Първият филм с Пепа Николова е забранен


За Пепа Николова случайности в живота нямаше. Днес нейната внучка София, която се роди четири години след смъртта на баба си, вече е на шест и все повече започва да прилича на голямата актриса. Докато, когато се роди, напомняше на татко си – Иван Ласкин.
Пепа я няма вече от 10 години, но смехът й още звучи. Виждаме го най-вече в усмивката на дъщеря й Александра.
Голямата актриса си замина от този свят няколко месеца преди да стане на 60 – след тежка битка с най-коварната болест. Не беше от творците, удостоени с награда, пък макар и посмъртно. Но не защото не го заслужаваше. Просто беше неудобна. Заради болезнената откровеност, с която обичаше да поднася своята версия на истината.

„Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам”, каза актрисата в едно от последните си интервюта. И приживе правеше точно това – бягаше с 200 в час от излишната житейска суета. А наместо разглезено ухилена беше устата, ръбата и необичайно пряма. Както неведнъж пред народното издание е споделяла и дъщеря й Алекс. 


1966 г. От ляво на дясно: Сотир Майноловски, Пепа Николова и Асен Кисимов в „Понеделник сутрин”

Пепа бе раним, чувствителен и всеотдаен човек. Пред хората изглеждаше много силна, уверена и със симпатичен хъшлашки стил на общуване. Презираше лесното, заученото, изкуственото. Все повтаряше, че не е важно как падаш, а как се изправяш след това. И дали си личност – каквито днес в културата ни не достигат...

„Аз съм много щастлива и много горда от това, че имам такава майка, казваше Александра.- Преценявам, „че съм имала големия шанс да живея с нея и да бъда възпитана от нея. Надявам се там, където е тя – защото съм сигурна, че когато хората си отидат, отиват на едно по-добро място, откъдето по някакъв начин ни гледат и ни пазят – надявам се сега тя да се гордее с мен”, сподели преди дни Алекс Сърчаджиева.
„Случайности в живота няма, казваше Пепа преживе. - Случайно и тухла не може да ти падне на главата. Знам само, че трябва да правя добро, защото доброто ражда добро! Любовта ражда нещо, злобата не ражда нищо. Много са ме използвали – като байрак, но аз продължавам да се раздавам и искам да съм страшно богата, за да може – който, каквото поиска, да бръкна в чантата и да му го дам.”

Въпреки любовта към публиката и себераздаването си обаче в последните години от живота й за Пепа почти нямаше роли в Сатирата. Не й даваха. Болезнен факт, на който всеки ден свидетел е била дъщеря й.

„За мен говорят: Остави я Пепа. Тя е шутът в кралския двор”, не спираше да се самоиронизира голямата актриса. - Не играеше в театъра, но пък водеше собствено предаване – „Времето е наше” в ефира на най-голямото дупнишко радио – и държеше три часа всички на нерв. Гледахме я и в „По пижама с Пепа Николова”, в „Часът на Пепа Николова”, както и в „60 минути” по Евроком. Все заглавия, който днес мнозина копират, но са твърде далеч от оригинала!


1977 г. С Велко Кънев във филма „Светъл пример”

Актрисата всъщност е от онези наши творци, употребявани, но не и прахосани от системата. Посланията й остават все така пронизващи и до днес:

„Аз съм употребяван и употребен човек. Мен кой не ме е фанал, той не ме е...”, каза тя през 2001 г. И добави разпалено и с неприкрита тъга: „Вече не вярвам в нищо – като целия български народ. Толкова ме лъгаха, че... И най-обидното е да знаеш, че тези, които никъде не ги видях, после се набутаха по етажите на властта. Аз съм гласувала за тези хора и от тях искам два пъти по-голяма отговорност. За съжаление, човек много бързо забравя за какво се е качил горе. И като всяко правителство се обгражда с ласкатели и лакеи.”

Детството й минало в Харманли

„Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си”, споделяше звездата, която понякога в съня си нощем виждала прашните си от тичане и игра крака. „Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни”, връщаше лентата на най-сладките си мигове Николова.

