Данчо Караджов: мислех да се откажа от музиката


Йордан Караджов е роден на 20 януари 1953 година. Първите си музикални стъпки прави в група „Кенари“ в периода 1969-71г. Тогава става член на „Златни струни“, където се изявява като вокалист и втори китарист. С тази формация през 1972 година Караджов прави и първия си професионален запис в Радио София, на песента „Дилмано, Дилберо“. След близо 8 години в „Златни струни“ Караджов напуска групата и заедно с Румен Спасов и Христо Ламбрев основава „Сигнал“, където е и до днес. Тук той става лидер от самото създаване на групата, която може да се похвали с огромен брой хитове и уникално количество концерти. Щастливо е женен за съпругата си Марияна, която го е дарила с две деца, син – Даниел и дъщеря – Лора.

- Г-н Караджов, на последния ви концерт в Бургас Тони Димитрова се присъедини към новата ви формация „Легендите“. Защо решихте да я поканите?
- Това е старо наше решение. По начало имаме идея да каним популярни личности от гилдията. Тони си е бургазлийка, хората я харесват, а и ние сме добри приятели и колеги от години. Не случайно успехът беше очакван.

- Как се възприемат тези „вечни песни? Продължават ли да бъдат слушани и търсени?
- Да, определено. Когато направихме „Легендите“, всички ни предрекоха голям успех, както и другата супергрупа „Фондацията“, които пеят песни, надживели времето. От самото начало хората се изправят на крака, започват да пеят заедно с нас. Песните се търсят, защото все пак те са дълбоко в подсъзнанието им. По този начин ние припомняме лоши или хубави случки от живота им.

- Какво се случва с „Легендите“? Записвате ли?
- Решили сме на този етап да нямаме нови песни, може и да надделее мнението въобще да не правим нови парчета, за да не избледнява идеята за легенди. Всъщност обяснението ни за името е, че

не ние, а песните ни са легенди

- Как успявате да съвместявате участието си в „Сигнал“ и в „Легендите“?
- Не бих казал, че е трудно. Когато отидох в „Легендите“, поставих единственото си условие - „Сигнал“ да ми е приоритет номер 1. Ако съвпаднат участия на двете групи, ще избера „Сигнал“. Колегите се съгласиха, всеки гледа приоритетно на нещата, когато съвпаднат датите със свободното време на шестимата, тогава правим концерти.


Група „Сигнал” – легенди и до днес

- А остава ли свободно време ?
- Бих казал, че остава. Не съм от тези, които лъжат, че нямат време, защото по цял ден са в студио и репетират. Няма такова нещо! Това, което сте чували, че поп и рок музикантите са заети, не е вярно, от мен да го знаете. (смее се) Има свободно време.

- Да разбирам, че поп и рок музиката не е толкова търсена, колкото поп фолка?
- Не, търсена е, разбира се, друго исках да кажа. Ние със „Сигнал“ сме 2-3 пъти в седмицата на път из България.

-Каква е рецептата ви за хит?
- Нямам такава. Много ми е смешно, като чуя някой хийтмейкър да каже, че сяда на пианото и китарата и за 5 минути създава хит. Това са пълни глупости, хитът се ражда случайно. След това трябва да внушиш на хората идеята си. Когато публиката хареса песента и я върне обратно при теб, в един момент можеш да осъзнаеш, че си направил популярна песен, а за хит пътят е много дълъг.

- А как започна музикалният ви път?
- Бях 10-годишен, когато майката на баща ми ми подари една малка китарка. Тогава изобщо не я поглеждах,

интересувах се само от география и футбол

По цял ден тичахме след топката с моите приятели от махалата. Една вечер баща ми се прибра, взе китарата и започна да свири и пее италианския хит „Марина“. Тогава ми стана интересно и той ми показа акордите. През 1961 станах част от една популярна група „Кенари“, след това ме поканиха в „Златни струни“, където стартира моят професионален път, осем години бях там. След разбиването на бандата с Румен Спасов и Христо Ламбрев направихме „Сигнал“ и така вече 38 години аз съм член на тази банда.

