Втората роля на легендарния Апостол Карамитев е в... забранен филм


На 17 октомври се навършват 93 години от рождението на един от най-именитите и незабравими  български актьори – Апостол Карамитев. Знакови и незабравими са и неговите роли – на екрана и на театралната сцена.

Някои от превъплъщенията му обаче почти не се знаят. Като това на капитан Велков в киносагата „Наша земя“. Това е втората роля на все още прохождащия талант, но славата на героя му, уви, така и не стига върховете като тази на майор Деянов от „На всеки километър“, да речем. Просто защото самата кинолента в един момент бива забранена.

Това става след донос на тогавашния чиновник в Комитета за култура Венелин Коцев, който по-късно ще се издигне в партийната йерархия до кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, а от  1972 до 1974 г. ще е заместник-председател на Министерския съвет, като междувременно дълги години ще е посланик на страната ни в Алжир, Мавритания, Италия, Малта, Унгария и Ватикана.

Та той обявява филма за афиширащ „пагубен за комунистическото ни общество национализъм“. И нравоучително допълва: „А както учи сам другарят Червенков, национализмът е най-върлият враг на социализма“!

Иначе премиерата, състояла се на 27 декември 1952 г. в тогавашното столично кино „Република“, е послещната с възторзи и от публиката, и от критиката.  „Високопатриотичен български филм“, „Филм за смелостта и любовта към родината“, „Филм за беззаветната любов към родината“ са само част от определенията на тогавашните филмови експерти.

Както разкрива в една своя по-стара публикация във в. „Десант“ Борис Цветанов, пръв доноса на Венелин Коцев прочита министърът на културата Рубен Леви, прекръстен по искане на Тодор Живков на Аврамов.

Само преди стотина дни Политбюро е възложило на културния министър и на Карло Луканов да изработят проект за създаване на официална цензурна институция, подобно Главлит в СССР. За началник на Главлит е определена близката сътрудничка на Червенков Елена Гаврилова. От Москва е пристигнал и специалистът по тия работи Владимир Кетишев. 

Оказва се обаче, че другарят Червенков е луд фен на „Наша земя“ и дори е разпоредил на всички членове на Политбюро и Министерския съвет да гледат този „бележит, първи истински голям филм на нашата киностудия!“.

И след като Рубен Леви „разобличава“ дълбоко националистическия характер на „Наша земя“, Червенков се вижда между чука и наковалнята.

На 17 май 1953 г. ЦК на БКП заседава, докато на екрана се прожектира за последен път „Наша земя“. 

„Радой Ралин е единственият протестиращ с писмо до Рубен Леви. Докато гласът на строителя на българската топсатира отеква като глас в пустиня, намира се един генерал, който с твърд юмрук защитава национализма в „Наша земя“ - отбелязва Борис Цветанов.

Това е началникът на Генералния щаб на БНА генерал Иван Бъчваров, който заявява на тогавашния първи ръководител Вълко Червенков: „Ония двамата – Леви и Луканов, да си гледат цивилизацията. Сред военните се слуша мойта воля, аз съм капитан! И докато съм началник щаб, „Наша земя“ ще остане на въоръжение в Българската народна армия! Освен това армията не е цивилна сбирщина и там винаги има началници, дори когато мен вече ме няма, ще знаят да ценят изворите на патриотизма! Този филм на мен ми върши повече работа, отколкото разните лектори не могат и за две години!!!“ 

В самото ръководство на армията за филма ще се застъпи генерал Добри Джуров – отначало като заместник-министър, а от 1962 г. вече като министър на отбраната. 

Четвърт век първият български забранен филм (погрешно се смята, че такъв е „Животът си тече тихо“ или „Партизани“) шества размножен в достатъчно копия по всички киносалони в казармите. А такива имаше в почти всички поделения на БНА. Първият филм, който гледаше всеки нов набор, беше „Наша земя“. 

Но сценаристът Хаим Оливер е анатемосан и филм по негов сценарий ще се снима едва след пет години. Нарочна проверка обаче ще покаже, че той добросъвестно е изучавал действителни събития – престрелки по границата с Турция, борба за остров на река Марица. И като писател е преработил действителните случаи, така че, както казва Пушкин:  „Над измислицата пролей сълза“. 

Но пък изпълняващият главната роля Апостол Карамитев така и се разминава с шанса неговият герой да се превърне в легенда.


Какво четем:

🔴 Първо слагам лука в манждичката, а после прибирам люспите. Не, не ги хвърлям - та те оправиха проблемната ми кожа!

🔴 Попитайте който искате стар пчелар за нея и ще видите какво ще ви отговори-"злато"! Пчелна комбинация за здраве цялата зима

🔴 Гpипът ни нaпaдa в ĸpaя нa oĸтoмвpи-Лекар даде златното правило за лечението му

Източник: Десант



Коментари



горе