Няма начин да няма начин!


– Кубрат, как премина летния сезон за вас? В България или в чужбина избрахте да прекарате почивката си?

– Обичам България. Хората от моето обкръжение все искат да почиваме някъде в чужбина, но на мен ми харесва тук. Достатъчно голяма е България и има много забележителности, които си заслужават да се разгледат, а аз все още не съм видял много от тях. Тук има много хубави и уникални места, а освен това сме си вкъщи, за мен навсякъде в България си е вкъщи.

– Не ви ли изкушават чуждите курорти?

– Нашите курорти са ми любими. Примерно казват, че в Гърция морето е много красиво – да така е, но пък е много солено. Ако случайно човек глътне малко вода… може да повърне. Нашето море си е най-хубавото, може би аз съм пристрастен, защото си обичам родината.

– Малко останаха такива родолюбци. Напоследък повечето българи предпочитат да почиват в чужбина…

– Често ми прави впечатление, че чужденците повече обичат и оценяват България, отколкото ние самите. Срещам се с англичани, германци… и те ми говорят само хубави неща за България и си спомнят за гостуването си у в България с носталгия.

– А защо се получава този парадокс?

– Българите сме чуждопоклонници. Аз гледам това като цяло в нацията – повечето хора имат чувството, че навън е невероятно хубаво. Понеже отвън идват новостите, отвън се контролират нещата и може би затова си мислят, че като отидат в чужбина и край, направо ще са в рая. Обаче не е така и много хора отиват, виждат и се връщат, избират да са си в България. Народната приказка „камъкът си тежи на мястото“ е много вярна. Ние ще се оправим и навън, не е проблем, обаче България си е България – тук сме си родени, за тука сме произведени, тук можем да бъдем много щастливи. Българин с българка трябва да прави семейство! Кръвта е много важна.

– Вие тренирате в Германия. Какво от манталитета на хората там искате да видите и тук, за да тръгнем нагоре?

– Според мен ние сме тръгнали нагоре от 10 и повече години и трябва всеки да го оцени, но вървим много бавно, защото в крайна сметка толкова си можем. Първо трябва да се заобичаме като хора. Просто е. Да си представим, че България е един човек, но този човек, ако се мрази, той няма как да се развива, а ние сме такъв тип човек, който не се харесва и същевременно се опитва и да израсне, което наистина прави развитието му бавно. Ако се заобича, той ще прави всичко с любов и ще милее, и ще го е грижа какво се случва с него, и ще се развие много по-бързо. Трябва да оценим това, което имаме, и да вярваме, и да сме убедени, че можем да постигнем всичко, което пожелаем. Всичко зависи от всички нас!

– Българите се обединяват, когато има спортни победи.

– Не трябва да е само тогава, а да реагират на всичко и по този начин да променят собствения си живот и съдба. Да не са толкова бездушни и безхарактерни към случващото. Да имат самочувствие на силен и велик народ. Спортните успехи са едно от малкото неща, които ни радват, и аз съм щастлив, че съм част от това. Аз го правя за народа, защото това мен ме прави щастлив – да давам на хората сила и вяра в себе си, да са щастливи и да се усмихват.

– Какви са новите предизвикателства пред вас?

– Поредната крачка по стръмния хлъзгав и опасен връх на планината, тоест следващият ми мач, следващият ми противник, които все още не са ясни. Мачът ми може би ще бъде през ноември или в началото на декември, може би пред българска публика.

– Любимата ви жена Андреа напусна „Пайнер“, за което се иска смелост. Доколко съжителството й с вас я е направило по-дръзка и решителна и въобще замисляли ли сте се как сте се променили един друг?

– Още един път се свеждат нещата до вярата и до желанието да се подобриш и развиеш. Със сигурност съм я променил, както и тя ме е променила. Когато някой каже „хората не се променят“ – не е така, има и такива, но според мен само мързеливите и глупавите хора си стоят на едно ниво и нямат и нужда да се развиват, дори като хора. Тя ме е променила, показала ми е някои неща, които и самата тя не осъзнава, но ме е променила по някакъв начин, както и аз нея.

– Кой от двама ви се ядосва по-лесно?

