Разкриват Сердика под площад "Света Неделя"
320 хил. лв. са осигурени за проучване на културно-историческото наследство на града
Свилена Гражданска
Столичната община (СО) инвестира 320 хил. лв. в 5 проекта за проучване на културно-историческото наследство на града през 2016 г. Най-големият от тях е за изследване на площад „Света Неделя“, по чийто втори етап се работи в момента. Проектите се финансират по програма „Култура” на СО. Това стана ясно по време на проверка на проучванията на пл. „Света Неделя” от кмета на София Йорданка Фандъкова, заместника й с ресор „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“ д-р Тодор Чобанов и гл. архитект Здравко Здравков.
През тази година продължи проучването на неолитното селище в „Слатина”, както и на манастира „Св. Мария Магдалена” в Бухово, приключват реставрацията на мозайките на църквата „Света София” както и дейностите по Западната порта. „За мен е приоритет изследването на културно-историческото наследство“, посочи Фандъкова и подчерта, че резултатите се виждат – нараства броят на туристите в града.
В момента се изпълнява вторият етап на изследванията на пл. „Света Неделя“. „Надявам
се през тази година да приключим проучването на тази зона и да махнем оградите.
След това арх. Здравко Здравков трябва да намери добър архитект, за да проектира
цялото площадно пространство, така че да може да се експонират останките, които
археолозите разкриват“, каза кметът. По думите й целта е с много консервативен
подход да се покаже културно-историческото наследство на града.
„Знаете, че съм голям привърженик на провеждането на конкурсите. Но дори когато има избрани изпълнители, проектите се провалят по различни причини. Затова мисля, че тук при ясна задача трябва да се ангажира студио, което да бъде достатъчно авторитетно и да се предложи проект, който да се обсъди публично, и след това да се търсят възможности за неговото изпълнение. Нямаме време, защото хората не бива да ни чакат да е разкопано години наред“, обясни Фандъкова. По думите й няма финансиране по оперативните програми, но за този обект си струва да се потърсят средства или от бюджета на СО, или от други източници, така че да може да се направи по най-добрия начин. „Само тази част остана. Имаме обновения бул. „Витоша“ и НДК от едната страна, а от другата – Ларгото. Необходимо е пространството при храма „Света Неделя“ да се впише. Задачата не е никак лесна. До края на годината очаквам арх. Здравков да предложи решение и да се започне работа през 2017 г. Всичко ще правим достатъчно публично, за да могат гражданите да знаят какво се случва“, подчерта Фандъкова.
„Вече виждаме резултатите от вложенията в последните години, което доведе до увеличаване броя на туристите и съответно на приходите. Факт е, че всеки лев, инвестиран в културно-историческо наследство и в култура, се връща многократно“, обясни кметът и допълни, че е много благодарна на екипа на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, който проучва пл. „Света Неделя“. „Те са традиционни наши партньори. Всичко, което е необходимо, за да се направят сериозни изследвания и да може археологическото богатство на града да се покаже, ще го сторим“, каза тя и добави, че винаги когато идват туристи, са изключително впечатлени от това, което могат да видят. По думите й гостите на Първата среща на кметовете от Централна и
Източна Европа също са посетили обектите на София и са били очаровани от показаното.
През 2016 г. са разширени проучванията на пл. „Света Неделя”, като е
разкрита монументална дворцова сграда.
„Надявам се да увеличим площта, на която работим, така че да придобием по-сериозна представа за планировката на едната от сградите, които миналата година започнахме да изследваме. Още през 2015 г. стана ясно, че едно от зданията, което попада в северната половина на площада, е с доста значителни и масивни архитектурни останки и е от античната епоха“, обясни д-р Веселка Кацарова, която ръководи археологическите проучвания, и допълни, че през тази година е разширен теренът в южна и източна посока. Целта е максимално да се доближи до границите на проучването, направено през 50-те години на ХХ в. при строителството на хотел „Балкан“, откогато е известна сграда №6 с монументална фасада с колонади. Тя продължава в частта, където сега работят археолозите. Зданието е изградено е в средата на II в. То принадлежи на ранната римска планировка на Сердика. Сградата е изпълнявала обществени функции и това личи и от вложените строителни материали в нея. В ранния си период е била доста представителна – с облицовки и с мраморни колони. Има огромна зала, която е с ширина над 15 м. Колко е дълга, специалистите все още не могат да кажат, защото тя се развива в западна посока, към бул. „Мария Луиза“, където археолозите не работят. От изток се разкриват поредица помещения с почти квадратни планове със сходни размери. Би могло да се предположи, че са били използвани за магазини. Но така или иначе сградата е една от важните за функционирането на Сердика през римската епоха.
