Инсулт поразява Гец на сцената в Стара Загора

В село Разпоповци, днес квартал на град Елена, никой не е пораснал, без да мине през читалището. Името на селото дошло от някой си поп Мартин, чиято жена хубавица местният бей отвлякъл. Вбесен, отчето хвърлил расото, нахлузил четническа униформа, набучил в пояса пушкала и ножове и зазидал похитителя и неверната си булка живи в една пещера. След този зулум започнали да го наричат Мартин Разпоп. Христо Тарсанков, който преди години беше нещо като духовен кмет на селото, разказваше: „Представяхме пиесата „Чумави”. Отрязахме на сцената дупка. Оттам трябваше да излезе страшният дух. Актьорът предварително стъпваше на една маса, а четирима яки мъже бавно го повдигаха нагоре. Залата занемяваше, а струпаните пред рампата дечурлига се разбягват ужасени. Само едно не мърдаше. Седеше и гледаше като препарирано. В следващата пиеса му дадох роля. Казва се Георги Георгиев. А онзи поп Мартин му е далечен прадядо”. И понеже актьори с това име много, колегата Димитър Бочев или режисьорът Рангел Вълчанов, битуват и двете версии, добавили в края му, едно тире и допълнението - Гец.

На 4 октомври големият актьор Георги Георгиев-Гец трябваше да чества деветдесетгодишен юбилей. Но точно преди две десетилетия се случва непоправимото. Той припада за кулисите, след като е казал последните си реплики от пиесата „Хотел Плаза”. На финалния поклон вече не е на сцената. В следващите дни така и не идва в съзнание. Отива си от този свят на 2 септември 1996 точно на седемдесет години.
Трънлив, изпълнен в пот, слава, нелепости, наивитет и аплаузи е пътят на крайно бедното момче от Балкана до първата сцена на България. Началото не е много успешно.

Два пъти е късан на приемните изпити

за Държавното висше театрално училище, докато професор Филип Филипов не забелязва таланта му.

През 1953 година Гец е вече в трупата на Народния театър. Следват годините, в които не слиза от сцената. Създава блестящи образи. Става един от любимците на зрителите. Изиграва седемдесет роли. Печели награди. В пиесата на Георги Джагаров ”Прокурорът” играе главната роля. Но тя скоро е свалена от сцената, въпреки че авторът й е любимец на Тодор Живков. Същата е съдбата на едноименния филм, в който името на Гец е начело на титулните надписи. Невена Коканова, чийто съпруг Любомир Шарланджиев е режисьор на лентата, пита Първия на какво се дължи забраната. Той почти шепнешком й отговаря, че недоволството идва от Москва.

През 1991 година една част от звездите на трупата на Народния театър принудително е пенсионирана. Между тях са Таня Масалитинова, Андрей Чапразов, Славка Славова, Георги Черкелов, Виолета Бахчеванова, Асен Миланов - актьори, изиграли десетки главни роли, творци, дали живота си за авторитета и успеха на най-престижната ни сцена. След 38-годишна вярна служба Гец също не е пощаден. Новината научава по телефона от секретарката на директора на театъра Васил Стефанов. Тя предава още, че му предлагат роля в една от следващите пиеси. Още на другия ден той я взема и започва да чете. Прелиства напрегнато страница след страница. Стига до последната и вижда там трите реплики, които трябва да произнесе героят му. Разочарован, захвърля папката.

Гец и Григор Вачков във филма „На всеки километър”

Въпреки че професор Стефанов в последващи интервюта отрича да е виновен за професионалното покушение над големите актьори и че продължава да твърди, че е останал приятел с Гец, това трудно може да бъде прието за чиста монета. Огорчен, големият актьор, а и неговите прогонени колеги, не само че никога повече не пристъпват прага на любимия си театър, но и отбягват да минават по близките улици.
И тъй като сцената е всъщност животът на тези хора, те продължават да търсят път към нея. Димитър Барбуков създава заради тях театър. Като истински аркашки те обикалят големи и малки провинциални градчета, играят в неотоплени салони, в които няма дори и гримьорни. В залите обаче никога няма празни столове. Трудно се побират и правостоящите. Хората са щастливи да видят отново любимците си.
На 2 април 1996 година в Стара Загора се играе пиесата „Хотел Плаза”. Още преди да тръгне, Гец не се чувства добре. Има високо кръвно, но отхвърля всяка идея да се откаже от пътуването. Хората са си купили билети, казал, не мога да не отида. При третото действие му става лошо:

Залита и забравя репликите си

Това забелязва партньорката му на сцената Таня Масалитинова. Зрителите се смеят, мислят, че това е част от драматургията. Когато те вече възторжено аплодират актьорите на финала, Гец лежи безпомощен на четири стола зад кулисите. Инсулт. В болницата в Града на липите се суетят в продължение на три дни. Не могат да намерят решение за лечението и това се оказва фатално. Когато в София предприемат операцията за отстраняване на хематома, вече късно. Болният е в кома. Той така и не идва в съзнание в следващите пет месеца. На втория ден на септември животът го напуска.