- Трудно ли се създаваше банда в онези години?
- Доста по-лесно от сега. Рок музиката е идеология, ако не си истински към нея, няма как да се случи. Сред днешните младоци има убийствени музиканти, но пък са доста меркантилни, мислят само за пари. Имат безкрайно самочувствие, което не е правилно, амбициите са им неограничени, но грешни.


С дъщеря си Лора и внучката си Алиса

- Тоест не трябва да се акцентира на финансовата част, когато твориш музика?
- Специално за рокендрола не би трябвало, защото това е начин на живот. В началото на 60-те това беше бунтарска музика, ние също бяхме такива. Като натрупахме рутина и опит, започнахме да създаваме наши неща.

- Имало ли е момент, в който сте искали да сложите край на музикалната си кариера и да се занимавате с друго?
- Да, през 1990 година, когато България рухна изцяло, нямаше никаква работа за никого от обществото, камо ли за музикантите. Тогава изпаднах в една самота, не можех да си представя, че една група като „Сигнал“ не получава никакви покани за участия. Бях решил да се откажа в един ден, когато по радиото пуснаха наша песен, скочих и усилих звука на радиото до край. Тогава моята съпруга, на която съм безкрайно благодарен, защото тя ми помогна да се отърся от тази идея, влезе в хола и ми каза „Ти ли се отказваш? Спри с твоите глупости и продължавай напред“. Тя ми даде сили и смелост да продължавам това, което и до днес правя.

- За всичко ли се допитвате до нея?
- Да, тя е един безкрайно верен коректив за всичко. Има много точен поглед за нещата от моя занаят. Много пъти ми е давала съвет как да изглеждам на сцената, през всичкото това време тя се е грижила за моите дрехи, дори е коригирала моето поведение по време на изпълнение. Ние сме от 46 години заедно с нея и би трябвало да й вярвам, както и го правя.

- Продължава ли да тлее пламъкът на любовта след толкова години и вярвате ли, че тя съществува?
- Поне при нас да, без условия продължава.

- Каква е тайната?
- Няма тайна! Може би някой е решил да бъдем толкова години заедно. Наясно сме с някакви компромиси по отношение на семейството, най-вече, когато си възпитавахме децата. Тя е строга майка, аз пък съм по-либерален към двете ни деца, защото отсъствах по много месеци и тя ги гледаше сама.

- Ако не беше музиката, с какво щяхте да се занимавате?
- Не съм си задавал този въпрос. Едно време изучавах отговорно географията и до днес имам големи познания по този предмет. Сигурно щях да се занимавам с това и с футбол, който ми е любимият спорт, както и тенис на корт, но никога не съм се занимавал професионално с двата спорта, но разбирам от тях. Музиката ми даде много неща и ако мога да се върна назад, пак бих станал музикант.

- Гледате ли български футбол? Какво ви е мнението за него?
- Не! Изобщо не ме питайте за български футбол. Гледам единствено английска Висша лига, Шампионска лига и европейските и световни първенства.

- А тенис?
- Ставам в 5 часа сутрин, за да гледам Гришо, въпреки че ме разочарова малко напоследък, но е много добър тенисист. Фаворитът ми е Федерер.

- Нагледахме се на много примери на провалени спортисти и то заради жени. Според вас може ли жена да е виновна за разпада на една кариера?
- Не, до голяма степен си е мъжът. Един мъж трябва да се отнася сериозно със себе си, след това към семейството и съпругата, за да държи нещата да са в ред. Имам предвид слабите ангели на мъжа по природа, разбира се и при жените има подобни неща, но силният пол е по-честата причина за разбиването на семейства.

- Как възпитавахте децата си? На какво ги учихте?
- Както всеки родител възпитава така и ние с моята съпруга.

Винаги сме били приятели с децата

и двамата не са имали страх, че баща им ще ги напляска или майка им ще им се кара. И до днес продължаваме да сме приятели, въпреки че вече са достатъчно големи – синът ни е на 38 години, а дъщерята е на 33. Имам две внучета, които ме правят безкрайно щастлив.

