Прелестите на Руховци заслужават да се видят, снимат и помнят
Руховци се намира на 3 км от Елена. За първи път отивах там. Домакините ме посрещнаха топло, зарадваха се на моето посещение. Сложиха богата трапеза и всички гости се наредихме около нея. Сред весели приказки и смях си хапвахме от вкусните ястия. А колко е тихо тук!
През деня се чуват песните на птичките, а вечер свиренето на щурците!
След обяда тръгнахме към Водопада. Той се намира близо до селото. В началото се върви по шосето, а след това през гората. Много пъти са ми разказвали за това място (то е любимо на моите внуци) и сега разбрах защо. Негова снимка има поместена във Фейсбук - това е Христовският водопад.
Обграден е от красива гора и странни, измити скали - като че ли преди много години реката е стигала дотам. Въпреки че нямаше много вода, водопадът беше красив, а ние се настанихме горе в основата му и се радвахме на хубавото слънце, направихме си и масаж на “д-р Фиш". В късния следобед се прибрахме и решихме да се разходим из селото, но заваля обилен дъжд и разходката се отложи.
На следващия ден потеглихме рано сутринта към Елена. Небето пак беше намръщено, но ние не се изплашихме. Благодаря на моите домакини, че ме заведоха в това китно планинско градче, заобиколено от всички страни с гори.
Разходката започнахме от къщата музей на Иларион Макариополски. В нея се влиза през масивна дървена порта на чорбаджийската къща, която е паметник на културата с национално значение и висока архитектурна стойност. В тази къща са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, неговият брат Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец, и синът му - поетът сатирик Стоян Михайловски, автор на текста на химна "Върви, народе възродени". На първия етаж на музея е разположена богата изложба на икони.
Минахме през малко мостче и се озовахме на тиха калдъръмена уличка, в края на която
видяхме “Петте Разсуканови къщи” - архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив
Отново прекосихме реката и разхождайки се из града, стигнахме до архитектурно-историческия комплекс "Даскалоливница", който остави у нас прекрасно впечатление с красивите си сгради и чудесно оформление с много цветя. Тук посетихме Камбуровия хан, в който сега се намира Етнографският музей. Той прекрасно отразява патриархалния бит на миналия век - с многото стаи, подредени с различно предназначение - една голяма къща с красиви веранди и навсякъде цветя, много красиви цветя.
Незабравимо впечатление остави у мен
вкопаната църква "Свети Никола", строена около 1500 г.,
опожарена от турците и отново възстановена след година. С няколко стъпала се влиза в една красива църква с множество икони по всички стени и тавана.
Минахме и покрай къщата на Мина, музата на Яворов.
И така, изпълнени с прекрасни впечатления от красивия град Елена, ние минахме край други забележителни сгради и напуснахме града.
Отново съм в Руховци - едно интересно планинско село с разположение на къщите по различен начин - не както в Казанлъшкия край. Вървиш през гората и изведнъж пред теб се показва в далечината покрив, аз си мислех, че вече сме извън селото, но се оказа, че не е така. Достигаме до красива старовремска дървена къща с много голям двор и много цветя. След известно време се задава друга къща, след това - трета - все на голямо разстояние една от друга, и след това вече попадаме в махала, където къщите са по-близо една до друга. И навсякъде цветя, много цветя. Следобед тръгнахме в друга посока и отново известно време няма къщи и след това отново махала.
Минахме край един стогодишен дъб, огромен и много красив. Наоколо гора, гора. Красив е Еленският балкан!
Бях чувала за селски туризъм, но не съм имала възможност да попадна на такова място. И ето, че в Руховци видях
много такива къщи, една от друга по-красиви, с огромни дворове с много цветя и окосена трева и всички необходими удобства
Тази отдалеченост на къщите една от друга създава условия за уют и пълно спокойствие, само песните на птичките се чуват.
Една от забележителностите на Руховци е малката, леко вкопана църква отпреди няколко века с чудесни стенописи. С влизането ни заляха звуците на църковна песен. Беше прекрасно! Хората събират дарения за реставрирането й и подновяване на нейната някогашна красота.
След тридневното си гостуване и прекрасни впечатления от района и местните хора ми се иска да извикам: Колко е красива нашата страна!
Анастасия БАЛИНОВА
Какво четем:
🔴 Ивановският скален манастир "Св. Архангел Михаил"🔴 78-годишен мъж пребори рака само с диета
🔴 БАН става на 147 години
Източник: Блиц