Големите вериги цакат родните производители със солени такси


Хранителните вериги продължават яко да бъркат в джоба на производителите. Оказва се, че отпадналите входни такси и рожден ден се компенсират с всевъзможни други форми, но търговците не си губят парсата. Това важи с пълна сила както за чуждите, така и за българските хипермаркети. Още щом стъпиш, започваш да те цедят. Според това къде ще е позиционирана стоката - на обикновен рафт или на отделен стелаж, както и за участие в седмична рекламна брошура, ти взимат определен процент от доставната цена, който може да стигне и 50 на сто. За капак "чуждоземците" наскоро поискаха стоките на българските производители да са в допълнителни цветни опаковки от пролетта на 2017 г.

Веригите продължават да ни изцеждат. На нас ни трябваха пет години работа с тях, за да се закопаем, признава Никола Величков, производител на храни от Раковски. Според него, за да оцелее българският производител при условията, поставяни от веригите, трябва да си сложи надценка поне 25-30%. А това е невъзможно, защото пазарът търси евтиното и самият търговец иска същата отстъпка от доставната цена. Величков се възмущава как веригите се хвалят, че създават нови работни места, но не се отчита колко са закрити заради тях - и на фалирали доставчици, и на малки фамилни магазинчета.

От млекопреработвателния бранш отдавна искат да отпаднат редица ограничения, които веригите налагат на своите доставчици. Както и договарянето между двете страни да е едно и също за всички контрагенти, а не конфиденциално и персонално за определени фирми. И тук има наши и ваши, ако си с връзки, може да минеш и метър и да не платиш например за втора точка или за да ти завъртят името на фирмата по локалната радиоточка, коментира Стоян Никленов, управител на мандра в Карлово. Той допълни, че договорите се изменят едностранно година за година, за да се регламентират нови измислени форми за взимане на такси от производителя.

Представител на консервния бранш, пожелал анонимност, коментира, че исканите до 35 процента по-ниски цени за продукта са убийствени. В същото време производителят е товарен с процент за достигнат оборот, за маркетинг, за акция и за какво ли още не. Печалбата от това обаче е само за търговеца, но не и за производителя. И като сумираме всички отстъпки, които трябва да заложим в цената, защото няма откъде да ги вземем, излиза, че не можем да им дадем ниска цена, иначе ще фалираме. Затова се отказахме да работим с веригите. Оказа се, че е по-лесно да продаваме в чужбина, отколкото в България, допълни бизнесменът.  

Производители се възмущават, че за да се замаже ситуацията с таксите, която става взривоопасна, търговците се направили, че милеят за родния производител. Наскоро представители на някои вериги предложили на Министерство на земеделието да се споразумеят какъв процент български стоки да продават и дали може той да стигне до 50 на сто. Дебатът обаче още не се е състоял. Иначе министър Десислава Танева обяви, че за българския производител се търси по-облекчен и лесен достъп за продажба.

В учебниците по икономика пише, че гарантираният пазар, който се явява принудителна квота за търговците, убива конкурентоспособността на производителите. Те пък стават монополно зависими от търговеца. Тази пиеса е играна през соца и на вътрешния пазар, и в СИВ, като и в двата варианта краят на пиесата е бил трагичен. Ако търговецът насила купува стоки от определени производители, това ще доведе до още по-голямо извиване на ръце на местните производители. Причината е, че който не подпише, ще фалира поради липса на пазар, което не само е бич срещу конкурентите му, но и го прави зависим от банки и вериги и куп още търговски шашми.  

Според икономиста и писател Димитър Събев веригите подминават българските стоки по ред причини. Компанията-майка или нейната банка имат установени отношения с големи европейски доставчици и само дупките остават да се запълват със стандартизирани местни стоки. Самите българи търсят все повече вносни храни, включително от най-ниския клас на хранителните сурогати. Едно от предимствата, които чуждестранните търговски вериги имат пред местните производители и търговци, са данъците. Големи вериги декларират, че работят на загуба, и не внасят в бюджета корпоративен данък. В същото време семейните предприемачи, които се борят да продължат да работят, плащат 15% данък от малката си печалба .


Какво четем:

🔴 Медицинските сестри ме дупчеха и плачеха, но още си пафкам много

🔴 ЗАЩО ИСКАМ ДА СЪМ СЕЛЯНИН

🔴 Български болид с второ място на европейските GT4 серии

Източник: Марица



Коментари



горе