- Строг ли сте към тях?
- О, не. Аз продължавам да бъда все така либерален, обичам да си прегръщам, да си ги целувам.
Все пак те са едни бижута, това е моето богатство.

- Какво обичате да правите с тях?
- Играем си, с голямата си говорим доста, тя е 5-годишна. На Лора детенцето е още на 2 години и е малка. Бяхме на морето два месеца, возихме ги на истинско конче, плувахме, скачахме във водата. Правим всичко това, което един дядо и една баба правят със своите внуци.

- Имате ли планове за тях? Искате ли и те да се занимават с музика?
- Съдбата в един момент ще каже какви точно да станат. Лора стана моя колежка, синът ми се занимава със съвсем други неща. Иска ми се да са си живи и здрави и все някой ден ще тръгнат по своя път.

- С Лора планувате ли общ проект?
- Не, не правим общи проекти, защото стиловете ни са доста различни. Може би един ден ще се спрем на нещо, с което да уеднаквим интересите си.

- Кое успява да ви зареди и вдъхнови?
- Зарежда ме моята публика, когато се кача на сцената и се срещна очи в очи с нея, когато тя ми върне топката обратно. Хората много бързо разбират дали работиш за тях в момента, или се правиш на интересен. При „Сигнал“ това нещо не стои като проблем. Вчера имахме концерт в Ботевград, премина при страхотен успех и за сетен път потвърдихме това наше усещане, че трябва да си безкрайно искрен към хората. В противен случай ще те разберат и ще те тръшнат на земята без никакъв проблем.

- Преди години авторските права се зачитаха много повече от сега. Защо?
- По принцип е правилно да се държи на авторските права, но не да прекаляваш с това, че личният ти характер е много сприхав и се започват едни разправии между колегите. Авторските права по цял свят се тачат много като права, които не всеки би могъл да притежава, защото не всеки човек е артист, инструменталист, композитор, аранжор или текстописец. Затова трябва да се защитават, но в България подобно нещо няма.

“Музикаутор” и “Профон” са лъжливи институции

Аз и в двете не членувам, както и моите колеги от „Сигнал“. Не искам да говоря повече за тях, защото меко казано ми е странно, че ги има. Всички отчисления, които се правят, са в порядъка на стотици хиляди левове, които изчезват някъде. На музиканти, на инструменталисти и прочие се отчисляват смешни суми, дори не е достойно да говоря по този въпрос.

- Има ли някоя институция, която да ви защитава все пак? Преди година бе създаден музикален синдикат. Той прави ли нещо?
- Никой нищо не прави. Дори и някой да го прави, аз няма да си оставя каруцата в калта. В никакъв случай няма да се оставя в ръцете на друг. Ще се защитавам колкото мога. Тези синдикати и подобни организации са прах в очите на музикантите.






Щастливо женен за съпругата си Марияна

Тъстът му го е гонил с пушка

Бъдещият тъст на Данчо Караджов го гонил с пушка, когато музикантът бил още младеж и се навъртал около дъщеря му. „Тогава Марияна беше много малка - на 15, а аз на 18. Беше абсолютно табу на тази възраст едно момиче да си има гадже. Баща й излезе с пушка срещу мен. След години го питам „Защо“, а той ми вика „Откъде да те знам, че си толкова готин“. Страхотен човек беше“, разказа вокалът на „Сигнал“. Данчо и Марияна отпразнуваха 4 десетилетия брак, а преди това са били гаджета още 6 години. „Всяка вечер я изпращах до тях, като бяхме млада двойка. Тогава беше интересно да водиш момичето на сладкарница. Нямах много пари за таксита, а трамваите не бяха до късно. Така, след като я изпратех до Банишора, оттам до Красно село се прибирах пеша. Разстоянието е 4,5 километра, а аз го минавах без проблем“, споделя изпълнителят на „Сбогом“.


Едно интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ


Какво четем:

🔴 6 от най-атрактивните пещери в България, които трябва да видите

🔴 Пловдивчанката Лазарина в джунглата на Коста Рика: Маймуните ме будят преди петлите

🔴 Вижте как германците се биха жестоко с мигрантите в Шверин (ВИДЕО)

Източник: Блиц



Коментари



горе