Княз Александър I Батенберг - първият български монарх

Заемането на престола не е първият досег на монарха с родината ни. Батенберг взима участие в Руско- турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в отряда, предвождан от ген. Гурко, който взима участие в някои от най-решителните и тежки сражения. Може би оттогава неговата съдба е белязана да бъде свързана с България.

Фигурата на монарха на младото княжество е изключително важна. Тя трябва да удовлетворява противостоящите си често интереси на т. нар. Велики сили. Допълнително усложнение внася и чл. 3 от Берлинския договор: „Никой член от управляващите домове на Европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България”. Затова не са много личностите, които отговарят на изискванията за този пост. Не са много и тези, които биха се осмелили да седнат на това ветровито място, отказвайки се от всички привилегии на уредения живот, осигурен от синята им кръв, озовавайки се в една млада страна със силно повлиян от Ориента начин на живот.

Роденият на 5- ти април 1857 във Верона принц също не е сигурен в своето желание. Той обаче бива убеден от своя чичо да се нагърби с тази задача. Именно чичо му е една от причините князът да е толкова подходящ за българския престол. А той е самият Александър 2-ри Освободител. Съпругата на цар Освободител е сестра на Александър фон Хесен Дармщад- баща на Батенберг. Покровителството от Русия е много важна предпоставка за избора на бъдещ първи монарх на третата българска държава. Прибавяйки и родствеността му с други европейски монархически фамилии, включително и британската, изграждаме образа на човек, който перфектно би се вписал на българския престол. Батенберг има военно образование и е поручик в Австро- унгарската армия. Тези фактори го правят удобен за противостоящите си страни и успяват да го превърнат обединяваща в дипломатическо отношение фигура.

Освен, че е роден през април, през този месец се случва и друго важно събитие в живота на Батенберг. Тогава е утвърден и за княз на България- на 17-ти, ден след приемането на Търновската конституция. Годината е 1879, а младият  Александър току що е навършил едва 22 години. Въпреки това той е посрещнат с голям ентусиазъм от българския народ. Той пристига във Варна, откъдето на 26-ти юни полага своята клетва във Велико Търново. От този момент до абдикацията му на 8-ми септември 1886 година политическият живот в младото княжество не оставя нито миг спокойствие на една от главните си фигури, въвличайки го в множество събития с историческо значение. 

Александър І впечатлява новите си поданици с представителна си външност и военна стойка. Още с встъпването си в длъжност, той се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Показателно е, че негови нововъведения са неща като: коледната елха, зимните кънки, първите обществени градини. Князът е непретенциозен – живее в бившия турски конак с течащи тавани, оборудван с мебелите на фалирала виенска певачка. В току що изграждащото се общество липсват каквито и да е забавления, подходящи за младия чужденец. Понякога князът се оплаква, че е почернил младините си в България и му липсва животът в Берлин. На натякванията, че трябва да се ожени, той отговаря: „Как да доведа жена в тази пустиня”.

Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. Непознаващ българските нрави, на първо време незнаещ и български език, княз Александър е манипулиран от консерваторите, които като по-образовани знаят чужди езици. Подобно на него, те са също недоволни от Търновската конституция.

За да ускори изграждането на държавата и да я модернизира, както и да я спаси от ожесточените политически борби, княз Александър І взема властта в свои ръце през 1881 година, суспендирайки конституцията. Осъществил първия държавен преврат в новата българската история, той много скоро се оказва в зависимост от изпратените руски генерали, отнели неговите конституционни правомощия. За да се отърве от тях, той е принуден да възстанови конституцията през 1883 година с цената на омразата на братовчет си – руския император Александър ІІІ.

След този спорен период обаче следват събития, които свалят съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси. Неоспоримо доказателство за това твърдение е и една от най- големите заслуги на княза към българския народ – Съединението на южна и северна България, което е най- голямото териториално разширение по пътя към националното обединение. То се осъществява в изключително сложна дипломатическа обстановка, без да срещне широка подкрепа от Високата порта. Русия категорично отказва да защити този акт, противоречащ на нейните интереси на Балканите. Несъобразяването на княза с желанието на освободителката обтяга до краен предел дипломатическите отношения между двете държави и настройва окончателно руския император срещу българския княз. Това ни най- малко не притеснява Батенберг, защото в защитата на Съединението – Сръбско- българската война – Батенберг се оказва също толкова непоклатим и целеустремен. Въпреки липсата на одобрение от Европа и сръбската агресия, България успява да защити Съединението си, а Батенберг се превръща в последния български монарх, участвал пряко във военни действия.

Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за абдикацията на княза. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат, известен като деветоавгустовски. На тази дата през 1886 князът е изведен извън България и принуден да подпише отказа си от трона. Въпреки последвалите усилия на Стамболов  и Сава Муткуров, които успяват да върнат княза в България, окончателната абдикация е неизбежна. На 26-ти август Батенберг напуска страната с параход от Лом. Преди да се качи на парахода изрича знаменателната си фраза: „Боже, пази България“.

„Българската авантюра” продължава да влияе върху живота на Александър Батенберг. За да не огорчава Русия, канцлерът Ото фон Бисмарк осуетява сватбата му с дъщерята на германския кайзер. Бившият български монарх сключва неравностоен брак с актриса, а децата от него кръщава с български имена. Винаги се радва на българските успехи, макар и извън страната. Останал без средства, Батенберг получава пенсия от България. Коварна болест, вероятно придобита още през Руско-турската война, отнема младия му живот през 1893 година. Свидетелство за любовта му към България е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в България.