Звездата й изгрява в “На всеки километър”

Циганката Джалма, която свиреше майсторски с дайрето, определено отвори широко вратата за Пепа Николова в култовия филм „На всеки километър”. Мнозина дори припознават този й образ – като ролята на живота й, след която дори я мислели за циганка.
„Там играх с истински цигани. Много хора и днес ме мислят за циганка. Това ме радва, значи съм го направила добре. От тогава много обичам циганите. Спомням си една циганска сватба – циганинът казваше: „Хора, каня всички – канени и неканени!” Българин такова нещо няма да направи”, спомняше си актрисата.


Пепа с най-голямата си гордост – прекрасната си дъщеря Алекс Сърчаджиева





ДОСИЕ:

Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 г. в Харманли. През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков, който я кани в Младежкия театър „Николай Бинев”. Така от 1965 г. започва да работи там. Три години по-късно Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. – и в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”.
През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Канят я да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин”. Филмът обаче, е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика – чак до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци й присъжда наградата за най-добра женска роля – с цели 23 години закъснение.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение” от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд”. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.

Съдбата й е трудна – на самотна майка. Отглежда без съпруг в малко жилище единствената си щерка Александра, която уверено и точно толкова качествено върви по стъпките на майка си. Приживе Пепа не искаше да говори за бурната си и трудна връзка със своя колега Йосиф Сърчаджиев, дал фамилията си на Александра, а после я заплашил с разсиновяване. Колеги на актрисата разказват, че навремето двамата били много влюбени. След всяко представление ги виждали заедно в барчето на Младежкия и се радвали на красивата им любовна история.
„Българският мъж иска да чука и да бега, не желае да има последствия”, до този житейски извод бе стигнала преди години популярната комедиантка. Собственият й горчив опит е доказал: „Българинът иска хем булка, хем любовница. И ако може, да преде и на двете места цял живот - така и той сит, и имотът му цял. А има и такива, които са готови за имот и детето си да заменят”, убедена е Пепа Николова.
Има незабравими роли в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които „Понеделник сутрин”, „На всеки километър”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Опак човек”, „Катина”, „Снаха”, „Хирурзи”, „Войната на таралежите”, „Ева на третия етаж”, „Вампири, таласъми...”, „Дунав мост”.




Баща й е най-старият бежанец

Пепа Николова е родом от Харманли, но всъщност е тракийка – и приживе много се гордееше с корените си. Родът й е от селото на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, което още навремето е обявено за република. От нейни разкази знаем, че баща й Никола е останал още от детските си години полусирак – без майка. Бил отгледан от роднините си и имал три фамилии – Свинаров, Комнев, Калоянов – но не се знае коя от всичките е вярна. „Не можах да запомня майка си, не знаех майчина ласка.”, все това повтарял, разказваше приживе актрисата. И добавя, че баща й не е знаел дори и точната си рождена дата.

„Не я знаеше, но казват, че се е родил по жътва. Бежанците гонени, преследвани, хвърляли покъщнината си по пътя и децата си изоставяли, за да ги спасят. Говорело се, че ще ги карат на остров, където пиле като минавало, падало от жегата. Застигнали ги в Маджаровското дере - там ги насилвали и клали. Които успели да пристигнат в България, се разпилели, кой ще ти мисли за документи. Тези приказки Пепа слушала не само от баща си, но и от дядо си Никола и баба си Тодора - родителите на майка й. Те също са бежанци, но от Еникьой - турска Тракия и като пристигнали тук, се заселили в Харманли. Баща й Никола живеел в Бургас, но дошъл на гости, залюбил бъдещата си жена и останал в Харманли, за да гради живота си отново”.

Анелия ПОПОВА

Какво четем:

🔴 Историк от Търново обяви сензационно: Светлинни сфери кръжат около гробовете на българските царе! Нямаме обяснение

🔴 "Желанието да учиш в чужбина не те прави по-малко патриот"

🔴 Какво не знаем за яйцето

Източник: Блиц



Коментари



горе