, че ваксината е била неефикасна при него. Изключение са само токсоидните ваксини (срещу дифтерия, тетанус) – те водят до образуване на антитела срещу бактериалния токсин, като по този начин намаляват ефекта на интоксикацията, но не осигуряват защита срещу първоначално инфектиране с патогена. При повечето болести голямата част от заболелите ги изкарват леко, без значение имат ли ваксина или не. Факторите, спомагащи за тежко протичане на заболяване са: имунокомпрометираност, недохранване, лоши битови условия, придружаващи заболявания, липса на достъп до здравни грижи или забавено/грешно диагностициране и лечение. Както може неваксиниран да не се разболее или да преболедува леко някоя болест, така е възможно ваксиниран да я изкара тежко. Например в проучване на Пекова и съавтори (Мединфо, 2015) се посочва, че „въпреки приемите на специфична ваксина за хепатит В, децата до 1-годишна възраст при налични епидемиологични предпоставки не само боледуват, но и прекарват заболяването по-тежко.“. 15-годишно изследване, цитирано от СЗО, проведено от Индийския съвет за медицински изследвания (ICMR), заключава, че БЦЖ ваксината не предлага защита срещу туберкулоза и не може да се очаква да намали разпространението  ѝ. През последното десетилетие са докладвани няколко огнища на паротит в силно ваксинирани популации (две дози). Направено е предположение за по-ниска ефикасност на ваксината срещу паротит в условия на висока трансмисия (Brockhoff, 2004). За коклюшната ваксина също има данни за недобра ефикасност. Според теорията за колективния имунитет  ваксинираните „спират“ трансмисията на някои заразни болести, но на практика безсимптомното инфектиране или боледуването на ваксинирани компрометира теорията, тъй като в този момент те са и разпространители на инфекцията. Епидемии възникват и в силно ваксинирани популации (Wang et al., 2014). За ефикасността няма научни доказателства за никоя ваксина, защото никой официално не е заразявал ваксинирани хора с клостридиум, дифтерия или каквото и да е, за да се провери реалния защитен ефект, заради нехуманност на такъв акт. Известно е, че положителният за наличие на антитела тест не означава непременно защита от разболяване, а ефикасността на ваксините се оценява именно чрез образуваните антитела. Ефикасността на една ваксина да предпазва от заразна болест може да се докаже научно само ако се сравни заболеваемостта в даден рисков за заболяването район сред групи от ваксинирани и неваксинирани. По презумция обаче се приема (без да е доказано), че ваксините са ефикасни и затова се счита за неетично да не се ваксинират деца в такъв рисков район (които би трябвало да са плацебо групата). А биомедицинско проучване без плацебо група не е научно.

13. Ваксините съдържат формалдехид, алуминиеви и други токсични съставки. Твърди се, че не вредят на бебешкия и детски организъм. Вярно ли е?
Водонеразтворимият алуминиев хидроксид (или фосфат), използван в качеството си на адювант във ваксините, се поглъща от фагоцитиращите клетки на имунната система заедно с антигените и предизвиква възпалителна реакция, като се предполага, че така проявява своя адювантен ефект (Mold et al., 2016). Здравните експерти коментират, че кърмата и адаптираното мляко също съдържат алуниний, но при прием чрез храна по-малко от  0.3% (Yokel & McNamara, 2001) от алуминиевите йони се абсорбират през червата, докато чрез интрамускулна инжекция цялото количество (100%) от ваксината попада в организма, което означава, че чрез ваксините в кръвта постъпва в пъти повече алуминий, отколкото чрез хранене (кърма, адаптирано мляко, други). Според проучвания на Fernandez-Lorenzo et al. (1999), концентрацията на алуминий в кърмата е средно 23,4 мкг/л. Това означава, че с един литър кърма до кръвта биха достигнали само 0,0702 мкг алуминий, който е 7122 пъти по-малко от алуминия, който се съдържа в една доза ваксина, съдържаща 500 мкг (отговарящи на 0.5 мг – както е конвертирано в листовките) алуминий. Следователно, количеството алуминий в една доза от тази ваксина е еквивалентно на алуминия, който би попаднал в организма след поемането на 7122 литра кърма, което показва, че масово разпространеният мит, че чрез кърмата в организма се натрупва повече алуминий, отколкото от ваксините, е абсолютно неверен. Друга манипулация, която се прилага в подкрепа на мита, е умишленото пропускане на важното уточнение, че във ваксините присъстват  водонеразтворими алуминиеви соли (хидроксид или фосфат), а проучванията, които се цитират, са за разтворими (цитрат или сулфат), чиято кинетика на елиминиране от организма – да се отделят  сравнително бързо и в голяма степен (Xu et al., 1991; Priest et al., 1995), е несъпоставима с тази на първите и няма отношение към съдържащите се във ваксините водонеразтворими алуминиеви адюванти. Разграждането на неразтворимия алуминиевия хидроксид в клетките и отделянето му от организма в някои случаи може да е изключително бавно – установен е в делтовидния мускул при хора дори 8 години  след ваксинация с алуминий-съдържащи ваксини /повечето от присъстващите в имун. календар/. Акумулирането на неразграден алуминиев хидроксид е асоциирано с развитие на възпалителни процеси, например хронично мускулно възпаление (Gherardi et al., 2001). Има индикации, че попадналият парентерално (чрез инжектиране) алуминиев адювант може да доведе до някои други неблагоприятни последствия (Tomljenovic &  Shaw, 2012), включително и натрупване в различни части на организма –  в костите, белите дробове и мозъка (Gherardi et al., 2015) при често прилагане на алуминий-съдържащи ваксини.  При ваксинация се разчита на бъбреците и черния дроб да  изчистят  съдържащите се във ваксините невротоксични и други съставки от организма. Не се взема предвид това, че бъбреците на бебе не функционират както при човек в активна възраст. На този ранен етап също така е възможно да не бъде разпознат навреме бъбречен и чернодробен проблем, а при наличие на такъв, токсичните вещества не могат да бъдат изведени ефективно от организма. Ситуацията при другите вредни вещества, постъпващи в бебешкия и детски организъм чрез ваксините, е подобна. Според настоящия имунизационен календар бебето в първите 4 месеца от живота си получава 7 ваксини с алуминиеви адюванти. Лоша практика е ваксинирането с 2 ваксини наведнъж – и двете съдържащи алуминий и други токсични за организма съставки и така бебето за кратко време получава двойно количество.

