Акад. Атанас Атанасов: Бог е най-големият генен инженер! (ИНТЕРВЮ)
Представяме ви интервю с академик Атанас Атанасов, ръководител на Съвместния геномен център към СУ „Кл. Охридски”. Центърът е
единствен по рода си в България и на Балканите, притежава високотехнологична лаборатория
и работи по най-високите международни стандарти. Извършва изследвания и селекция
на стари български сортове семена, като работи предимно в направлението на ключовите
продукти за изхранване и преветция на здравето на населението на Земята.
Преди повече от 10 години въпросът за генома не беше център на обществения интерес
по този начин, както е днес. Преди седмица, например, българското правителство
подписа споразумение за предоставяне и обмен на ДНК данни със САЩ. Това засяга
ли обществения интерес днес?
Нека ги разделим нещата на две. Генетиката вече има много разклонения и стана
толкова зависима от другите дисциплини, така че всичко е обвързано, бих казал
– интердисциплнарно. Вече не можем да говорим за един организъм, без да се съобразим
с останалите. Тази наука прерасна в омикс технолигии, защото самият ген нищо не
означава, без останалите гени и проявлението им. Все още не можем да разберем
как генът функционира, от какво зависи и в крайна сметка какво произвежда. Вече
разбрахме, че ДНК материалът е важен, но зависи в каква среда се намира. Реализацията
му може да бъде в десетки или дори стотици варианти. Ако Елица или Атанас попаднат
в Америка, Китай или Аляска всъщност ще бъдат различни личности. Същото се отнася
и до по-низшите организми. Например, еболата, който е най-известният лош патоген,
който го има по всяка вероятност навсякъде, се проявява в Африка. Развитието на
другите науки обърна генетиката с главата надолу. Епигенетиката показва колко
важни са външните фактори, за да може един материал да се прояви. Ето защо обмяната
на ДНК данни е много важно. Най-вероятно се е имало предвид контрол над тероризма.
Ние като геномен център не, че не можем да се намесим в този процес, касаещ хората,
но всеки трябва да си знае мястото и силата. Ние се занимаваме с биоикономика,
т.е. с какво човек би могъл да се храни, с какво би могъл да предотвратява стресови
фактори и заболявания. И в този смисъл ние се занимаваме с подобряване на културните
растения и по-специално два ключови за изхранването на населението вида – пшеницата
и слънчогледа. Но освен това – царевица, ечемик, картофи, соя. Те общо формират
60 % от диетата на човека. Обаче България е богата и на други културни растения,
въпреки че ние не отглеждаме соя в този вид, който светът го произвежда. Много
важно за България е отглеждането на лозата и произвоството на вино, както и етерично-маслените
– розата, лавандула, мента, салвия, кориандър и др. Маврудът и розата са символи
на страната. Те съществуват още от тракийско време, въпреки че има сведение, че
розата е пренесена преди 350 г. от Иран. Третите по важност култури са билките,
произвоството на мед, млечно-киселите бактерии. Те са природна даденост. Комбинацията
лактобацилус Булгарикус и стрептококус позволява производство на кисело мляко,
което ако се изнесе навън, след три месеца млякото ще има друго съдържание.
Това свързано ли е с хората? Има една карта от 1938 г. правена в Германия, която
показва разпространението на бактерията в границите на стара България или където
са живели предимно българи. Възможна ли е такава връзка? Може ли да се смята,
че флора, фауна и човек формират един общ друг субстрат, по-благоприятен за живот?
Дори без да е проучено още сега мога да кажа, че всичко е обвързано и всяко нещо
влияе на другото. Както човекът влияе обратно върху природата, така и микроорганизмите
са обвързани с нас и ни влияят. С това се обяснява и проявата на млечно-киселата
бактерия при различен вкус на млякото в Балкана, Родопите или другаде в страната.
Зависи с коя друга бактерия лактобацилус Булгарикус ще сключи първо брак, т.е.