– Определено тя, защото е много по-емоционална, което е нормално. Понякога реагира много крайно за малки неща и чак след това разсъждава трезво.

– А на вас кога за последно ви бе най-трудно да се удържите да не избухнете?

– Постоянно, защото аз съм много непримирим човек и като нещо не ми харесва, обичам да го показвам и да го изказвам открито. Обичам, като се прави нещо, от всяко движение да има ефект, а не просто да си говорим, както обичат да правят политиците. Те говорят хубаво, обаче само си говорят и говорят едни и същи глупости още от времето, когато бях дете. И наистина, за да се случват нещата, трябва да се обсъдят детайлно, за да се вземе най правилното решение, но пък и само с приказки не става!

– Вие мислили ли сте някога да се занимавате с политика?

– Мислил съм, но засега не съм на тази вълна, имам други цели.

– Брат ви Тервел участва във „ВИП брадър“. Шоуто би спечелило и от едно ваше участие там. Получавали ли сте покана за този формат и следите ли го?

– Канили са ме не един път и сам, и с Андреа, но не се виждам там. Мисля, че ако участвам, би било много интересно и много хора биха научили доста неща, защото имам какво да им кажа и да покажа също, но тези формати се ръководят от режисьори, сценаристи, от психолози и от други хора, които дирижират нещата и нямам нужда от това нещо. Гледах го обстойно, когато брат ми участваше.

– Спомняте ли си какво си помислихте един за друг на първата ви среща с Андреа?

– Аз като я видях за първи път, просто много ми хареса. Иначе на първата ни среща тя беше с прекалено високо самочувствие и това ми направи впечатление, но бързо разбра, че по този начин не се получава. Веднага ми допадна с това, че е много истински човек, много откровена и открита. Това много ми хареса в нея.

– А коя е най-привлекателната и сексапилна черта в Андреа?

– Е, сега… искате да знаете нещата от кухнята. Много са.

– За сватба или за деца си говорите по-често с нея?

– И за двете.

– Андреа е сред изпълнителките с широка обща култура. Съвпадат ли вкусовете ви по отношение на литературата, която четете?

– Андреа обича исторически книги, но за съжаление не чете толкова български, а повече чужди. Тя обича, като отидем някъде, да разглежда музеи и се интересува от историята, но напоследък виждам, че и нашата й става интересна. Скоро ходихме в музея на София, бившата баня до ЦУМ, която направиха музей, защото бе порутена, разпадаше се и се обитаваше от безпризорни хора и кучета. Да се надяваме, че от Столичната община ще направят и другата половина, защото продължава да се руши, а и от персонала ми казаха, че има нужда да се разшири и да бъде пълен музей. Това именно са богатствата на България, това е духът на българина и ни кара да не мразим себе си, защото имаме история и трябва да я знаем и да я предаваме на бъдещите поколения.

– И двамата сте успели в професиите. Каква е вашата рецепта и според вас какво пречи на много хора да се реализират?

– Много неща им пречат, но мога да кажа какво им трябва, за да успеят – да бъдат целенасочени, постоянни, да гледат това, което правят, а не да се занимават с живота на хората и с интриги. Да вярват и да бъдат търпеливи. Да не се отказват никога, ако интуицията и сърцето им сочи, че са на прав път. Мързелът също е голям проблем, както и търсенето на причини и всякакви извинения, вместо да помислят градивно и да намерят начина.

– Казват, че не победите, а загубите са най-добрите учители. Кой е най-големият урок, който си взехте от мача с Кличко?

– От случилото се като цяло поуката е да не подценяваме противника (смее се).

– Вие сте вдъхновение за много хора не само със спортните си успехи, но и с личните си качества.

– Радвам се, че вдъхновявам хората, защото и аз като някои други можех да не съм добър пример, а да съм подвластен на материалното, защото осъзнавам, че не това е важното, а съвсем други неща, които за мен са важните. Именно това е смисълът – да се развивам и да правя нещо, за да може и други хора да се вдъхновяват и да се мотивират, а не да преследвам евтиното, дребното и фалша. Примерно на всеки му е кеф да кара хубава кола, но ми се иска не това да е най-важното за хората, а да целят стойностните неща и да бъдат щастливи, постигайки ги. Ето примерно и случката с Шумахер е още едно доказателство, че парите и славата не са всичко, че не ти гарантират щастие и здраве и има сила, която е в пъти по-мощна от всичките тези глупости.

