Тук са най-старият манастир и най-старото дърво в Европа



Популярна песен възпява Чирпан като град на многото кръчми: “В Чирпан водата се не пие/съдържа негасена вар./Затуй по улиците криви/са наредени бар до бар/.

Авторството се приписва на популярния местен поет Димитър Данаилов-Моряка, който я сътворил в студентските си години заедно с колеги в нощния влак за София. Помагали им 2 дамаджани червено вино, местно производство.

Каквато и да е истината, песента е жива и до днес, както и споменът за бай Димитър, който освен като уникален поет е известен и като най-дългогодишния директор на къщата музей на Пейо Яворов - 30 години.

Роденият в Чирпан Яворов и до днес е емблема на града, а родната му къща, превърната в музей на 31 октомври 1954 г., е най-посещаваният тук туристически обект.

Подарена е на общината от брата на поета Атанас. Изцяло е запазена битовата уредба на три от стаите. Част от оригиналните вещи и фототабла разказват за живота на автора на “Безсъници” и “Подир сенките на облаците”. За съжаление, сред тях не са двете пушки и револверът на харамията от македонския му период. По думите на днешния директор Тодор Иванов

оръжията на

Яворов се пазят

в полицията

и ще бъдат преместени в музея, когато изградят сигурни срещу посегателства витрини.

В двора на къщата, сред цветя и зеленина, са разположени художествени творби и скулптури на творци като Мара Георгиева, Иван Лазаров, Иван Блажев, Димитър Киров.

Освен на поети Чирпан е град и на художници. Неслучайно градската художествена галерия носи името на възрожденския майстор на четката и сподвижник на Васил Левски Георги Данчов-Зографина. В нейния фонд се пазят около 300 платна.

Но заговори ли се за художниците на Чирпан, най-често става дума за творчеството на Никола Манев. Любопитното е, че той е роден в Пазарджик, но се смята за чирпанлия - от тук е родът на майка му, тук е прекарвал детските си лета. Затова и Манев, който живее постоянно в Париж, избра Чирпан, за да изгради в града художествена галерия на свое име. През 2000 г. той купи Къщата на бея - една от най-красивите възрожденски къщи в града, и я превърна в художествена галерия. След реставрацията на къщата авторът поддържа тук постоянна своя експозиция с 50-60 платна, които сменя периодично. По негова покана свои творби са излагали и скулпторът Иван Блажев, художниците Ставри Калинов, Василия Стоилова, Андрей Даниел и много чирпански художници.

В галерията могат да се видят и 10 уникални кристала от поречието на бразилската река Ориноко. Те са подарени на Никола Манев от българина Илия Делев, който е живял дълги години в Бразилия и бе сред основателите на музея “Земята и хората” в София.

Историческият музей на Чирпан е следващата задължителна спирка на туристите в града. Той представя града в три направления: археология, етнография, история. Обект на музея е и археологическият резерват “Карасура”, който се намира източно от града, в южните склонове на Средна гора. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита (IV хил.пр.н.е.) до късното средновековие (XIV в. от н.е.). Наречено е Карасура по името на крайпътна римска станция, разположена в този район на големия военен път между днешните градове Белград и Истанбул.

В музея ще ви разкажат и за приноса на чирпанлии към Съединението на България през 1885 година. Тогава се формира Чирпанската чета, която дава 5 жертви пред олтара на святото дело. Техният гроб е неизвестен.

Но това, което може би ще бъде изненада за мнозина е че край Чирпан се намират най-стария манастир в Европа и най-старото живо дърво в Европа.

Манастирът “Свети Атанасий” до чирпанското село Златна ливада се смята за най-старият манастир в Европа. Християнското средище е основано през 344 година от свети Атанасий, който спрял тук на път от Константинопол за Сердика. В годините на турското робство неколкократно са правени опити манастирът да бъде унищожен, възстановен е през 1844 г. Новата му пристройка и портата са от 1980 г.

Вярващите казват, че водата от манастирското аязмо, дълбоко 6 метра, е лечебна. Вярва се, че на 2 май, когато е храмовият празник на светата обител,

във водата може

да се види

образът на

Свети Атанасий

В манастира се е крил Васил Левски. Легендата разказва, че оттук той минал на десния бряг на река Марица, преоблечен като млада булка. Поклониците посещават и постницата - чудотворна дупка в скалите наоколо, обитавана от Свети Атанасий и следовниците му в дни на пост, молитва и усамотение. Днес през нея се минава за здраве.

