Какво представлява мигрената?


Мигрената е заболяване, което се характеризира с пристъпно главоболие, локализирано най-често в половината глава (хемикрания). Обикновено главоболието е едностранно и има пулсиращ характер, с продължителност 2-72 часа. Придружаващи симптоми могат да бъдат гадене, повръщане, фотофобия (повишена чувствителност към светлина), фонофобия (повишена чувствителност към звук) и болката обикновено се усилва от физическа активност. При до една трета от хората с мигрена може да се наблюдава аура - преходни визуални, сетивни, речеви или моторни нарушения, които показват, че скоро ще се появи главоболие.
Етиологията на заболяването е неизвестна. Голямо значение има наследствения фактор, който се открива при 50-80% от случаите. Мигрената засяга малко повече момчетата, отколкото момичетата преди пубертета, а в зряла възраст засяга два до три пъти повече жени, отколкото мъже. Патогенезата на мигрената също не е изяснена. Според вазомоторната теория началната фаза на пристъпа се дължи на спазъм на мозъчните съдове и намаляване на мозъчното оросяване в определени мозъчни участъци, а болковата фаза - на патологична дилатация с последваща атония на съдовите стени. Биохимичната теория придава основно значение на биогенните амини и по-специално - на плазмения серотонин, който в началото на пристъпа е повишен.
Мигрената е широко разпространено и социално значимо заболяване, което причинява чести епизоди на временна нетрудоспособност сред млади хора в активна възраст, водещо до големи директни и индиректни загуби. Тя е обществено здравен проблем от голямо значение, чието бреме пада както на болния така и на цялото общество.

Каква е честотата на мигрената?

Редица епидемиологични проучвания показаха, че мигрената бележи много високо разпространение и е едно от най-честите неврологични заболявания. Диагностичните критерии на международното дружество по главоболие (International Headache Society-IHS), от 1988 и 2004 година, създават възможност за превеждане на унифицирани епидемиологични проучвания на мигрената и сравняване на резултатите от тях за различни страни и групи от населението. Заболеваемостта от мигрена се отнася до броя на новите случаи за даден период от време, а болестността - общия брой на страдащите от мигрена от дадена популация.
Мигрената засяга приблизително 11% от възрастното население на западните страни. Данните сочат, че при мъжете заболеваемостта от мигрена без аура е най-висока около 5 годишна възраст - 10%, а от мигрена с аура между 10 и 11 - 6,6%. Заболеваемостта от мигрена пр мъжете намалява силно след второто десетилетие. За жените заболеваемостта от мигрена без аура е най-висока между 14 и 17 години - 18,9%, а от мигрена с аура между 12 и 13 години - 14,1%. След тези възрастови пикове показателите за заболеваемост при жените намаляват, но в сравнение с мъжете остават значително по-високи. Тези данни показват, че мигрената започва по-рано при мъжете в сравнение с жените и че мигрената с аура започва по-рано отколкото мигрената без аура.
Болестността от мигрена е добре проучена. Преди пубертета мигрената е по-честа при момчета в сравнение с момичета. С навлизане в юношеството болестността от мигрена нараства по-бързо при момичета. При жени болестността започва да нараства през детството и се задържа по-нататък до 40-тата година, след което спада. Като цяло болестността от мигрена е най-висока във възрастта между 25 и 55 години - годините на най-висока продуктивност, което отчасти обяснява голямото влияние на мигрената върху загубата на работно време. За възрастната популация изчисленията на болестността от мигрена варират от 3,3% до 21% при жени и от 0,7% до 16,1% при мъже. В САЩ са проведени трите най-мащабни проучвания на мигрената - през 1989, 1999 и 2004 година. Резултатите от трите мащабни проучвания сочат, че честотата на мигрената в общата популация е сравнително стабилна и е приблизително 18% при жени и 6% при мъже. Данните посочват, че жените страдат три пъти по-често от мигрена спрямо мъжете.

3. Кои са симптомите и признаците на мигрената?