„През по-късния период, който проучваме в момента, част от помещенията са били
преградени. Използвани са за жилищни нужди. В едно от тях в края на V в. е имало
сериозен пожар, при който цялата покъщнина е изгоряла на място – останали са цели
съдове, например амфори пълни със зърно“, обясни д-р Кацарова. Намерена е колективна
монетна находка, която е по-скромна от миналогодишната. Досега през 2016 г. са
открити около 110 монети, но със сигурност те ще станат и повече. Експертите са
категорични, че са от един и същи период. Вероятно горната им граница е в края
на V в., когато е изгоряло помещението.
Проектът за проучване на пл. „Света Неделя” включва и създаване на интерактивен
урок за деца от I до IV клас, който е наречен „Когато София беше Сердика” и има
важна образователна цел.
„Кметът на София ни е дала основните насоки и ние всъщност желаем да представим
максимално добре това, което се намира тук, под краката ни. За съжаление след
атентата в църквата „Света Неделя“ властите взимат решение да свалят нивото на
площада с около 1,5 до 2 м на места, което ни вкарва в сценарий, много различен от този при Ларгото и
зоната по бул. „Мария Луиза“, където дебелината на културния пласт позволи да
се направи същинско подземно ниво“, поясни д-р Чобанов. „При всички случаи архитектите
затова са художници и с техните чертожни инструменти ще намерят най-доброто решение.
Една от целите е да се реализира пълноценен пешеходен площад и да се покажат по
най-добрия естетичен начин римските структури“, каза той. Ще се изгради и информационна
среда. Както всичките големи инфраструктурни обекти, самото строителство ще бъде
съпътствано и от допълнителни археологически работи. „Тогава ние, археолозите,
най-накрая ще видим какво има в други зони на площада“, добави зам.-кметът. Според
него туристическият ръст на София не е случайно явление. По думите му в знакови
международни сайтове излизат много добри оценки за града, които доказват, че столицата
ни е все повече развиваща се атракция. „По наши данни 40% от хората идват тук
заради културата на София. Дългът ни като потомци е същевременно и наш капитал,
защото с това културно наследство ние ще развием туризма“, подчерта д-р Чобанов.
Усилията на СО за разкриване на културно-историческото ни наследство в центъра
ще продължат и
през 2017 г. с нови разкопки.
Те ще започнат през лятото в градината на хотел „Рила“, която умишлено е запазена с тези очертания, за да бъде проучвана. По време на изграждането на хотела са намерени представителни дворцови съоръжения, които не са много добре изследвани, защото само частично са разкрити при изкопните работи.
„За нас е голяма интрига какво можем да намерим там. Очакваме да открием и едно
от трасетата на крепостните стени на града, което е също важен въпрос, тъй като
ние и до днес нямаме много ясна представа дали са съществували външни стени и
какви“, каза д-р Чобанов и допълни, че при Лъвов мост археологията е показала,
че най-вероятно градът има втори стени. „За съжаление ние твърде малко знаем за
тях. За нас е важно също така и да събираме данни за Средновековието, което е
било един много богат и интересен период в селището“, обясни той.
През това лято се работи и по изпълнението на консервационно-реставрационни дейности
на разкритите археологически останки, както и конструктивното укрепване на ул.
„Георг Вашингтон“.
