Пътуване в историята с аромат на рози
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Пътепис за мястото, което най-силно ме е впечатлило в България“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от читателския интерес, така че ако харесвате материала и искате авторът му да спечели, споделете го с ваши познати и приятели. Приятно четене!
Чували ли сте за Еленската базилика с ударение на първaтa буква “е“? Не, въобще не става дума за град Елена или околността. Иде реч за местност край Стара планина, в близост до подбалканския път, недалеч от Сопот, където има останки от внушителен християнски храм. Въпросният не е особено популярен, но заслужава да бъде видян от всеки. Мястонахождението му обаче е трудно откриваемо и е най-добре да ползвате GPS. Ако не разполагате с такъв, алтернативата е питане.
И така, една прекрасна пролетна утрин с моя приятел тръгнахме от Стара Загора по Подбалканския път, минаващ край невероятната розова долина. Розоберът беше в разгара си, а ароматът на уханните цветове се усещаше навсякъде.
След като минахме град Сопот, на около 3 километра западно от село Антон, с помощта на съвременната техника успяхме да открием малко пътче, което без GPS-a бихме подминали. Навлизайки по него първо видяхме параклиса „Свети Илия” издигнат преди няколко години. А малко след него съзряхме и останките от чудната базилика, позната като Еленска. Нарича се така, защото се намира в месттноста Еленско край река със същото име. Не е установено откъде точно произлиза названието, но се предполага, че най-вероятно е от еловата гора наоколо, или от елените, слизащи от планината. След изчетената информация в интернет останах с впечатление, че мястото е занемарено и труднодостъпно, но за наша изненада околността се оказа поддържана, имаше дори хижа, чешма, барбекю и скамейки с маси, а освен нас срещнахме и други посетители. Изобщо околността предлага чудесни условия за пикник и отмора сред природата.
Всъщност Еленската базилика е била част от манастирски комплекс, носещ името на Свети Илия. Обителта е била активно книжовно средище по време на Втората българска държава. Манастирът е действал до края на XVII век, когато е унищожен от османските завоеватели.
Останките от църквата са доста високи, а зад тях се открива прекрасна панорама към Балкана. Който е посетил Червената църква край Перущица вероятно ще я свърже с тази, но тук и природата наоколо е приказна. Непосредствено до базиликата ще видите и малката река, наречена Еленска. Полюбувахме се на прекрасното кътче, пропито с история и го запечатахме на доста снимки.
И тъй като денят бе отреден за пътешествия, продължихме нашето пътуване край Розовата долина и стигнахме до село Чавдар. То се намира в Средна гора, на около 70 километра източно от София. Отличителното за него е, че централната му част е обновена по начин, който напомня на селище в чужбина. Всичко е ново, модерно и много красиво. Изградени са шадравани, чудни извити мостчета, градинки с ароматни цветя… Ако покривите на къщите бяха по-високи бих объркала Чавдар с румънско село в Трансилвания.
Нашата цел в Чавдар беше археологическия парк, носещ името на река Тополница. Той се намира на хълм над селото, от който се откриват прекрасни гледки. В комплекса има няколко сламени къщички, музей, заведение за хранене, а непосредствено до него – спортни съоръжения. Съвсем наблизо е и параклисът „Света Петка”. Чудесно място за разходка и почика на деца и възрастни.
Посещавайки къшичките, ще се върнете няколко хилядолетия назад. Те са изградени от кал, покрити със сламени покриви. Вътре има съоръжения от преди няколко хилядолетия. Там ще се почувствате като герои от филма „Семейство Флинтстоун”.
Къщичките са изградени на базата на намерените останки от раннонеолитно селище, датиращо от преди около 7 000 години. Там има и работилници за каменни оръдия, керамични съдове, обработване на кожи и пр.
В музея ще научите по-подробно за комплекса и времето, което пресъздава. А който желае да се потопи напълно в онази далечна епоха може да пренощува в някоя от къщичките, така както са спели нашите прапрапрапрапрадеди.
Гледките, които се откриват от там са възхитителни – виждат се село Чавдар и планините наоколо.
След като разгледахме парка, влязохме в параклиса „Света Петка”. Той е нов и изрисуван с красиви стенописи.
Тръгнахме си очаровани от прекрасните кътчета на родината, които посетихме, а по пътя отново се насладихме на уханните розови цветове на фона на гордия Балкан.
Автор: Ивелина Желязкова
Какво четем:
🔴 Горнооряховчанка спечели международна награда за поезия в Италия🔴 Откриха уникални археологически находки в Черно море
🔴 Стилиян Петров застава начело на български клуб
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