Актьорът със семейството си

През годините Гец изиграва шестдесет роли в киното. Осемнадесет от тях са главни. За първи път застава през камерата във филма „Утро над родината”. На екрана той е бил разузнавач, партизанин, бандит. И винаги блестящ. За ролята си в „Селянинът с колелото” получава голямата награда на престижния московски кинофестивал. Осем пъти му е присъден призът за най-добра мъжка роля на форума „Златната роза” във Варна.

Но в киното голямото разочарование не го отминава: Синът на Гец Иван Георгиев, който също твърде рано си отиде от този свят, разказваше приживе вълненията си, своите и на баща си, около филма „На всеки километър”. Тогава той е на 11 години. Изчита на един дъх сценариите за първите 13 серии. Увлечен е до маниакалност, сякаш държи в ръцете си криминален роман от първа класа. Самият Гец, който дотогава има вече няколко десетки филма зад гърба си, достатъчна популярност и слава, също се вълнува. Може би защото за първи път играе в сериал. Както винаги, съпругата му се заема да намери и изчете доста книги за времето и епохата на филма и заедно с Войводата работят върху бъдещия образ.

Докато вървят „километрите“, Иван непрекъснато надава ухо за случките пред камерата. Това, което разказва баща му, е не само интересно, но понякога и драматично.

“Още при заснемането на първата серия Гец едва не загива

Той трябва да преплува част от Дунав. Месецът е ноември. Студено е, освен това е облечен в дебели шаечни дрехи и тежки обувки. Гец е добър плувец, но за всеки случай пита стоящите наблизо моряци:

- Дълбоко ли е?

- Не повече от 30 метра! - е техният отговор.

Режисьорът дава указанията:

- Скачаш от шлепа. Плуваш, колкото сили имаш. Като се измориш, се обръщаш по гръб. Това е знак да дойде моторницата и да те прибере.
Камерата се завърта. Актьорът скача и действа.

Плува до последен дъх, накрая се обръща

След миг вече чува как двигателят на лодката започва да кашля и не може да запали. С пет километра в час течението го отдалечава от останалите от екипа и го замъква надолу. В главата му се въртят думите: „Не е дълбоко - 30 метра.“

Спасява го рибарска лодка, която случайно е наблизо. Другата така и не запалва.

Вкъщи обаче историята се разказва особено весело и без никакъв драматизъм.

Във филма „Няма нищо по-хубаво от лошото време”

Започват прожекциите. Гец е в очакване. Той вече е гледал филма. Въобще големият актьор има навик и моли режисьорите предварително да се запознава със заснетия материал. Той коригира в движение играта и образа. Въпреки това с чаша бяло вино в ръка той застава пред телевизионния екран като обикновен зрител. Но в края се оказва, че не е никакъв обикновен зрител, защото започва да си намира кусури. Войводата никога не е докрай удовлетворен. Винаги гледа критично. Съвсем конкретно анализира грешките: „Не трябваше да се обърна по този начин пред камерата. Иначе щеше да бъде по-добре“.

В крайна сметка като всеки творец и Гец обича да го хвалят.

Предпочита критиката да остава в интимния семеен кръг. Колкото повече серии се въртят, толкова повече синът на Георги Георгиев става все по-желан събеседник сред своите съученици. Те искат да им разказва какво се е случило в кухнята на сериала, как са правили различните сцени. Често след училище момчетата от махалата са потъвали в новостроящите се блокове, за да изиграят поредната серия на „На всеки километър“.

Гърмят дървени пушки, свистят книжни фунийки. Но така или иначе на Иван никога не се пада ролята на Сергей, дори на Войводата. Той остава някъде в епизодите на детските игри. Но пък има привилегията да познава лично Стефан Данаилов и е особено щастлив, когато непобедимият майор Деянов го пита: „Как си, Иванчо?“

Когато се подготвят следващите серии от филма обаче, за ролята на шефа на разузнаването в нова социалистическа вече България е избран друг актьор - Стефан Гецов. Всъщност той като любимец на Тодор Живков сам си издейства тази привилегия.

Баща ми беше много огорчен, разказваше Иван Георгиев. Той никога повече не отвори телевизора, когато се излъчваше „На всеки километър”.

Исак ГОЗЕС