Историята на Калина


Вчера попаднахме на историята, разказана от Калина. Снимахме я и ви представяме разказа й, гневни от случилото се!
"Ще ви разкажа история. Историята на едно абсурдно утро. Сухо и кухо, като смъртта, дошла в това утро.
11 октомври. Вървя към работното място. В квартал Изток, на Жолио Кюри и Чарлз Дарвин (тази нелепа улица), около 10 часа. На 150 м от офиса съм. Забелязвам човек, седнал на ръба на училищната ограда. Беше се привел, телефонът му паднал на земята, леко хриптящ. Подминах – сметнах го за поредното пиянде, готвещо се да повръща. След 2 крачки се обърнах – човекът падна по очи на асфалта и се нарани. И утрото се преобърна с маршрута ми. С момчето зад мен го повдигнахме, питахме как е, донесох му вода. Беше неконтактен, с пяна на устата. Събраха се още неколцина души, викнах линейка. За първи път ми се случва да звъня на 112. Обаждам се в 10:07. Първо централа, после препращане, груби диспечерки, нелепи въпроси. Няколко пъти повторих с ясна артикулация: Чарлз Дарвин 14А, вх. Б. Отвратителен адрес, винаги го бъркат, затова повторих няколко пъти. Дадох и други индикатори – улици, посолство. Чакаме, питам колеги дали да не го закараме ние. Обясниха, че по-добре да чакаме линейка. Чакаме, чакаме. Човекът се освести малко, болели го гърдите, едва дишаше, охкаше. Звъннахме на последния номер в телефона му – за щастие или не, дойде за отрицателно време жената, с която живеел на семейни начала и негова колега от училището – лобното му и... може би работно място. Звъня още няколко пъти на 112, изнервям се. Чуваме линейката нейде из квартала – заблудената линейка, която не може да намери адреса вече половин час. Звъня пак, други хора звънят. Били чули Дарвин 17. Изнервих се на диспечерката, процедих през зъби: „Много са ви прости колегите“. Тя се обиди, захвана се за емоционалния ми изблик и дори сподели с тия в линейката какво мисля за тях. Явно беше по-важно от смъртта, от глупостта, от некадърността, от хуманността... Насъбралите се хора и колеги завардихме съседните улици да чакаме линейката – ДА Я ПОСРЕЩНЕМ. Човекът вече крещеше от болка. Буквално. Линейката беше на Жолио Кюри, упътихме я и когато акостира на правилното място – в 10:43!! – човекът минута преди това се свлече за последно, спря да диша и пребледня зверски. Линейката паркира спокойно, започна сърдечен масаж. Жената на припадналия попита дали няма да сложат нещо под него, все пак лежи на твърдия асфалт. Лекарят изсумтя и с равен тон обясни, че на починал човек НЯМА КАКВО ДА МУ СЛАГАТ ИЗОБЩО... Поисках да се легитимира, не пожела – не съм била от полицията. Окей. Снимах номера на линейката за всеки случай. После се качих да работя... викнаха полиция (процедури). Слязох да дам обяснения. Казах, че няма да оставя това така. Тръгнах си и арогантният лекар ми подвикна: „Между другото, добре ли излязохме на снимката?“. Наложи се да му кажа в прав текст: „Аз снимах номера на линейката, но ти си грозен ениуей“.
Събраха се много, много хора, на които им пукаше и останаха до последно. Изобщо не исках този разказ да звучи сантиментално и емоционално, но не мога да се абстрахирам. В главата ми има картини, труп, найлон, реплики, жестокост и влажните очи на жената, която остана там при трупа в найлони и при обръгналите полицаи. Дадох показания. Отново, писмено, в полицейския ван.
Историята от вчера е с малки съкращения, за да спестя емоционалния си изказ, но фактологията остава непроменена. От снощи насам има силен медиен интерес, бих казала нездрав интерес от някои медии, които смятат, че съм длъжна да се появя в пространстовото им. Искам акцент да е случката и конкретният проблем, не аз. Целта ми е казусът да бъде проверен и да се изясни има ли виновни служители. Не искам разказът да се политизира в контекста на предстоящите избори или да се правят абсурдни обобщения за лекарите в България, част от които мои приятели."


Какво четем:

🔴 Дневен хороскоп за 14 октомври

🔴 Нов повод за национална гордост за плевенчани!

🔴 Няколко трика, с които ще спестите от електричество в студените дни

Източник: PeopleOfSofiq



Коментари



горе