Песни на Лили Иванова, вицове и паламуд


Щяха да го събарят, а го обявиха за нематериално културно-историческо наследство

Не рибена чорба, нито паламуд на скара или най-малкото пресни пържени попчета, а песни на Лили Иванова посрещат посетителите на рибарското селище край Бургас – Ченгене скеле. В култовата кръчма „Морски сговор“ местни и гости са насядали на чаша кафе или бира и чакат да стане обедно време, за да наблегнат тогава на рибата.

Весело и щастливо настроение царува сред жителите на селището.

„Само лакърдии, вицове и смешки са в главите ни“, подсмихват се морските вълци. Всеки от тях си има прякор. На кмета на Ченгенето – Димитър Янчев, му викат Брадата, на бай Янко са му лепнали Попчето заради името на първата му гемия – „Попче“… Следват Гошо Терсенето, Дънди Крокодила (защото много приличал на Клинт Истууд), Гошо Изгорелия, Гошо Чикагото, защото бил емигрант в Чикаго.
В това време лодка акостира на брега. „Аз съм Данчо Мъката“, представя се един от риболовците, а всички наоколо избухват в закачки и смях. Рибар разказал чисто нова история, за която се говори край хижите на Ченгенето.

Като бил войник, командирът на ротата му оставил две бутилки с ракия – да ги пази. Обаче пазенето не се получило. С колегата по наряд изпили доста от ракията, а за да не си личи, долели вода. Заради тая шашма на ротния, който занесъл бутилките за банкет, му лепнали прякор Слабата ракия.
Ние сме селището с най- много прякори. Няма тук човек, на който да не му е лепнато подходящо име, уверява засмян рибар.

Между другото, чували ли сте, морските понякога ловят само рибешки глави? Знаете ли, че леферът е най-големия хищник в Черно море. Наскоро се появи. Толкова е страшен за рибите, че попчетата се крият под подводните камъни, щом го усетят. Той не спира да убива, дори когато се е претъпкал и преситил. Каквато риба има край него, той я убива. Така прави и с паламуда, добавя кметът Димитър Янчев и продължава: „Вадим чепарето примерно и на него чернокопи, ама само главите им. Докато вдигам рибата, леферът я изял.“

Битът и културата в Ченгенето са обявени за нематериално културно историческо наследство. Идеята е на кмета на Бургас Димитър Николов, разказва Янчев.

В селището се предвижда да има няколко наколни колиби – рибарски, правени по стари снимки, в които ще се практикува старият занаят. Новите модерни методи като например траленето вече не се котират. Цяла Европа се стреми към едновремешните способи за риболов – с мрежи и въдици. С траловете, предназначени за индустриален риболов, няма как уловената маломерна риба да се пусне жива обратно. Така се възпрепятства естественото размножаване на рибата и се унищожават цели видове.

„Стремим се да запазим стария бит, да съхраним щадящия природата занаят““, заключават старите рибари.
Вече никой не плете мрежи, но това не бива да се оставя да се затрие, разсъждават те. Останали са десетина души – „последните мохикани“, които ще се стремят да обучат млади мераклии не само в плетене на мрежи, но и в оцеляване на море.

Едно време имаше морски спортен многобой, който даже не бе състезателна дисциплина – трябва да можеш да гребеш до фара, на фара вдигаш платната на лодката и плаваш до Поморие. Там закотвяш лодките и плуваш до брега сто метра, а на брега пък е написано какъв възел моряшки трябва да завържеш. Освен това даваш и първа помощ на чучело… Може да звучи малко скаутски, но на морето дори малките деца трябва да умеят да правят тези неща, коментират риболовците. Защото морето не е като басейна – да се излегнеш на припек и да се разхладиш във водата. То е стихия, която трябва да бъде познавана и уважавана.

Отскоро те се хвалят и с това, че премиерът Бойко Борисов на два пъти излизал „на воля““ с тях. „Чернокоп, сафрид и попчета лови, с емче – скарида“, разказват морските. Въдици му давали от своите, а пък лодката, на която го качват, обикновено домува на Аркутино.

Малко зарган, чернокоп и лефер хващат в момента рибарите. Но същинският сезон е през октомври.
Само да мине чаканата по това време провеза (силна морска буря – б.р.) и се надяват слуката им да се отвори отново. Защото рядко е имало паламуд толкова, колкото тази година. Доста са наловили, но и на още се надяват – има малки екземпляри, които тъкмо през октомври ще стигнат килограм и ще стават за хващане.

В Ахтопол още през септември рибарите се хвалеха, че е имало паламуди по кило и отгоре.
Дано този берекет да се повтори и пътят на паламуда пак да мине в техни води, молят се в Ченгенето.

ПАЛАМУДЪТ И ИЗБОРИТЕ
За последно много паламуд в нашето море е имало през 2012 г. Рибарите смятат, че пасажите идват, щом се зададат избори.
„Рибата къща няма, търси си държава“, обичат да казват морските, които за пръв път разкриха политическата ориентация на паламуда преди четири години.
Демек, рибата идва да подсети избирателите, че трябва да гласуват мъдро, да има здрава ръка в държавата, да е спокойна и стабилна. Тогава пътят на царя на морето – паламуда, ще мине през водите на съответната държава.
Според други морски обаче това били врели-некипели, тъй като точно през 2012 г., когато имало луд улов, нямало никакви избори.


Какво четем:

🔴 Разпространява се вирус от името на НАП

🔴 Най-силният мъж на Америка Димитър от Гоце Делчев (видео)

🔴 Бебе, чакано 10 години

Източник: Труд



Коментари



горе