С книга и филм - Да не забравяме Георги Георгиев


На 4 октомври  големият български актьор трябваше да навърши 90 години. Отиде си след мъчителни страдания от получения на 9 април 1996 г. инсулт в Стара Загора, след пет месеца прекарани на легло, първите три от които в кома, на 2 септември 1996 г. в столичната болница „Царица Йоана”. До него, в последните му мигове, бдяха жена му Цена и по-големият му син – кинорежисьорът Иван Георгиев. Почина месец преди очаквания от колеги и почитатели 70-годишен юбилей.

Роден в еленското село Разпоповци, сега квартал на град Елена, Георги Георгиев от дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище и на ентусиастите – самодейци и съвсем логично след завършване на еленската гимназия заминава за София.

Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г. Приет е едва на третия път, като междувременно работи като журналист. Единствен от випуска си става знаменит и признат творец, чийто път задължително се анализира във всяка меродавна специализирана енциклопедия. Учи в института от 1949 до 1954 г., след което попада в трупата на първия ни по престиж театър – днешният НАТ „Иван Вазов”, на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г.

Гец е от поколението актьори от ранга и мащаба на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева...

Той се утвърждава в благородна конкуренция в най-добрия ни театър сред най-изявените му творци, а чрез характерната си мъжествена и благородна осанка, естествено и непринудено излъчване и огромен талант и трудолюбие, става една от най-влиятелните фигури в след деветосептемврийското ни кино и тв, един от най-често сниманите български актьори, работили под ръководството на най-изявените ни постановчици.

Водеща в цялата кариера на Гец е героичната тема, борбата на пресъздадените от него протагонисти в миналото и настоящето за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.

Георги Георгиев – Гец е еднакво убедителен и като легендарния партизански командир в „Осмият”(1969), и като суперполицая Никола Гешев в  „Сами сред вълци”(1979), доказвайки че изпитва пиетет към силните и оформени характери от двете страни на барикадата.

Той демонстрира умението си да изгражда правдиво и убедително образа на строителя  на новия живот, изпълнен със съмнения и комплекси – „Стръмната пътека”(1961), както и да разкрие дилемите, стоящи пред стопанските ръководители в годините на техническия прогрес – „Стената”(1984).

Доказва, че за него не представлява трудност да се утвърди в криминално-приключенското кино – „Наша земя”(1953), „Нощта срещу 13 – ти” (1961) , „Златният зъб”(1962), „Цитаделата отговори”(1970), „Няма нищо по-хубаво от лошото време”(1971),  „Игрек 17”(1972), комедията – „Последният ерген”(1974), военната суперпродукция – „Зарево над Драва”(1974), актуалното политическо изследване – „Допълнение към ЗЗД”(1976), историческата хроника – „Пътят към София”(1978), „Денят на владетелите”(1986), детския филм – „Между двамата”(1966), психологическата драма –„Законът на морето”(1958), „Черната река”(1964),  „С дъх на бадеми”(1967), „Най – дългата нощ”(1967), адаптациите на литературната ни класика – „Татул”(1972), „Вечери в Антимовския хан”(1988), „Под игото”(1991), както и да участва в популярни тв сериали като „С пагоните на дявола”(1967), „На всеки километър”, първи сезон (1969), „Сами сред вълци”(1979), „Васко де Гама от село Рупча”(1986)...

Гец изпита ударите на догматичната ни критика и както бе нарочен за един от официалните любимци на бившия режим, изживя горчивината от забраната  на някои от най-съкровените и ярки творби, в които е участвал с присъщата си амбиция и всеотдайност – „Животът си тече тихо”(1958), „Привързаният балон”(1967), „Прокурорът”(1968), „Небето над Велека”(1968), недооценяване приноса на „Матриархат”(1977), съкращаване на сатирично – изобличителния финал на „Равновесие”(1983) и спирането на „Куково лято” през 1983 г., продължението на най-физиономичния му и хармоничен филм след „Първи урок”(1959)  и „А бяхме млади”(1961) в цялата му кариера – „Селянинът с колелото”(1974), в който извая скъпия на сърцето му Йордан, гражданинът със селска душа , с който постигна своята артистична пълнота и съвършенство.

Георги Георгиев – Гец остана един от стълбовете на родния ни театър, в който създаде поредица от великолепни образи като знаменит актьор, познат от превъплъщенията си в „Горещо сърце”(1957), „Пред буря”(1960), „Иван Шишман”(1961), „Златната карета”(1967), „Монахът и неговите синове”(1968),”Боряна”(1969) „Еснафи”(1971), „Тази малка земя”(1974), „Хъшове”(1976), „Бяг”(1977), „Опит за летене”(1979), „Под игото”(1981), „Образ и подобие”(1990)...

Критично селекционната драматургия и умелата режисура на водещите ни тв капацитети му дава възможност да триумфира в „Дом сред блатата”(1961), „Случка в гората”(1964), „Човекът от досието”(1966), „Среща в хижата”(1967),  „Немили – недраги”(1969), „Рожден ден”(1971), „Жена премина кръстопътя”(1974), „Човекът , който донесе дъжд”(1975), „Тази малка земя”(1978), „Златното покритие”(1981), „Суровото време”(1981), „Хъшове”(1982), „Дежурната администраторка слуша”(1985), „Вечер”(1987)...

След пенсионирането си от НАТ ”Иван Вазов” актьорът преживя втори артистичен ренесанс с гастроли с Театър 199 в Монтана, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, за да стане звезда и на театър „Барбуков” с постановките „Може би на покрива има кон”(1995) и „Скакалци”(1996).

Георги Георгиев – Гец изживя болезнено кризата в българската култура и в частност в киното и телевизията. За него тя беше още по-тежка, тъй като в продължение на четири десетилетия той беше лицето на българския екран и след мимолетните си изяви в „Под игото”(1991) и „Кръговрат”(1993), той затвори кръга на своя творчески път в театър „Барбуков”.

При нелеки за културата обстоятелства се налага да честваме паметта на любимия ни актьор. Той обичаше публиката, беше истински народен артист и като авторитет, и по популярност и все се надяваше, че нещата ще се оправят и зрителите отново ще го видят на екрана...

Непреходно е сътвореното от него на филмовата и телевизионна лента, големите му театрални превъплъщения, изключителното му личностно присъствие и излъчване, с които Гец ще остане в съзнанието ни като един от най-големите, талантливи и обичани български актьори!

БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ


Какво четем:

🔴 Димчо Дебелянов - Аз искам да те помня все така

🔴 5 магически кътчета в Родопите (първа част)

🔴 Милостивата проява на цар Иван Асен II

Източник: skif



Коментари



горе