Да станеш островитянин - остров Света Анастасия, Бургас
Да отидеш в Бургас и да не стигнеш до
В Бургас е много хубаво. Кой каквото и да ни разправя, ние си харесваме южната морска столица и всеки път ни харесва все повече. Да не се обиждат варненци, да ни поканят на кафе и ще пишем и за Варна. Може да е предубеждение, а може пък наистина градът да става все по-красив, чист и европейски, но през нашите очи има голямо развитие, и то в положителна посока. Още с влизането забелязахме новата инфраструктура – там сега са модерни пешеходните мостове във въздуха, над натоварените кръстовища. Спирките на автобусите напомнят космически кораб, а завидяхме и на автопарка на градския транспорт. В центъра паркирането очаквано е платено, но пък е лесно, има автомати за талони навсякъде и не търсиш лели и чичковци в зелени жилетки. А мегданът за разходки става все по-голям от година на година, появили са се нови китни улички за пешеходци, с красиви пейчици, на които може да поседнеш, да си починеш и да изпиеш едно кафе или бира.
Една прекрасна снимка от Бургас направена от моя бургаски приятел
Бургас42.496749, 27.475294
В Бургас човек може да се умори само от разходка. От единия край на центъра –
до Свободния, до другия – на входа на морската градина, си е доста разстояние,
и никак не се взема бързо. От гледане на забележителности (поне за нас бяха забележителности),
не ни остана много време за други дейности. Първо покрай чудесната аква-зона с
фонтаните на пл. Тройката, да поседнем и там на пейките, а след това да разгледаме
изложбата със снимки от
Мостикът на Бургас също е наскоро ремонтиран и превърнат в сериозна атракция за посетители от близо и далеч. От Община Бургас са се постарали да го направят не само красив и приятен за разходка, но и интересен, доколкото може да бъде интересен един мост. През няколко метра от двете страни на пешеходната зона са наслагали информационни табели с любопитни факти за историята и културата на морския град. Една бе за поетите на града, друга за архитектурата, трета за пристанището. Научихме, че през 1899 година на бургаското пристанище е запален първият български пристанищен фар. През 1899 г. френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира в пристанището три фара, които представлявали петролни лампи със 187,5-милиметрови оптики. Главният е поставен на южния край на източния мол и в началото излъчвал постоянна бяла светлина, издигната на 16,7 м надморска височина върху бяла метална кула, висока 8,6 м. На другата година са пуснати в действие и другите два фара, поставени в краищата на малките вълноломи, които ограждат входа на пристанището.
Не пропуснахме да се качим и на най-горната тераса на мостика, която от общината
са се опитали да превърнат в своеобразен туристически компас за района на Бургас
и залива. От три страни на терасата са закачени информационни табели, указващи
посоката, към която гледаме, и какво се намира там. Успешно бяха уцелили местата
на табелите за юг и изток, които насочват вниманието към пристанището и към
Този път бяхме твърдо решени да стигнем до остров „Света Анастасия“, който от
2014 година насам е топ дестинация за посещение в Бургас. За целта проучихме графика
за посещения в сайта им и на следващия ден, въоръжени с фототехника и позитивно
настроение, се отправихме към Морската гара, откъдето тръгват корабчетата. За
острова през лятото има пет курса на корабчета – в 10:00; 11:00, 13:30, 15:00
и 17:00ч. Повечето се извършват от синьо-белия общински кораб „Анастасия“, а някои
– от по-големия частен кораб „Кук“. Цената е една и съща за възрастни – 12 лв
за сезон 2016, с тази разлика, че на частния кораб се таксуват и децата, които
на „Анастасия“ се возят безплатно. Мястото от където тръгват корабчетата е
След края на активния плажен сезон, т.е. след 15 септември, посещението на острова изисква малко по-сериозна организация, тъй като се оказа, че не всички кораби пътуват по разписание.