зависи от симбиозата. Никъде другаде по света го няма това. Другото е монокултура,
т.е. само един щам. Ние не сме проучили как квантовата физика и химия влияят на
гените, вече отиваме на под молекулно ниво и коя комбинация обуславя крайният
продукт. Колкото повече навлизаме, толкова повече разбираме колко малко всъщност
знаем. Но ние сме толкова богати и не знаем дори колко, а стоим бедни и се оплакваме.
За нас перспективата за развитие е изследване на водата, защото май ще се окаже
по-жива и от нас. Още не знаем защо в България има най-много водни минерални източници
и както казват, че за всяка болка има билка, така може да казват, че за всяка
болест има вода в България.
В София има около 60 минерални извора...
Да, във Велинград са 90, в България има 660 хотела СПА с изключителни битови условия
за лечение и отдих, с които човек може превантивно да се лекува. Всички условия
заедно с планинския въздух, ако България съумее да направи инфраструктура, да
канализира информацията и да ги рекламира, ще рещат проблемите ни. Какво означава
пустиня и петрол, без вода? Това, което Бог е създал, никой друг не може да сътвори.
Бог е най-големият генен инженер.
Дали водата е преносителката на информация и на генетично ниво?
Да, вече има сигурни доказателства да това. Даже моят колега, с който работим,
той проучва не само лечебния ефект на всяка билка, но и въздействието на комбинацията
от различни съставки. Например трънката, която е богата на полифеноли и аронията
на антиоксиданти. Котешката стъпка е друга съставка, която пък има антиканцерогенен
ефект. Тоест събираш три продукта с антиоксидантни качества, но комбинацията с
биологично активни съединения, които са свързани с човешкото здраве, са три и
съответно ефектът е три пъти по-голям, отколкото единичната им проява. Няма една
билка, лечебна за всички болести.
Хлябът все още е основна храна за хората. Вие сте казвали, че голям процент от
гените на пшеницата се съдържат в тялото на човека и че генетичният материал на
хляба влиза буквално в генома на човешкия организъм. Така излиза, че изразът:
това, което ядем, това сме ние, е абсолютно верен. И ако е така, това формира
ли по някакъв начин хуманитарния характер на човека, неговата човешка същност?
Да, точно това искам да кажа. Всичко, което консумираме, то влияе. Всеки има силни
и слаби страни и ние наричаме това геномика на човека. Защото сега, когато е дешифриран
геномът, ние го казваме „секвениран”, от ден на ден разбираме не само за това
кои гени за какво отговарят, но и кой ген от какво е зависим и кой е нормален
или анормален. Същото се отнася и за това какво се консумира и качеството на хляба.
Ние знаем коя съставка може да засили или да отслаби генетичен дефект, дори да
го елиминира. Нутригеномиката изследва как ДНК се комбинира с храни и напитки.
Ние срещаме геномите като крайни продукти, защото те определят синтеза на различни
активни съединения. Но дали са едни или други според географската среда или дали
дивата пшеница има същите качества като питомната и е с едно й също качество,
ние вече знаем, че не е. Вече въпрос на технология е един сорт да е по-качествен
от друг. Но ако той е качествен и предварително е подобрен, той ще се проявява
различно. От полето до вилицата, какъвто е европейският израз, трябва да се проследи
влиянието на всички фактори. Затова биологичното земеделие е ключовият фактор
за оцеляването и бихме могли да се върнем обратно в природата. С глада, бързите
климатични промени и мутацията, ние няма да избегнем напълно химията, но да можем
да я редуцираме до степен, в която тя по-малко да влияе на почвата, тогава ще
имаме успех. Почвата ражда всичко.
Може ли да се направи рецептура за здравето на българина, която да е валидна
за максимален брой хора, без да е панацея, но да удовлетворява нуждите на по-голямата
част от хората?
Да, нашето честно желание е това. Може би това е най-хубавият въпрос, който задавате.
