Българските елити веднага стават слуги на новите чорбаджии


Илия Троянов е роден през 1965 г. в София. През 1971 г. семейството му емигрира в Западна Германия. От 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството "Кирил унд Метод Ферлаг", а през 1992 година - "Марино Ферлаг". През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е издаден през 1996 г. и бе филмиран у нас.

- - -

- Защо толкова често се взирате в недалечното минало, а не още по-назад, където може би са по-големите драми на България?

- Аз не правя градация на национални драми, а се занимавам с това, което мен лично ме засяга. Това е фактът, че на 6 години избягвам от България и че моят живот е обвързан с миналото и настоящето на родината ми. Така че това е мой интерес, а не избирам сюжетите по тяхната историческа важност и значимост. Това е, което ме е водило. На второ място, всички мои книги са базирани върху много сериозно предварително проучване. Обичам това да е на живо, да отивам по места, да се срещам с хора, а не само по библиотеки.

- След един спокоен и добър по общо мнение "Светът е голям и ...", изведнъж "Кучешки времена: Революцията менте - 1989", "Посегателство над свободата. Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права", а сега "Власт и съпротива"...?

- Аз мисля, че нещата са свързани, и то според мен по много органичен начин. "Светът е голям и ..." е историята на бягството. Връщането назад е през носталгичния поглед на емигранта. Сега търся реалната причина. Да, аз съм постоянен в това, което пиша, но с различни вариации. Ако се сравнят тия книги, които споменавате, то те имат различна форма, различна нагласа, различна концентрация, но да, наистина дълбаят на едно място.

- В България се чуват много гласове, че комунизмът е виновен за всичките ни беди. Ако се върнем обаче по-назад, нямат ли вина и руското управление още през 1878 г, двамата ни царе Фердинанд и Борис и чак тогава да стигнем до комунизма. Както сме се опитвали да угодим на Сталин, така близо 140 години се опитваме да го направим и на Великите сили?

- Аз съм израсъл в Африка. Това е типично за постколониални общества. Въпреки че имат независимомст, те са обхванати от интересите на бившата колониална сила, която ги е управлявала и на други колониални имперски сили. В нашия случай, заради спецификата на Балканите, на няколко сили, а не само на Отоманската империя. След Освобождението се появяват най-различни апетити от всички Велики сили. Това не е уникално за България. На всички постколониални общества им трябва доста дълго време, за да се освободят истински. Интересното в българската история е, че почти няма период на независимост, защото от старата се попада в нова зависимост. И това е рядкост, защото няма толкова много случаи, където има колония - независимост - пак колония. Това очевидно има фатални последици.

- Някъде ви нарекоха събирач на съдби. Това ли е призванието на писателя въобще?

- Не съм чел това определение никъде. Аз не чета рецензии и статии за мене. Не смятам обаче, че това е призванието на писателя. За мен най-високото призвание е, ако наистина съм успял да променя разбиранията и схващанията за обществото у един читател. Мисля обаче, че сериозният писател никога не може да е доволен от това, което е написал преди. Това е невъзможно. Той трябва винаги да може да се откъсне от ръкописа, защото опасността е цял живот да пише една книга. Затова е много нужно да има редактори и издатели, които в един даден момент образно казано да ти насочат пистолет и да кажат: "Стига!" От друга страна го има и този период, в който писателят се чувства все едно, че е загубил дете - самотен и ограбен. И в следващия момент, говоря най-вече за себе си, се втурва в нов проект, защото съзнава, че може и да е по-добро следващото му произведение и му минава мисълта: "Не го направих много добре предното, но мога да направя още по-добро."

- Малко алпинистка история - защото има и следващ връх?

- Напълно.

- Добре, но отричайки комунизма, все пак Европа, ще не ще, трябва да работи и с негови лидери или поне с децата им от източните страни. Не е ли това някакъв парадокс?

- Защо да трябва?

- Но то е факт.

