Невероятната Атанаска: Осиновихме три деца, има за кого да живеем (ОБНОВЕНА)


Атанаска Трахнова е на 46 години от село Царацово. Със съпруга  Иван са осиновили две деца, а в момента са приемни родители на трето. По време на срещата с екипа на Българската асоциация "Осиновители и осиновени" тя разказа своята история пред репортер на "Марица":






Със съпруга ми Иван 15 години чакахме да ни се роди дете. Един ден взех решение да осиновим. В момента, в който му предложих, той каза "да". Нямахме жилище, тогава нямаше работа, нямаше пари. Осиновихме момиченце на три годинки и половина. Виктория беше от институция. Започнахме да я учим на всичко от нулата. Беше с памперси, не можеше да се храни сама. Първите думи, които научи, бяха "мама" и "тати". Не сме смятали да крием, че е осиновена, но ни се наложи много бързо да кажем истината. Купихме акумулаторна кола. Другите деца искаха и те да се возят. Тя попита: "Тати, може ли?", а едно дете каза: "Той не ти е баща". Тя ревна. Обяснихме, че сме я осиновили. Сега е пълна отличничка, ходи на курсове. Много често повтаря: "Аз съм голяма късметлийка".

Когато осиновихме малката Рая, тя беше гледана в приемно семейство. Ходеше на градина, хранеше се сама. Беше като ангелче, каквато си я мечтахме. Отначало имаше ревност от каката, защото до този момент всичко беше само за нея. Сега една без друга не могат. И двете ми са красавици. Те повтарят: Ние сме по-специални от другите деца. А Рая казва: Аз може да съм палава, но съм красива. 

От Нова година сме приемни родители на момченце. Почти на две годинки е. Страхотен сладур. Разбират се чудесно. Обичаме ги еднакво и тримата. Не мисля, че ако съм ги родила, щях да ги обичам повече или по-малко. 

На хората, които се колебаят дали да осиновят дете, искам да кажа да не чакат. Къщата им ще се напълни, животът им ще придобие смисъл. Вече няма те да са на първо място, защото ще има за кого да живеят. 

Мъжът ми Иван казва, че голямата я взехме заради нас, да се успокоим, а малката - заради голямата, да си има сестричка. И от благодарност, че Бог ми даде първото. Искаме те да станат добри хора. 

Говоря открито на темата за осиновяването. В Царацово всички ме познават. Майките, които изоставят децата си, отначало ги разбирах, после бях враждебно настроена към тях, после ги съжалявах. Сега искам да им дам съвет - всеки има трудности, могат да оставят детето си на държавата да се погрижи за него и да си го вземат, когато си стъпят на краката. Но да не ги подхвърлят по градинки, по входове и гари. Винаги има начин. Донякъде се радвам, че има майки, които оставят децата си, за да има за такива семейства като нас.


Четете още:

🔴 Проверете каква личност сте с този тест на Далай Лама

🔴 Какви са тези бели линии по ноктите ми?

🔴 Прощалното писмо на Яворов до Тодор Александров





Източник: Марица





Коментари

горе