Скална приказка, подземни фантазии и усещане за вечност



Величествена красота във всеки сезон от годината, магично място, което дава спокойствие, усещане за вечност и за принадлежност към Космоса.

Който веднъж вдиша въздуха, чуе звуците на природата и усети вибрациите му, задължително иска да се върне отново.

И не е случайно,че още далеч в древността хората са избрали района на уникалните Белоградчишки скали за свое поселение. 

Най-ранните следи са от антично селище, възникнало през I - III в., останки от което са намерени в местност северно от днешния град. То е в подножието на скалите на брега на малката рекичка Брезова.

Почти на повърхността са открити керамика, сечива, оръжия и монети, а с най-голямо значение са разкритите останки от римска баня.

По същото време е построена и малка крепост между скалите, като е използвана непристъпността на елипсовидната скална тераса - Първа плоча. По-късно около нея възниква ново селище, което поставя началото на сегашния град, а старото е изоставено.

То надживява хунските нашествия и византийското владичество и продължава да се разширява през Средновековието, за стане през втората половина на XVI в. по време на Видинското царство на Иван Срацимир важен военноадминистративен и занаятчийски център.

Под османска власт запазва значението си на административен център.

През 1805 г.

френски

инженери

започват

преустройство

и разширение на Белоградчишката крепост, което е завършено през 1827 г. от италианци.

В миналото градът се е наричал Брестово, Бяло градище, вероятно заради римската белокаменна крепост, след това - Белград. По-късно, за да го отличават от сръбския Белград, го наричат Белградин, а после с турската наставка - чик става Белоградчик.

Символ на града са Белоградчишките скали, които се простират на около 30 км дължина. Около самия град са скалните образувания Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Лъвът и многобройните каменни фигури около крепостта.

Релефообразуващите процеси на този скален феномен започнали преди 230 милиона години през перма, а по-късно, през триаса, този район е представлявал дъно на плитко море. От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени от силициева спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите.

През 2007 г.

Белоградчишките

скали стигнаха

до полуфинала

на Седемте

природни чудеса

на света,

а през десетилетията назад са служели за декор на много филмови продукции.

Крепостта Калето е отлично запазена и от най-горната ѝ тераса се откриват величествени гледки към многобройните групи от Белоградчишките скали Западна Стара планина, а при ясно време се вижда дори Дунав. Тя е паметник на културата с национално значение.

До входа ѝ, в новопостроения посетителски център, се помещава Природонаучният музей. Музеят отваря врати през 1975 г. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната.

Разполага с около 3 000 експоната, като са представени много ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа. В новата сграда е преместен през тази година, което е удобство за туристите, тъй като предишният му дом беше встрани от маршрутите.

Латинското кале се намира на изток от крепостта. Запазени са части от защитната стена. До руините на укреплението е построено метално стълбище с обезопасителен парапет.

В непосредствена близост е Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към БАН.

Тя разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електрофотометричните наблюдения и тези със CCD камера.

 Наблюдават се

Луната,

пръстенът

на Сатурн,

спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики.

В подножието на крепостта, по пътя към центъра на града, е джамията на Хаджи Хюсеин, която е построена през 1751 г. Тя е със статут на деклариран паметник на културата. Частично е реставрирана.

На същата улица е и Пановата къща, в която се помещава Историческият музей. Строена е около 1810 г. и е образец на западнобългарската възрожденска архитектура.

Църквата “Св. вмчк Георги Победоносец” е построена през 1821 г., десет години по-късно е разширена, а в края на 19 в. е богато украсена.


Задължителна

дестинация е

пещерата

Магурата 

с праисторическите рисунки, която е на брега на Рабишкото езеро. Това е една от най-дългите пещери в България - над 2500 м, а някои от залите ѝ са с впечатляващи размери с дължина над 200 м, ширина 50 м и височина 20 м. Една от залите, която е с перфектна акустика, се ползва за концерти и това е неповторимо изживяване. Един от страничните ръкави на пещерата е преграден и в него се произвежда естествено шампанизирано вино.

Отскоро е благоустроена и е достъпна за туристи пещерата Венеца, която се смята за най-красивата от всичките 121 пещери в района на Белоградчик, открити при експедициите на местния пещерен клуб "Бял прилеп". В нея могат да се видят всички видове вторични калцитни образувания, които природата може да създаде. Целият под на залата е обсипан с разноцветни кристали, като пуканки. Обяснението е, че след запечатването на кладенеца- вход към пещерата, достъпът на кислород е бил ограничен и липсата на контакт с външната атмосфера довел до промени в микроклимата на пещерата. Водата започнала да изкристализира, а различните цветове се получили от различния състав на глината и скалите.

Пещерата Лепеница е съвсем близо до Белоградчик и също си заслужава вниманието. Тя е била обитавана в праисторически епохи и пред входа ѝ е направена възстановка на неолитно жилище. От втория етаж се разкриват чудни гледки. 


 

Бел муж - традиционното
ястие на торлаците

Бел муж е традицинното ястие не само за Белоградчик, но и за торлаците, които живеят в Западна Стара планина от двете страни на българо-сръбската граница.

От другата страна на браздата, в Сърбия, дори имат фестивал на белия муж, който се провежда в продължение на 3 дни и е посветен на уникалния местен фолклор.

Специалитетът се приготвя лесно и е подходящ като мезе за ракия.

- Прави се от 2-3 бучки прясно несолено сирене, което се намачква в тиган и се бърка на огъня, докато се стопи.

- Посолява се на вкус и се прибавят 4-5 супени лъжици брашно, докато се сгъсти като каша.

- Бърка се, докато се изпече хубаво, и се сипва в чиния.

- Докато изстива, около белия муж се отделя масло, което е ефикасен мехлем при изгаряне.

 

В Белоградчишко

е роден почетен

професор на НАСА

В района на Белоградчик са родени революционери, учени, музиканти.

Димитър Бакърджиев е български революционер, войвода на ВМРО, роден през 1880 г. в Белоградчик. 

Най-голяма световна слава от региона има проф. Виден Табаков, почетен професор на НАСА. В продължение на половин век той е един от най-изявените изследователи в областта на космонавтиката в университета в Синсинати, САЩ. Проф. Табаков е роден през 1919 година в с. Стакевци, Белоградчишко, починал е през 2015 година.

Отново от село Стакевци е проф. Александър Нейнски (1920-2003).

Два пъти той е бил ректор на Българската държавна консерватория (1968-1971 и 1985-1987) и ръководител на Катедрата по струнни инструменти.  


Какво четем:

🔴 Отоплението на дърва ще бъде най-изгодно тази зима, най-скъпо - с ток

🔴 Заради строителството на "чинията" снижили връх Бузлуджа със 7 метра

🔴 Падналата от високо говорителка Татяна Титянова щяла да се жени за Дейвид Бауи

Източник: 24 часа



Коментари



горе