- Ключовият момент е влизането на България в Европейския съюз. Ако наистина европейските елити имаха интерес от една сериозна демократизация на България и Румъния, можеха да предявят много по-сериозни изисквания и да поставят много по-високи критерии. Това не стана. Вярно е, че преговорите бяха много дълги, но въпреки това те можеха да са без проблем, защото българските елити натискаха да влизат в Европейския съюз, и трябваше по-сериозно да ги настъпят. Аз мисля, че западните страни са много доволни, че имат сега едни хора, свикнали да слугуват. Те са израснали като слуги на Съветския съюз, а някой, който 45 години е бил слуга, си остава такъв. Веднага стават слуги на новите чорбаджии, и това е очевидно. Затова и се оправдават с безкраен преход. Като няма революция, той може да трае и още 100 години.

- Не искаме монархия, не искаме комунизъм, все повече се чуват гласове на недоволство от днешната демокрация. Какъв трябва да бъде българският национален приоритет?

- Аз не вярвам в нации, затова не мога да ви отговоря. За мене нациите са анатема. Смятам, че трябва да се премахнат нациите. Съвсем просто е - хората отхвърлят демокрацията, но те отхвърлят фалшивата демокрация.

- Не смятате ли с това, че ще раздразните някои народи. Най-напред в ума ми идват унгарците и сърбите.

- Патриотизмът е вид идиотизъм. Най-напред защото е напълно фалшив. Няма човек, който да съм срещнал, и той наистина да представлява интереса на цялата нация. Тази дума се използва винаги от мошеници, които твърдят, че са патриоти и националисти, няма значение дали са богати, бедни, военни или обикновени хора и използват митологията на национализма за собствените си интереси. Къде сте видели сега някой, който да е готов да се жертва за целия народ - това става веднъж на 100 години. Затова се създава около Христо Ботев такава митология.

- А Левски?

- При него има доста съмнителни моменти, като убиването на момчето. Защото с това едва ли е патриот. Това момче е част от неговия народ. Да, когато става дума за твоя или моя живот е малко по-сложно. Затова приемам, че такива като Ботев се раждат веднъж на 100 години. А другите в някаква степен са егоисти и имат интерес спрямо тяхното семейство, тяхната група, тяхната общност. Ако това е така, то патриотизмът и национализмът са голяма лъжа.

- А българската идентичност днес?

- Няма българска идентичност. Това е пълна измишльотина. Какво значи българска идентичност?

- Например фолклорът?...

- Да слушаме и гледаме фолклор, нуждаем ли се от идентичност? Каква е нашата история? Една история, овладявана от диктатура, от корупция, от мошеници. Не виждам нравствена история, за да говорим за идентичност. А що се отнася до култура - любителите на българската музика не са само в България. Колко българи се идентифицират чрез българската музика? Нали ме питате за идентичност? Попитайте и младите колко от тях са чели Вазов. Като говорим за идентичност, тя трябва да важи най-вече за младите. Те се идентифицират повече с Принц, да кажем, или с Бионсе, и със селфитата си, отколкото с Христо Ботев.

- Все в тази връзка - има ли идентичност на българския писател в Европа?

- Нямам представа. Единственият български писател, когото познавам по-добре, е Георги Господинов, който въпреки, че пише на български, се ориентира формално към примери от европейската литература. Неговите романи са типично постмодерни романи, които са повлияни от френската и американска постмодерна литература. Така че не знам доколко е български писател. Извън факта, че пише на български.

- Защо е тоя мерак непрекъснато да подчертаваме, че сме вече европейци. Та ние сме си европейци има няма век след Аспарух.

- Съвсем просто. Ние не сме европейци, но забравихме да сме ориенталци. И сега сме попаднали между двете, като не сме нито едното, нито другото.


Какво четем:

🔴 90 души се ширят на 12 млн. квадратни метра в Гела

🔴 Благият патриарх

🔴 Български вечери в Ню Йорк

Източник: СЕГА



Коментари



горе