По информация от служителите, продаващи билети до острова, този сезон вероятно ще има курсове до края на октомври. След захлаждането на времето интересът на туристите рязко намалял, курсовете са намалени до едва три на ден и се правят изключения единствено за по-натоварени дни като събота или официални празници. В такива дни обаче интересът рязко скача и нашият опит да се качим на лодката в 13,30 се се увенча с пълен провал. По-предвидливи от нас хора си бяха запазили предварително места, а капацитетът на кораба е ограничен до 100 души и нямаше никакъв начин да се вмъкнем и ние.
Така под топлото обедно слънце се озовахме в района на гарата и ни посъветваха да изчакаме до 15 ч, когато по изключение щял да пътува и корабът „Кук“, заради големия интерес. Предупредиха ни обаче, че в последните седмици планираните курсове от 17 ч почти винаги пропадат заради липса на туристи. Корабите не пътуват и в лошо и ветровито време.
Чакането на Морската гара съвсем не е като да чакаш на някоя обикновена гара, умирайки от скука някъде в нищото. В района на Морска гара – Бургас е не по-малко приятно за разходки, отколкото в Морската градина например, и всъщност е доста интересно. Двата часа минаха бързо, а успяхме да се полюбуваме и на гледките към пристанището. Около Морската гара кипеше бурно строителство, районът се облагородява усилено. Останахме много приятно изненадани от новата детска площадка, дори съжалихме, че дъщеря ни не бе с нас, за да подивее с множеството други деца. Навсякъде в района на гарата са наслагали и пейки и беседки с изглед към морето, където чакащите пасажери могат да си починат, а рибарите – спокойно да си наловят вечеря. Така в разходки откарахме 2 часа и малко преди 15 часа бяхме строени на пристана, за да не изтървем и следващия кораб.
Ако не ви се разхожда на Морската гара, оттук започва и Морската градина, а и
има и плаж съвсем наблизо. Може да се разходите до морското казино и да се върнете
с редовните бусчета между казиното и гарата. А ако продължите все по брега, ще
стигнете до Атанасовско езеро и
Корабът „Кук“ ни изненада приятно с това, че е доста по-голям от „Анастасия“ и никак не бе пълен. Докато го разгледаме и изпием една бира, вече ни стоварваше на малкия островен кей и се заизкачвахме по пътечката нагоре към манастирските сгради. Този път гладът ни беше по-силен от любопитството и се отправихме първо към ресторант „100 години назад“. Да си намерим маса и да има нещо останало след тълпите изгладнели туристи на обяд си беше чист късмет, както бе споменато и в менюто на ресторанта. Паламудът, рибената супа и хайверът бяха на ниво, обслужването – чудесно, а цените – съвсем прилични като за остров.
остров Света Анастасия42.468056, 27.553056
Остров „Света Анастасия“ се намира на около 6,5 км югоизточно от Бургас, в рамките
на Бургаския залив и върху скромната площ от 8,5 декара. Историята разказва, че
бил заселен още през IV-VI век, а от XV век датира манастирът „Света Анастасия
Фармаколитрия (Лечителка)“. През годините светата обител била многократно опожарявана
и нападана от пирати, но не липсват и легенди как светицата чувала молбите на
монасите и носела бури и беди на морските разбойници, защитавайки острова и неговите
обитатели. В по-близкото минало обаче съдбата на манастира била трудна, като той просъществувал
до 1923 година. След това островът бил превърнат в затвор за политически престъпници.
132-ма комунисти и земеделци били заточени там заради недостиг на места в бургаския
затвор, но скоро местните власти установили, че поддръжката на подобно съоръжение
на остров е трудна. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година обаче
затворът пак заработил. След 1944 година островът, наречен междувременно Болшевик,
се връща към мирния живот и става любимо място на бургаските културни хора. Поетът
Христо Фотев прекарвал много време там и дори му излязъл прякор „губернатор“ на
острова. В онези десетилетия на „Света Анастасия“ имало скромен хотел, т.е. старите
затворнически килии, но с чисти чаршафи. Имало и малко ресторантче, а романтиката
била допълвана от запазената
Днес на острова е не по-малко романтично и интересно, въпреки че ми се ще да бяхме го посетили и по онова „девствено“ време, когато е бил труднодостъпен и не е бил официална туристическа атракция. Все пак, не може да не отдадем дължимото на община Бургас за облагородяването на островчето и организирането на редовен транспорт до него, което даде възможност и на нас да го посетим.