„Реставрация, консервация, експониране и благоустрояване на Археологическия парк
„Западна порта на Сердика“ се извършва по проекта „Античната история на София
– културно-историческото наследство, достъпно за всички” за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Той се изпълнява по договор №24-10М1-42/30.04.2015 г., сключен
между СО и Министерството на културата по мярка 1 на програма BG08 „Културно наследство
и съвременни изкуства”.
Западната порта на Сердика е част от Историко-археологическия резерват „Сердика – Средец“. За първи път обектът е проучван между 1975 и 1980 г. от екип археолози на Музея за история на София под ръководството на проф. Магдалина Станчева. От 2011 до 2013 г. изследванията бяха възобновени с финансиране по столичната програма „Култура”. Разкрити са археологически останки от Западната крепостна стена, Северната кула от портата, части от главна антична улица (декуманус), северозападна ъглова триъгълна кула, античен канал, постройки във вътрешността на укрепения град, фрагменти от мозайка на внушителна по размери сграда в североизточната част.
В момента на обекта се работи по довършителните дейности. Предвижда се пространството да бъде благоустроено и превърнато в Археологически парк „Западна порта на Сердика“.
Проф. Васил Николов, чл.-кор. на БАН и изследовател на неолитното селище в кв. „Слатина“: Открихме най-големите праисторически домов
Проф. Николов, как тази година протекоха разкопките в неолитното селище в район „Слатина“?
Археологическото лято премина в периода от май до началото на юли. Бяхме там около два месеца, тъй като беше дъждовно. Работата по принцип на праисторически обект, какъвто е този, е доста бавна. Отделните пластове са изключително важни, защото те разказват история. Работихме на около 400 кв. м. Това е същият сектор, който проучваме за четвърта година, от 2013 г. Още през 2015 г. беше ясно, че ни предстои изследване на къщи, които са изгорени. Изненадата ни беше много голяма, когато тези жилища се оказаха огромни за времето си.
Разкажете повече за селището.
Всъщност то възниква на левия бряг на р. Слатинска в самия край на VII хил. пр.Хр. и се развива през първата половина на VI хил. пр.Хр. Останките му в момента заемат около 300 дка, но цялата тази площ не е едновременно населявана. В близост до реката културният пласт е дебел до 4 м, което показва едно постоянно обитаване. А може би има фокусиране на селището около една централна зона до водния обект.
Мястото, което ние проучваме, е на 70 – 80 м от р. Слатинска. През настоящата година анализирахме най-долните напластявания на селището – на къщи, които са от периода между VII и VI хил. пр.Хр. Едната от тях, която изцяло влиза в проучвания сектор, е 142 кв. м. Части от другата излизат извън зоната, но тези, които са в нея, са с площ 130 кв. м. Ако съдим по възможното развитие на стените, тя е била около 160 кв. м.
Първата е удължено жилище и се състои от три еднакви помещения с по една пещ. В тях има значителен брой зърнохранилища. Най-вероятно къщата е обитавана от три отделни семейства, които са имали някаква близка родствена връзка. Към стаите са построени две хранилищни помещения, в които намерихме останки от зърно. Явно е, че зърнохранилищата вътре в стаите не са стигали за реколтата.
Това, което е интересно, е, че домът е дъговиден по дължината му. Доказахме,
че под нея е съществувал един дъговиден ров, който е ограждал първоначалното селище.
Явно населеното място е започнало да се разширява и една от първите къщи, които
са построени извън досега обитаваната територия, е легнала върху съоръжението.
Строителите на дома са се съобразили с неговата дъга.
Това е доста интересно, но и трудно за обяснение, защо точно така са решили да строят.
Ровът е бил запълнен, но пръстта с времето е улягала и точно там подът на трите помещения е потънал. Като се погледне отстрани, се вижда, че през средата на къщата преминава една по-ниска лента. За първи път срещаме такова нещо и не е ясно защо е направено по този начин.
Пещта в средното помещение е украсена с триъгълници. В къщата се е влизало от врата в средната стая.
Дълго мислехме, че тези къщи са изпепелени при пожар. Но последните ни проучвания показват, че домовете са били изгорени преднамерено в рамките на някакъв ритуал, предизвикан може би при смъртта на семейството, или е трябвало да се преместят някъде другаде.