Мигренозните пристъпи могат да настъпят по всяко време на денонощието, но най-често те се появяват сутрин след събуждане. Възникват през различни интервали – отначало през няколко седмици, а след това – по-често, като обхващат обикновено посменно ту едната, ту другата половина на главата.
Симптомите и признаците на мигрена не трябва да се бъркат с обикновеното главоболие.
В развитието на мигренозния пристъп, предшестван понякога от продромални симптоми (диария, запек, депресия, глад за определени храни, хиперактивност, вратна ригидност, отпадналост, потиснатост, раздразнителност), се описват две фази – начална и болкова.
3.1. Начална фаза (аура)
Началната фаза на мигрена или аура продължава около 20-30 минути. При повечето хора аура може да липсва. Началната фаза може да се изразява в появата на визуални, сетивни, двигателни или вербални нарушения. Най-характерните за мигрена зрителни смущения са скотоми, хемианопсия, фотопсии, по-рядко – частична или пълна амавроза. В други случаи се появяват парестезии в областта на крайниците или лицето.
3.2. Болкова фаза
Болковата фаза или мигренозен пристъп може да настъпи и без развитие на начална фаза. Продължава от няколко часа до 2-3 дни и повече. Характеризира се със силно пулсиращо главоболие, което обхваща най-често едната половина на главата, но може да се разпространи и върху другата. Болният може да има гадене и повръщане, а на страната на болката се наблюдава зачервяване или бледост, сълзотечение, хиперемия на конюнктивата и носната лигавица. Главоболието се засилва от ярка светлина, силен шум, кашлица.
По време на болковата фаза, а понякога и на началната, могат да настъпят огнищни неврологични симптоми: птоза, кривогледство, мидриаза (разширени зеници), хемипареза, хемиплегия и други. Тези симптоми изчезват след прекратяване на болката. Мигрената е продължително, но „доброкачествено“ заболяване. С напредване на възрастта пристъпите се разреждат и в периода на инволюцията често напълно изчезват.

4. Кои са причините за възникване на мигрена?

Въпреки че по-голямата част от причините за възникване на мигрена не са напълно изяснени, установено е, че генетичните фактори и факторите на околната среда играят съществена роля в развитието на заболяването. Мигрената може да бъде причинена от промени в мозъчния кръвоток и въздействието му върху нервус тригеминус, който представлява голям проводен път за болка. Дисбаланс в мозъчните химикали - включително серотонин, който спомага за регулиране усещането за болка в нервната система - може да бъде също причина за поява на мигрена. Установено е, че нивата на серотонин се понижават по време на пристъп на мигрена. Това може да доведе до отделяне от тригеминалната система на субстанции, наречени невропептиди, които се предвижват по менингите. В резултат на това се получава силно главоболие.
Независимо от това, че точният механизъм на възникване на мигрена е неуточнен, има редица фактори, които могат до доведат до отключване на пристъпите. Едни от най-честите отключващи фактори са:
•    Хормонални промени при жени - флуктуациите в нивата на естрогени изглежда отключва пристъпи на главоболие при много жени, страдащи от мигрена. Жени с анамнеза за мигрена често съобщават за главоболие преди или по време на месечния си цикъл, когато се наблюдава голямо спадане в нивата на естроген. При други жени се наблюдава тенденция за повишаване честотата на пристъпите по време на бременност или менопауза. Приемът на хормонални препарати, като перорални контрацептиви и хормонозаместителна терапия, също може да доведе до влошаване на мигрената. Въпреки това, някои жени съобщават за по-редки пристъпи на главоболие при прием на този вид лекарствени средства.
•    Храни - отлежали сирена, солени храни и преработени храни могат да отключат пристъпи на мигрена. Пропускане на хранене и гладуване също могат да доведат до поява на пристъпи.
•    Хранителни добавки - подсладителят аспартам и консервантът натриев глутамат, които се срещат в редица храни, могат да доведат до поява на пристъпи.
•    Напитки - алкохолът, особено виното, и напитки, съдържащи голямо количество кофеин, могат да отключат пристъпи на мигрена.
•    Стрес - стресът на работното място или в домашни условия представлява рисков фактор за поява на пристъпи на мигрена.
•    Сетивни дразнители - ярка светлина и слънчеви отблясъци, силни шумове, необичайни миризми - включително парфюми, разредител за боя, пушек и други, могат да отключат пристъпи на мигрена при някои индивиди.
•    Промени в модела на сън и бодърстване - недоспиването или прекалено многото сън могат да отключат пристъпи на мигрена при някои индивиди, както и часовата разлика.
•    Физически фактори - интензивни физически упражнения, включително и сексуална активност, може да провокират пристъпи на мигрена.
•    Промени в околната среда - промени във метеорологичните условия, включително атмосферното налягане могат да отключат мигренозен пристъп.
•    Медикаменти - прием на перорални контрацептиви и някои вазодилататори, като нитроглицерин, могат да обострят мигрената. 


Какво четем:

🔴 Вижте града на шегата – ГАБРОВО както никога досега! (ВИДЕО)

🔴 Лютиер майстори китари уникати за три континента

🔴 БГ архитектка в Ню Йорк прави рокли от рециклирани ластици и офис-материали

Източник: България сега



Коментари



горе