Почитаме Димитър Талев


Днес почитаме паметта на един от най-забележителните и обичани български писатели-Димитър Талев. Неговите произведения-тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ продължават да се четат и изучават в училище.

Знаменитият писател е роден в град Прилеп на 1 септември 1898 г. В семейството му цари възрожденски дух и патриотизъм. Революционерът от Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Георги Талев е негов брат. Димитър Талев остава без баща на 9 години. Учи с прекъсвания на много места – в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора. През 1920 г. завършва гимназия в Битоля. Започва да следва медицина и философия в Загреб и Виена, но скоро разбира, че това не е призванието му и прекъсва. Накрая завършва славянска филология в Софийския университет през 1925 г. Там той слуша лекциите при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Тогава Талев открива своя талант на писател. Започва със забавни разкази за деца, които събира в сборника „Сълзите на мама“.

През 1927 г. е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. Две години по-късно става редактор към изданието, а след това и главен редактор. През 1935 г. е сътрудник, а по-късно и редактор в културния отдел (1938-1944) на в. „Зора“. Арестуван е през октомври 1944 г. без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Лежи в Софийския централен затвор половин година, след което е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол, където остава до края на август 1945. Две години по-късно отново е арестуван и въпреки, че е бил тежко болен е изпратен на работа в мина Перник. Семейството му е изселено (1948-1952) от София в Луковит, където в изолация Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“. Посвещава се на свободна писателска практика.

Припомняме ви част от най-запомнящите се цитати от творчеството на Димитър Талев:

„Стоян подигна рамена: ето такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът! “ (из „Железният светилник“)

„Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.“ (из „Самуил, цар български: Погибел“)

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“ (из „Преспанските камбани“)

“ Не, не е от това. Не съм настинал. Тука – посочи той гърдите си, – Тука нещо се скъса.” (из „Железният светилник)

„Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.“ (из „Железният светилник“)

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“ (из „Гласовете ви чувам“)

„Някои по-будни люде се заслушваха в пламенните му призиви. Започнаха да се събират около него. Пак започна да се набира сила в сърцето му и горда радост…Издъхна към края на пролетта с отворени, пламтящи, жадни очи.“ (из „Железният светилник“)


Какво четем:

🔴 Ето целия дебат между Цачева и Радев, който се превърна в зрелището на ефира днес

🔴 Русенските общинари с декларация срещу изграждане на бежански лагер

🔴 В кой ден с какво да се храним според Петър Дънов?

Източник: Кмета



Коментари



горе