14. Кога се ваксинират недоносени деца?
Според Приложение № 10 към чл. 20, IV, т. 3 от Наредба 15/2005 за имунизациите, при преждевременно родени бебета първите ваксинации (БЦЖ и срещу хепатит Б) започват при достигане на тегло 2000 гр., стабилно клинично състояние и липса на противопоказания. Всички останали ваксини се правят след навършена коригирана двумесечна възраст, т.е. два месеца след определения термин за раждане. Това не означава, че по преценка на родителя или специалист ваксинирането не може да се отложи или откаже според индивидуалното състояние на детето и/или по избор на родителя.

15. Кой и къде може да поставя ваксини?
Ваксинациите се извършват от обслужващ новородените лекар и личен лекар в кабинета му след обстоен преглед и познавайки детето, здравословното му състояние и фамилна анамнеза. По изключение може да се извършва от лекар в друго лечебно заведение или имунизационен кабинет в РЗИ. Имате пълно основание да откажете ваксинация, ако някой препоръчва извършване на  такава в учебно заведение. Никой няма право да извършва ваксинации без присъствието и изричното съгласие на родителя/настойника!

16. Срещу кои патогени и техни щамове ваксините осигуряват потенциална защита?
Ваксините осигуряват защита само срещу включените в тях щамове на причинителя на заболяването. Това важи особено за серотипово специфичните ваксини. Някои източници твърдят, че ваксините може да предложат кръстосана защита, т.е. към щамове, които не са ваксинозастъпени, но това е спорно. При естествена инфекция с някои микроби организмът не изгражда имунитет към всичките им щамове и може да се боледува отново след инфектиране с друг щам на същия микроб, затова няма основание да се очаква ваксината да изгради защита срещу невключени в нея щамове на патогена. Дори след преболедуване от някои болести организмът да изгражда доживотен имунитет, при ваксиниране срещу същата болест имунната система не изгражда доживотен имунитет. Евентуалният имунитет след ваксина е в рамките на около 4 – 12 години (Wendelboe et al. 2005)  за различните ваксини и се определя само чрез титрите на изградените специфични антитела, като наличието им не означава непременно защита от разболяване (Crone & Reder, 1992).  Например в листовката на ТетаДиф е посочено, че се счита, че имунитета трае 5-10 години. Важно е да се знае, че никоя ваксина не предлага 100% защита, а при някои от тях ефикасността е спорна. Например БЦЖ не пази от първична инфекция,  от реактивиране на белодробна инфекция при възрастни, не намалява разпространението на туберкулозата и няма доказателства за полза от БЦЖ реваксинацията. Коклюшната, паротитната и ваксината срещу Хепатит Б също предлагат по-малка защита. Един от факторите, спомагащи за ниската ефикасност, са генетичните различия между ваксиналните щамове и циркулиращите понастоящем в популацията. В най-голяма степен това важи за по-старите ваксини, също и за такива срещу бързо изменчиви патогени, например грипния вирус.
Колкото по-отдалечен генетично е ваксиналният щам от циркулиращия в популацията, толкова по-неефективна е ваксината.

17. Може ли да се твърди, че ваксините са безопасни?
Както всеки друг фармацевтичен продукт, ваксините може да имат потенциални нежелани реакции, понякога сериозни, с доживотни последици или фатални. Всяка ваксина получава разрешение за употреба на основание, че ползите от нея надвишават рисковете. Ваксините преминават клинични изпитвания и контрол за безопасност, които определят вида и честотата на нежеланите реакции за всяка от тях. След пускането им на пазара наблюдението продължава и се събират постмаркетингови данни, които се включват в листовките – допълват и доуточняват наличната информация. Правят се и допълнителни проучвания. Понякога години след разрешението им за употреба някои ваксини се спират от използване заради установен незадоволителен профил на ефективност или безопасност. Междувременно с препарата може да са ваксинирани милио

Какво четем:

🔴 Не давайте пръстови отпечатъци в болницата! Имате законна алтернатива!

🔴 Ректорът на Медицинския в София плащал на жена си и дъщерите си, сключил договори и със сестра си

🔴 Цялата скандална история за ректора, който взема 8937 лв. месечно, лети 417 дни

Източник: Vlastta



Коментари



горе