Традиция, силна като живота...


Случват ли се и днес добри чудеса в нашето забързано, хаотично време? Да, колкото и да е странно. Такова е чудото и с Великотърновското аязмо, станало факт по Велики пости през 1996 г. Тогава подът в ателието на Стоян Недев-Зографа на улица „Никола Пиколо, точно под катедралния храм „Рождество Богородично", се пропуква с гръм като при земетресение. Избликва вода, оказала се впоследствие, след лабораторни изследвания, лековита. Тя помага при очни и кожни заболявания, гастрити и колити, при гинекологични проблеми, алергии, анемии. Но що е то „аязмо"? В интернет за него е отбелязано: „От гръцки: αγίασμα – осветен, е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект - храм, манастир - в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н." Тук, в старопрестолния град, то е чешма с мраморна плоча, на която свети Георги на кон убива змея. Има и надпис: „Свети Георги Победоносниче, моли Христа, Бог да спаси благочестивия български народ и да ни дари здраве, мир и благоденствие! Амин!" В съседното помещение е параклисът на светеца, а самото аязмо е осветено на неговия църковен именен празник. От тогава славата му се носи из цялата страна, от различни нейни краища идват вярващи люде за целебна вода. Не са малко и случаите на оздравелите, които твърдят, че им е помогнала светената вода. Тя е безплатна, дарявана всекиму, който желае да се възползва от качествата й с добра християнска вяра. Пред портите на аязмото всеки ден кацат ята гълъби, а панорамната гледка към историческите хълмове Царевец и Трапезица прави мястото още по-изконно българско...
А самият Стоян Недев? Защо го наричат „Зографа"? Ами защото си е такъв – иконописец. Завършил е изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", има пет самостоятелни изложби в чужбина. Работил е като художник-реставратор, изписвал, изписва и сега по икони ликовете на всякакви светци. В деня на чудото с „раждането" на аязмото също зографисвал – довършвал икона на свети Георги. Иначе, дните се нижат като безкрайна броеница. Спират коли, хора идват и си отиват, обнадеждени с блага дума от Зографа. Важна е вярата в самото изцеление и в помощта на светеца. Може някому, в света на модерната медицина, това да изглежда странно. Може би, но не и за страдащия. Такива оазиси на изцелението у нас има в редица манастири: в Рилския, Троянския, Бачковския. В монашески обители из Софийско, Пловдивско, Видинско. В Поморийския манастир и т.н. Славата за лечебната им сила е съпроводена с добри, убедителни примери, а повечето люде са бедни. Затова са още по-ценни жълтите стотинки, дарявани на обителта. Така и тук, във Велико Търново. Дверите на аязмото са отворени за всеки, бил той християнин, или иноверец. Да си налее вода и запали свещица пред лика на светията – патрон на аязмото. Да промълви смирено „Господи помози" и... всеки по пътя си. Така е било по българските земи от езически времена, а и днес традицията на целебните извори е все така силна. Символ на тази традиция е и Стоян Недев-Зографа. И пример как трябва да се отнасяме към ближния, бил той познат, или не. Неведома е ориста, с която идваме на белия свят. Но всеки от нас иска да бъде запомнен с добро. Част от него се крие и в глътка изворна вода от аязмото „Свети Георги" – Велико Търново...

Георги Н. Николов
за в. "България"


Какво четем:

🔴 Българска загадка на "Титаник" намира разрешение след 104 години

🔴 Рецепта, взета от Библията, мощно средство на 3500 години, лекува всички болести

🔴 8 златни медала за България на световното по карате

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе