В с. Долен - архитектурният резерват, където времето е спряло...
Пътешествайте в неделния ден с In LIFE в едно магично място – високопланинското родопско село Долен – там, където времето е спряло! Там, където при археологически проучвания са открити антично селище, късноантично селище, късноантичен некропол, късноантична крепост, късносредновековна църква и находище с останки от металодобив – истинска ценност за историята ни, която дава светлина за живота и традициите в древността по тези земи. Там където живеят само 477 души в не повече от 300 къщи, всички покрити с каменни плочи, наричани тикли. Селото, чиито църковни камбани са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук. И днес камбанният звън се чува на 8 км.
Тук са заснети много кадри от българските филми „Капитан Петко Войвода“, „24 часа дъжд“ и др. Част от жителите на село Долен участват в българския филм от 1971 г. „Изпит“. Да се разходим из очарованието на малкото село, особено след като вече сме прочели предупреждението „Граждани, пазете селото си чисто!“
Село Долен е типично високопланинско село, разположено на 1020 м надморска височина. Намира се в Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 километра от гр. Гоце Делчев. Създадено от заселници, спасяващи се от насилствено помохамеданчване през ХVI в., то се споменава в турските регистри още в 1671 г. Възрожденският архитектурен разцвет, съхранен и до днес, чрез 70-те къщи паметници на културата, го прави през 1977 г. “Културен исторически резерват “Долен”.
Тесните калдъръмени улички и характерните му стари къщи, изградени във възрожденски стил са крайно интересни. Къщите са строени с типично еркерно наддаване на втория и третия етаж и с вътрешно устройство, доближаващо се до възрожденските къщи в други селища на страната. Някои от таваните са украсени с резби. Интересна е построената през 1837 год. черква с чудната си резба, дело на самоуки майстори.
Основните забележителности тук са старата църква “Св. Никола”, построена през 1834 г. в комплекс с килийно училище. За кампаните – разбрахте – те отнасят надалеч звука на Долен. Върху иконостаса на тази църква са изрисувани икони от Георги Филипов, зограф от Дебърско.
Най-интересни като възрожденски типични улични ансамбли са кръстовищата “Кавалите”, “Николовската чешма” и чаршийската уличка. Селото е известно в миналото с добре развитото си златарство и кираджийство. Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план.
Навсякъде ни обзема невероятна тишина, ромона на реката, нежната песен на птиците и тихото жужене на мушиците. Усещате чистия планински въздух и се чудите, що за място е това, където времето е спряло един век назад. Планината превзема погледа ви със своята зеленина пролет и лято, с изумителната белота през зимата или с невероятните си багри през есента. Тук всеки сезон рисува своята неповторима картина.
Историята на село Долен ще ви завладее, както с факти, така и с неразгадани все още тайни. Емоцията в селото е неповторима, а тук казват, че се сбъдват всички желания….
Долен е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят около селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на българското възраждане. Селото се намира на стар римо-тракийски път, свързвал Драма с Тримонциум.
Долен е място, където не през една епоха са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите социални уредби на поредните чужди владетели. Теренът е хълмист, пресечен от множество реки и дерета – притоци на Бистрица. Сега съществуват модерни пътища, но някога в далечните епохи картината била съвсем различна. Съществували само стари тракийски пътеки и речни бродове. Траусите са имали стройна система за опазване на пътищата. За това свидетелстват поне три наблюдателни поста, разположени не на римската магистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, която била призвана да извършва тази дейност се наричала Молтроси. Това е единствената структура, оцеляла през времето на византийското владичество, ранното и късно средновековие и дори османското владичество. Причина да се случи и позволи това е явната нужда от охрана на пътищата, ранното предупреждение за идваща заплаха, както и плащане на пътен данък.
Близо до селото в местността Дувден (наричан още Минчин бук) се намира голям каменен кръст.Легендата разказва за млада хубава девойка от Долен,която взела кръста от селото,за да го спаси от мюсюлманите.Тя го пренесла в балкана и го сложила там, където се намира и днес. Поради голямата тежест,момата паднала от умора до кръста (отдясно на кръста) и умряла. Там, където тя е паднала, оттогава до днес трева не расте. Девойката не се е страхувала от смъртта си, да умреш за вярата си значи да живееш вечно.
снимки: Симеон Симеонов
Четете още:
🔴 Конфуций: Ако мразиш, значи са те победили🔴 Уникална рецепта за бъркана баница
🔴 Игнат Канев отпразнува 90-ти рожден ден в "Канев център"
Източник: inlife
Коментари
Харесайте ни във facebook!
