"В Канада всичко е различно, но спокойно"


Свищовлийката Милена Георгиева е на 42 години, омъжена, с две деца. От близо десет години живее в Монреал, Канада. „Решението да живеем в чужбина първоначално го взе моят съпруг, мотивиран от свой приятел, който му разказа как живее със семейството си в Монреал. Решихме да опитаме и ние с идеята децата ни да живеят по-спокоен живот", разказва Милена.

Спокойствието по улиците, невероятната дисциплина по пътищата, множеството паркове, изградени за децата, са първите неща, които оставят спомен у новия имигрант. „Що се отнася до адаптацията ни към новата среда - ние все още се адаптираме. Тук има различни порядки, различен е езикът, на който се общува, има различни националности, вероизповедания и т.н. Винаги ще има нещо ново и различно за нас", споделя жената.

Нашите дипломи като цяло тук не се признават и почти всеки трябва да учи нещо допълнително, за да си приравни дипломата и да работи по специалността си. А за това се иска време, затова като начало се залавяш за първата ти предложена работа, независимо в каква сфера е, споделя още жената. Едва от четири години тя работи по специалността си в библиотеката на университета на Монреал. Съпругът й след получаване на канадско гражданство пък работи в Службата за охрана, еквивалент на българската Национална служба за охрана.

„Моето семейство лично контактува предимно с българи. На този етап от престоя ми в Монреал убедено казвам, че като сънародници се подкрепяме и си помагаме в нужда." Жената уточнява, че българската общност отбелязва празници като Трифон Зарезан в българската църква „Св. Иван Рилски", Коледа и Първа пролет.

Един от легалните начини да станете канадски жител, а по-късно при желание и канадски гражданин, е да емигрирате в Канада чрез класиране по притежаваните от вас способности по процедурата за квалифициран работник (skilled worker), сподели Милена. Кандидатът и неговото семейство, одобрен по тази процедура, става постоянен жител на Канада (еквивалентен статут в САЩ имат притежателите на Зелена карта, но там няма подобна система за имиграция). С това той придобива безсрочно право да живее и работи в Канада, при положение че физически пребивава на територията на Канада поне 730 дни от последните 5 календарни години.

Кандидатите по тази процедура се наричат още „независими имигранти" с условието, че те и техните семейства не трябва да търсят финансова помощ от канадското федерално или провинциално правителство през първите 6 месеца след установяване в Канада. На практика социална помощ може да се получи още 3-4 месеца след установяването, достатъчно е да докажете, че сте изхарчили парите си. Поради това пазете бележките от покупки, особено за по-големи суми, за доказателство за разход.

Одобреният за постоянен жител на Канада има всички права като канадския гражданин със следните изключения: не може да гласува и да бъде издиган за кандидат в избори. Не може да работи работа, свързана с аспекти на националната сигурност на Канада. Последното ограничение е, че няма канадски паспорт, което не му позволява да влиза безвизово в страните, в които по този начин пътуват канадските граждани. След като е пребивавал минимум 1,095 дни в Канада през последните 4 календарни години с PR статут, жителят на Канада може да кандидатства за придобиване на канадско гражданство. Така вече става абсолютно равен на всеки канадски гражданин, независимо че не е придобил канадско гражданство по рождение.

Александър Шабов


Четете още:

🔴 5 впечатляващи фотографии на български народни носии

🔴 Трябва ли да си вадим мъдреците

🔴 Без да гръмне и една пушка: Нов хит в селския туризъм





Източник: BG-VOICE





Коментари

горе