Едно от най-големите открития в медицината
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Въпреки че България заема малка площ (110 хил. кв. км) на световната карта в
сравнение с други държави, мястото й в исторически план не е малко. Това важи
с особена сила по отношение на науката. Предвид тежките периоди, през които сме
минали, е истинско чудо колко много време и труд са отделени да се прави наука у нас.
Плодовете на тези опити са многобройни и днес се радват на популярност из целия
свят. Наш дълг е да знаем и да не забравяме имената на големите откриватели с български произход. Имаме право
да се гордеем например с Георги Иванов и Джон Атанасов, както американците с Нийл Армстронг или Александър Бел.
В това издание на „Успехите на България“ разказваме за още едно от великите дела в глобален мащаб, дело на българин. Д-р Иван Митев е откривателят на шестия сърдечен тон. През 2009 г. откриването на шестия сърдечен тон е избрано от зрителите на БНТ за най-значимо българско научно събитие на ХХ век. То събира 57,18% от гласовете на зрителите, като изпреварва „Нивалин“-ът (10,7%) и изобретяването на компютъра (7,15%).
Иван Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в с. Крушовица, област Враца. След завършване на гимназия заминава за София, за да учи медицина в Софийския университет. През 1950 г. се дипломира и отива в Русе, където работи до 1960 г. Започва като главен инспектор по майчинство и детство в отдел „Народно здраве“ в Русе, а през 1953 г. е повишен в началник на отдела. През 1960 г. става научен сътрудник в Научния институт по педиатрия. За няколко години се изкачва в йерархията и заема различни ръководни длъжности – стига до директор на същия институт и главен специалист по педиатрия в България. Тези длъжности докторът упражнява до пенсионирането си през 1989 г.
Блестящият професионален път обаче не е това, с което д-р Митев остава в историята. Най-голямата му заслуга в областта на медицината е откриването и регистрирането на шестия сърдечен тон, който по-късно става известен в международната общност като „тона на Митев“.
За по-голяма яснота за значимостта на това откритие е нужна малко информация за сърдечните тонове. Това са звуците, които се чуват от биещото сърце при изпомпване на кръв. Те се ползват в кардиологията като един от най-добрите диагностични показатели. Тяхното проследяване е неинвазивно (не нарушава цялостта на тялото на пациента и не навлиза в него) за разлика от други методи в сферата, които биха могли при често, а даже и при еднократно прилагане да причинят допълнителни нарушения. Тоновете са обект на интерес за медицината още от времето на Хипократ. С просто ухо могат да се чуят първите два сърдечни тона. Това е характерното „тупкане“ на сърцето, което всеки познава. Със стетоскоп може да се чуят трети и четвърти тон, а с техниката фонокардиография се долавя и петият тон, открит през 1951 г. от френски лекар.
До 70-те години на ХХ век регистрираните сърдечни тонове са пет и се използват активно в кардиологичната практика. През 1972 г. д-р Митев по време на преглед на свой пациент забелязва особен шум между първия и втория сърдечен тон. Той не изпитва съмнение в това, че чува отделен звук, но си задава въпроса дали е възможно това да е самостоятелен тон, неизвестен до този момент на медицината. Сам не може да повярва на откритието си и години по-късно в интервю признава, че е изпитвал съмнение и известен страх дали не се среща с нещо, вече познато на науката. За щастие обаче вътрешните му колебания не го спират. Той осъзнава значението на подобно откритие. През 1974 г. публикува статия, в която описва подробно своите наблюдения. Тя веднага става изключително популярна в медицинските среди. Много лекари от Франция, Съветския съюз и Америка подкрепят д-р Митев и застават категорично зад позицията, че това е не друго, а отделен сърдечен тон, който кардиологията не познава до момента. Откритието е сензационно! То е първото официално българско откритие в медицината и второто българско откритие след това на Георги Наджаков.
Както всяко голямо ново откритие обаче и това среща опоненти. Започва дълго отстояване, докато бъде официално признато. Най-голяма заслуга за това докторът отдава на българските юристи, работили по случая. Той обяснява, че те са го подкрепили напълно в борбата да се наложи пред Института за изобретения и рационализации. Тези усилия накрая наистина постигат успех и през 1980 г. на кардиолога е връчено отличие за научния му принос, а шестият сърдечен тон завинаги е вписан в регистъра на института.
Освен неоспоримите ползи, които има познанието за шестия удар за лекарската професия, то донася след себе си и други любопитни исторически факти. Същата година, в която д-р Иван Митев получава своето отличие от тогавашния държавен глава Тодор Живков, е създадена и пощенска марка в чест на събитието. Тя е първата в света марка, посветена на кардиологията. Този прецедент в историята на филателията превръща пощенския знак в ценна придобивка за всеки страстен колекционер. Признание за стойността на българското медицинско откритие се среща и в областта на географията. В чест на д-р Митев е кръстен Митевият ледник, който се намира на о-в Брабант в архипелаг Палмър, Антарктика.
Д-р Иван Митев умира през 2006 г., завещавайки на своята наука тежката, но удовлетворителна задача да доразвие хипотезите относно произхода на сърдечните тонове и да извлече от тези познания пълната гама от ползи, на които медицината може да се радва. Това е дело, чийто край е нереалистично да бъде развит в рамките на един човешки живот, но за огромно щастие и гордост началото е сложено, и то от българин!
Какво четем:
🔴 Скандал и мизерни условия изгониха Хасан и Ибрахим от София🔴 България е домакин на Международната олимпиада по астрономия
🔴 Безумието в Полша – затвор за аборт и жестоко погазване на правата на жените
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