– Какво ви вдъхва вяра и оптимизъм?

– Вярата си е вътре в нас. Винаги трябва да вярваме и да бъдем оптимисти, защото само тогава имаме бъдеще и ще има смисъл от съществуването ни. Да вярваме в Бог, да вярваме в себе си и в това, че можем повече.

– За какво се молите?

– Моля се Бог да пази България, защото и в световен мащаб не е съвсем розово положението. Моля се и за себе си, за семейството си и за другите хора. Вярвам, че Бог ми помага в живота.

– Вие се занимавате с благотворителност, но не обичате да го афиширате. Защо?

– Каквото мога, го правя, но не за да чакам някой да ми благодари, а защото ми е кеф да помогна. Защото ми създава удоволствие да виждам щастливи хора. За съжаление не мога да огрея навсякъде. Където съм могъл, с каквото съм преценил, съм помагал и ще продължавам да го правя, чист съм пред съвестта си. Аз смятам, че всеки човек трябва да намери начин не само да гледа себе си и своя интерес, ами и да помогне на другите и на обществото. Да се издигнеш и да бъдеш голям в професията си, да натрупаш богатство – това не е достатъчно.

– Вярвате ли, че съществуват хора с необикновени способности като Ванга и вие изкушавали ли сте се да надникнете в бъдещето си?

– Не. Съвсем скоро един човек ми предложи: „Моля те, дай да гледам на такъв голям българин“, а аз му казах, че просто не искам да знам. И без това някой път знам твърде много. Иначе поклон пред Ванга. Разказвани са ми много истории от вуйчо ми и други хора, които са били при нея и у всеки е оставила трайна следа. Горд съм с нея.

– Любимата ви мисъл?

– Няма начин да няма начин!

 

Цитати:

Българите трябва да имат самочувствие на силен и велик народ.
Аз съм непримирим човек и като нещо не ми харесва, го показвам открито.
Постоянно трябва да се удържам, защото съм много непримирим човек.
Българин с българка трябва да прави семейство! Кръвта е много важна!
Винаги трябва да вярваме и да сме оптимисти.
Трябва да вярваме, че можем да постигнем всичко, което пожелаем.
На всеки му е кеф да кара хубава кола, но не това е най-важното.
Пречи ни това, че се мразим и не оценяваме нашето.
Любими са ми нашите курорти, а не чуждите.

 

НАШИЯТ ГОСТ

Кубрат Пулев е боксьорът, който ни дава най-много поводи за национална гордост в последните години. Той се състезава в професионалния бокс от 2009 г. Две години по-късно, през 2011-а Кубрат става носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория. На 5 май следващата година той става и европейски шампион в тежка категория, след като побеждава Александър Димитренко. През 2012-а е избран за спортист на годината на България, а през 2013 г. е определен за Мъж на годината. За приноса си към страната ни през 2013 г.известният боксьор е награден и с приза „Родолюбец номер едно“. Кубрат е възпитан в любов към родината от баща си Венко Пулев, който също е шампион по бокс. Той започва да тренира синовете си Кубрат и Тервел още когато са съвсем малки и им дава стабилна основа за професионалното им развитие. Едва 13-годишен, Кубрат става част от школата на ЦСКА, а четири години по-късно вече е и в националния отбор на България. През 2002 г. завоюва първото си голямо отличие – купата „Странджа“. Следват бронзови медали от световното първенство в Китай през 2005-а и от европейското в Пловдив на следващата година. През 2008-а боксьорът се изкачва и на европейския връх, като печели титлата в категория над 91 кг на първенството в Ливърпул.


Четете още:

🔴 В с. Долен - архитектурният резерват, където времето е спряло...

🔴 Конфуций: Ако мразиш, значи са те победили

🔴 Уникална рецепта за бъркана баница





Източник: Труд





Коментари

горе