Като най-ценна реликва в манастирската черква се пази икона на свети Атанасий, дар от александрийския патриарх Петрос Седми, който лично е бил тук на гости.

Дървото, което смайва туристите, е летният дъб в недалечното село Гранит, община Братя Даскалови. През март 1982 г. с помощта на Преслеров свредел е изследвана неговата възраст и е установено, че фиданката е от 345-а година, т.е.

дъбът вече е

навършил

1670 години

Обявен е за защитен вид на 25 декември 1967 г.

Заради възрастта си и намаляването на подпочвените води в района обаче той вече съхне, в момента е жив само южният му клон, който продължава да се раззеленява и да ражда жълъди. От тях през осемдесетте години на миналия век в съседство е засадено младо дъбче, “син” на ветерана.

През 1969 г. се чупи най-големият клон на дъба от северната му страна. Това е една от причините през 1983 г. с дървена конструкция да бъдат укрепени хоризонталните клони на дървото, през 1986 г. тя е заменена с метална. Преди няколко години дъбът бе ограден с ограда, за да бъде предпазен от селскостопански животни, които търсят сянка и паша под него.

Изследванията показват, че проекцията на короната му се простира върху 1017,36 квадратни метра. Дъбът е висок 23,4 метра, а на височина 1,30 метра обиколката на стъблото му е 7,46 метра. Най-екстравагантната идея на местните, която обаче още не е осъществена, е от изсъхналите клони на дъба на туристите да се продават парчета от най-старото дърво в Европа, подобно на частиците от Христовия кръст, които се предлагат в Йерусалим.


Е няма как без кюфтета по чирпански, но с червено вино

Чирпанлии първи се досетили да комбинират класическите кюфтета с много зеленчуци, и то под формата на готвено. Това станало възможно заради изобилието, което ражда земята на Тракия, разказват местните. Големият плюс на рецептата за кюфтета по чирпански е в това, че тя не е “закована”, а отворена и всяка домакиня може да експериментира. Едни слагат в ястието ориз, други - не. Задължително е кюфтетата да са малки, след като бъдат предварително сварени, към тях се прибавят картофи, моркови, домати, чушки и лук. Лютото е по желание.

Другото задължително, казват чирпанлии, е ястието да се поръси обилно с магданоз и да се полее с червено вино. Гозбата може лесно да се приготви навсякъде в домашни условия за около час.

 

Градът на Яворов и Никола Манев

Като чуе Чирпан, всеки българин първо се сеща за поета харамия Пейо Яворов. Той е роден в града на 1 януари 1878 година. Живял е тук до 17-ата си година, а родната му къща със запазената някогашна битова уредба в трите стаи привлича много туристи. В продължение на 30 години неин директор е поетът чирпанлия Димитър Данаилов, известен и като Моряка.

Друг голям поет от този край е роденият в близкото село Оризово през 1924 г. лирик Павел Матев.

Освен с поетите си Чирпан се гордее и със своите художници. Оттук е сподвижникът на Левски Георги Данчов-Зографина, а прочутият Никола Манев, макар и родом по документи от Пазарджик, винаги се е смятал за чирпанлия.

Списъкът на талантите, започнали пътя си от Чирпан, допълват цигуларят проф. Манол Тодоров, народната певица Атанаска Тодорова с репертоар от над 400 песни, поп изпълнителката Росица Ганева и създателят и ръководител на оркестър “Канарите” Атанас Стоев. В Чирпан е роден и актьорът Иван Димов.

От чирпанското село Рупките е апостолът на Априлското въстание Стоян Заимов, роден през 1853 година. Дългогодишен учител, заедно със Захари Стоянов той поставя началото на модерната българска мемоарна традиция.




Какво четем:

🔴 Златните момичета предават щафетата на младите (Видео)

🔴 Лейтенант Желязкова: Единственият човек, с когото се съревновавам, съм аз от вчера

🔴 Мариус Куркински: Живеем в ежесекундно нарастващ хаос

Източник: 24 часа



Коментари



горе