Стъпвайки на кея на „Света Анастасия“, първо виждаме малкия каменист плаж. Изкачваме
се по пътечката към манастирските сгради, приятно реставрирани и превърнати в
хотел и музей. В някогашните килии все още може да се
Островът може да бъде обиколен за 10 минути, но и двата часа, които ви се полагат
по графика на корабчето, няма да ви стигнат, за да разгледате всичко в детайли.
В малката
Фарът на острова пък в първоначалния си вид представлявал желязна кошница, пълна с горящи въглени, която местните издигали нощем, още през XVII в. През следващите десетилетия системата за сигнализация постепенно се подобрявала, като минала през етапите на фенери, окачени върху дървен или железен стълб. През 1889 година френска компания монтирала истински фар върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище, а светлината му се виждала на 10 мили. Настоящият фар е от 1914 година.
Старата манастирска сграда днес приютява както хотел, така и музей. Малко странен музей, за който не сме сигурни дали оправдава входната такса от 6 лв, но бяхме длъжни да пробваме. Вероятно поради липса на материални артефакти, които да бъдат изложени в него, основателите на музея са заложили на мултимедията и специалните ефекти. Което само по себе си не е лошо, но когато целият музей представлява празни стаи, опасани от всички страни с екрани, прожектиращи нещо, започваш да се чувстваш повече като в кино, отколкото в музей. Все пак не си тръгнахме с празни ръце от музея, тъй като ни подариха сертификати, че сме станали островитяни. Сега имаме и материално доказателство, че наистина сме били там и не сме се монтирали върху откраднати от някого кадри от острова.
След като не пропуснахме да уважим и ресторанта с вкусните му гозби, остана да видим и лекарната, споменавана навсякъде в пътеводителите. За съжаление късмет с нея нямахме, тъй като затваряше, а персоналът бързаше да се прибере с корабчето с нас. В късния септември изглежда бяха поприключили с обслужването на клиентите, защото се оказа, че и половината неща от менюто вече не ги предлагат. Иначе през лятото сигурно е много приятно да седнеш да изпиеш една лимонада на терасата на лекарната, която е буквално на скалите до морето.
Островът може да се похвали със завиден брой забележителности за площта си. Друго интересно около него са причудливите скални образувания в морето – Гъбата, Вкамененият кораб и др. Вкамененият кораб действително прилича на кораб (дори доста повече от Корабите на Синеморец), а легендата разказва, че едно време бил превозно средство на пирати, опитващи се да ограбят острова, но Света Анастасия им пратила буря и те се издавили, а корабът се вкаменил.
Можеше да разгледаме и други неща на острова, но късметът ни да го хванем без хора бе за сметка на времето, прекарано там. Оказа се, че корабчето, което потегли от Бургас в 15 ч, в 17 ч натоварва пътниците наобратно и така им се събира не повече от час и половина престой. А ако изпуснеш кораба, няма с какво да се прибереш, и решихме да не прекаляваме с адреналина.
Романтиката не ни е фикс идея по време на нашите пътувания, но понякога сама
се появява и се налага да си я носим и в пътеписите след това. Така се случи и
с разходката в Бургас. В града си имаме любимо заведение, което носи името „
Какво четем:
🔴 Чуйте песента "Вълшебен ден", която ще ни представи на Детската Евровизия🔴 Как България стана най-големият износител на лавандулово масло в Европа
🔴 Момче върху шест етажа
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