Какви са плановете за следващата година?
Действията ни зависят от финансирането, което ще получим от Столичната община. Ние трябва да допроучим подовете и стените на домовете, както и пространството под пода. Планираме да изследваме и рова, за който споменах.
Това, за което сме разговаряли с ръководството на СО, е тук да се построи музей на открито – праисторически парк. Идеята е да бъдат възстановени, доколкото имаме информация, добре запазените праисторически къщи, за да могат хората да видят как са построени сградите и да се докоснат до праисторическия бит. Децата ще могат да работят с костни или кремъчни инструменти, да смилат зърно, както са правели предците ни преди хилядолетия. Целта е да стане атрактивно за посещения място. Надявам се рано и късно да започне неговото осъществяване.
Първата къща, която трябва да бъде възстановена, е откритата от мен през 1985
г. Тя допреди няколко месеца се считаше за най-голямата в Югоизточна Европа от
началото на VI хил. пр.Хр. Но двете жилища, които проучвахме тази година, я надминават
по размер.
Явно всички домове от този период са били доста големи.
Д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на СО с ресор „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“: Проектът за Западната порта е във финалната си фаз
Целенасочена и приоритизирана политика на Столичната община (СО) е изследването и представянето на изключително богатото културно наследство на София. Древна Сердика е била един от най-важните римски градове в региона. Неслучайно през III в. е избрана за провинциална столица, а впоследствие – и за столица на група провинции, т.нар. диоцез. Всичко това намира пряко отражение в материалната култура, която сега разкриваме. Подобни монументални дворцови сгради с огромни зали съответстват на висши рангове в римската провинциална администрация. А през Късната античност, от средата на III в., градът често е посещаван от цяла плеяда императори, оставили своите имена в хрониката на историята със златни букви, като Константин Велики и Галилей. Нашата мисия на хора от ХХI в. е максимално добре да проучим това, което ни е завещано, и да го предадем на следващите поколения в един отличен вид.
Проектът за Западната порта е във финалната си фаза. Най-вероятно ще оставим една част от озеленяването за следващата година. Това са растения, изискващи топъл сезон, за да се вкоренят добре. Голяма част от реставрационно-консервационните дейности са вече готови. Решени са ключови проблеми. Можем да кажем, че на 80 – 90% сме изпълнили проекта.
Официално откриване засега не предвиждаме, но вероятно през пролетта, след залесяването, ще проведем първите културни събития в това пространство.
Проектът има няколко компонента, единият от които е експониране на Западната порта на античния град и находки от района около нея. В тази зона има няколко представителни сгради.
Най-важната от тях е триделна базилика с приблизителна ширина около 30 м и предполагаема дължина около 100 м. Това я прави следващата по големина антична сграда след тази на пл. „Света Неделя“. Ако е храм, защото има и възможност да е светско здание. Открихме много монети на император Константин Велики под първия мозаечен под, което сочи, че базиликата е изградена през този период.
Най-вероятно е служила за главна църква на града, като доказателствата в тази посока се допълват от факта, че заради строителството й откъм абсида първо са затворени стари улици, което е много нетипично за римския късноантичен урбанизъм. Ликвидирането на улици би се оправдало само с много важно мероприятие, каквото е строежът на подобен храм. Другото, което ни кара да мислим, че става дума за религиозна постройка, е, че в една от жилищните сгради в съседство има данни за епископ, който е живял през Късната античност. Присъствието на подобни фигури е косвен аргумент в полза на тезата, че тази сграда е най-голямата базилика на Сердика.
Какво четем:
🔴 УНИКАЛЕН архивен запис на големия Георги Парцалев! Чуйте какво ни казва той за поведението на нашите сънародници в чужбина! (ВИДЕО)🔴 Надя Тодорова (откъс от филма "Дами канят")
🔴 Ето го българинът, който създава коли за Ferrari и Bentley (видео)
Източник: vestnikstroitel
Коментари
Последвайте ни във facebook!