С опита, който набираме и познанията, които имаме в регионален, европейски и световен
мащаб, аз мисля, че имаме като даденост да предлагаме варианти на хората. Можем
съобразно човека, неговата възраст и генотип всеки да си избере рецептурата и
формулата за по-добър живот. Ние имаме определени дадености като държава. Например,
пчелните продукти, но не знаем как да ги използваме и в какви комбинации. Мед,
пчелен пражец, прополис, пчелно млечице и сега перга са съставки, които могат
да се комбинират. Засега сме много назад с изследването на пергата, с нея още
не работим. Яйцеклетката, която поражда живота е най-богата на съставки, а те
трябва да са толерантни към стрес, да събират най-доброто. Например пчелен прашец,
5 мл „клиновитал” и вода дават енергия за цял ден. (б.а. „клиновитал” е антиоксидантен
препарат с доказани антиканцерогенни качества, създаден от екип в геномния център)
Ти си освен бодър и толерантен към всички, имаш желание за работа, това те вкарва
в релси, както се казва. Това те кара да гледаш на света положително, освен всичко
друго. Ако гледаш нещо с неприязън, то няма как да ти влиае добре. Целта на Съвместния
геномния център е да направи така, че тази природна даденост, която имаме да се
оползотворява максимално. Ние имаме и хиляди водоизточници с изворна вода. Тя
се доближава максимално до структурата на нашата клетка. Като пием чешмяна вода
сигурно няма веднага да умрем, но тя не ни влияе по същия начин, както изворната
вода и в съчетание с други активни вещества, дава друго качество на живота. Това
са прости неща. „Столетник” (б.а. друг продукт на центъра), мавруд и препечен
пълнозърнест хлаб снябдяват с всички необходими вещества организма.
Вие изследвахте сорта „мавруд” и научихте ли още нещо, стигнахте ли до продукта?
Да, навлязохме надълбоко в темата и го разглеждаме от няколко посоки – като грозде
и като продукта – вино. Сега искаме да разберем защо става в Асеновградско. Пак
всичко тръгва от почвата. Изследваме и как климатичните промени влияят и дали
един й същи технологии предполагат един й същи продукт. Сортът се променя в отрицателна
посока и искаме да върнем старата слава на виното и да научим кои агрономически
практики на кой регион или почви съответстват. Това е наш тригодишен проект по
7 Рамкова програма заедно с винзавода в Асеновград. Наблюдваме каква оран и каква
резитба дават най-добри резултати за качеството на сорта. Дори колко чепки оставяме
и какво е обезлистяването. Така става ясно кои фактори как въздействат за произвоството
на добро грозде с високо захарно съдържание и други необходими качества. Той трябва
да има и нужното слънчево нагряване. Ако не се пръска със силни пестициди и инсектициди,
ти имаш биологично чисто вино. Това е в крайна сметка целта. Подготвяме и нов
етикет. Ресвератролът (б.а. антиоксидантът) е толкова висок, колкото Пино ноар
от най-добрите региони. Маврудът е тракийски.
Зейлата може ли да се произвежда пак както едно време при траките?
Това е въпросът – можем ли да накараме гените, които са заспали да се събудят,
но бъдете сигурна, че едва ли ще можем да възстановим напълно съдържанието. Освен
това ние не трябва да игнорираме вкуса цвета и аромата за да се харесва на хората. В следващите три години много важен въпрос за нас са трите големи групи – децата,
хората в активна възраст и възрастните да получават достатъчно енергия, но не
с енергийни напитки, които априори се връщат по обратен ред и влияят негативно.
За третата възраст вече трябва да се прецени какво да се редуцира и какво да се
компенсира, защото липсват някои ензими. Свършат ли човешките ензими, свършва
и животът.
Това може да е нова човешка кауза и за правителствата – да има политика за поддържане
на човешкия характер на цивилизацията?
Да, определено. Нашата кауза е човешкото здраве, но и как българските дадености
да се превърнат в съществен елемент за възстановяването му. Българската диета
може да позволи да се увеличи туристопотокът няколко пъти поне.
Интервю на
Какво четем:
🔴 Спасяват в Пловдив 22-годишен с тумор, в САЩ му поискали 40 000 долара🔴 Бабини лекове за предпазване от простуда и грип
🔴 Кой възвърна Южна Добруджа към Отечеството през есента на 1940 г.?
Източник: portal12
Коментари
Последвайте ни във facebook!
